Туберкулозата и нейното разпространение в Южна и Северна Америка

От 250г. до 1884г.

Акценти

Ранни доказателства за наличие на туберкулоза в Америка

Настъплението на болестта през 19 и началото на 20 в. в Северна Америка

Откриването на първите санаториуми

Туберкулозата е древна болест, причинявана от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Открити са доказателства, че още в праисторическо време тя е нанасяла своите поражения, смята се, че болестотворният микроорганизъм вероятно е убил повече хора от всеки друг микробен патоген. В исторически план при заболяването се забелязват епидемични цикли - документирани са избухвания на големи епидемии, които след това затихвали - типично поведение на инфекциозна болест.

Следите на туберкулозата могат да се открият на почти всички континенти, но особено драматични са пораженията, които тя нанася в Северна и Южна Америка и в Европа. Доказателствата за нейното "присъствие" там са от глинени фигури, изобразяващи специфични белези на болестта, до санаториумите, които се появяват масово през 19 в.

Ранни доказателства за наличие на туберкулоза в Америка

Останки на град на маите, наричан Дзибилчалтун, изненадват изследователите със странни глинени фигурки. Те се натъкват на него на север от столицата на мексиканския щат Юкатан. Под пластовете пръст и растителност се крие населено място, което процъфтява през периода 250-900 г. сл. Хр. През втората половина на 20 в. разкопките разкриват храм, който по-късно е реставриран и наречен Храмът на седемте кукли. Названието е провокирано от откритите от изследователите седем антропоморфни фигури с изявени външни белези на болни индивиди. Изглежда са оставени като дарове под пода на храма доста след неговото построяване. Формата на фигурите сочи, че е изобразена напреднала туберкулоза на гръбначния стълб, тъй като статуйките са с остра кифотична горна част на гърба, характерна за болестта на Пот - туберкулоза извън белия дроб, засягаща костите и ставите.

Учените се изправят пред няколко въпроса. Ако фигурата е реално отражение на действително съществувал индивид, вероятността той да е имал напреднала туберкулоза на гръбначния стълб е много голяма. Също така статуята е вид доказателство, че заболяването е присъствало в живота на маите много преди пристигането на Колумб.

Подобни фигури с аномалии на гръбначния стълб се срещат много често в местната американска иконография. Такива изменения на външния вид се забелязват в множество изображения на хора, открити в големи селищни центрове в Северна Америка, в Централна Америка, Южна Америка и на Карибите, датирани през втората половина на първото хилядолетие от новата ера.

Независимо, че малките статуи изобразяват образувания като гърбици, говорещи за болестта на Пот, съществува възможност тези деформации да имат предвид друго състояние. В най-добрия случай са косвено свидетелство за туберкулоза в предколумбова Мезоамерика.

Като по-надеждни доказателства за наличие на заболяването на американските континенти се смятат пробите, взети от мумифицирани останки. Изследователите ги откриват в пустинята Атакама в северно Чили и ги определят като индивиди, живели през първото хилядолетие на новата ера. През 1981 г. учените намират киселинно устойчиви бацили в кавитарни белодробни лезии на две мумии и в излекуван комплекс на Гон (комбинацията от образуване на паренхимна белодробна лезия и засягането на възлите при туберкулозата) на трета. В Южна и Северна Америка (най-вече северно от Мексико) са разкрити и други археологически обекти, които предоставят предимно скелетни доказателства за случаи на туберкулоза отпреди пристигането на Колумб. В западно Мексико и в Централните планини са намерени изолирани примери за предполагаема скелетна туберкулоза. Всички останки са проследени до второто хилядолетие сл. Хр. На практика в Мезоамерика не са открити убедителни доказателства за туберкулоза в скелетни останки, независимо че районът е силно заселен през двете хилядолетия преди пристигането на испанците. Учените все още не могат да дадат обяснение защо това е така, предполагат, че климатът пречи човешките кости да бъдат запазени в добро състояние.

Макар че в Мезоамерика засега не се установяват сигурни доказателства за съществуването на туберкулоза преди Колумб, учените твърдят, че безспорно на други места в Южна и Северна Америка болестта е била ендемична именно преди идването на европейците. Свидетелство за това е откриването на микобактериална ДНК чрез PCR амплификация (ин витро умножаване на ензимите на избран участък от нуклеотидна последователност) в проби от древни човешки тъкани.

Спорът между учените е тази микобактериална ДНК дали принадлежи на Mycobacterium tuberculosis или на Mycobacterium bovis.

Настъплението на болестта през 19 и началото на 20 в. в Северна Америка

Туберкулозата стои в основата на най-много смъртни случаи в индустриализираните държави, отколкото всяко друго заболяване през 19 и началото на 20 в. До края на по-миналия век 70 до 90% от населението в градовете в Северна Америка и Европа вече се е сдобило с туберкулозната бактерия, а близо 80% от разболелите се умират от нея. Сред хората болестта е известна като "бялата смърт", охтика или "жълтата гостенка".

През този исторически период се разпространяват две версии за произхода на болестта. Повече надделява тезата, че туберкулозата е наследствено заболяване, отколкото заразно. Здравните служители изразявали своето притеснение от големия процент заразени, смятат, че нивата на заразяване в някои градове достигат почти 100%. Също така по онова време властва предразсъдъкът, че туберкулозата е присъща само за бедните или е вследствие настъпващата индустриализация. Данните показват, че 40% от починалите работници в големите населени места са били болни от "бялата смърт".

Още в началото на 19-ти век туберкулозата се разпространява из новопоявилите се мегаполиси в Европа и Северна Америка. Големите градове тогава предлагат отлични условия за опасната бактерия, предизвикващи белодробното заболяване. В края на века "жълтата гостенка" започва да покосява масово хората от фабриките и предприятията и епидемиите придобиват статут на пандемия.

За съжаление през 19-ти век медицината все още не е особено развита и лекарите не разполагат с ефикасни средства за борба с болестта. Някои медици предписват кръвопускане, други - почивки или леки упражнения на открито. Всички те са на мнение, че заболяването е наследствено и няма нищо общо с микроорганизмите. Затова и никой не се опитва да поставя заболелите под карантина. Поради тези два фактора повечето пациенти, страдащи от туберкулоза, загиват в резултат на настъпили усложнения.

В САЩ новината за откритата от Кох бактерия Mycobacterium tuberculosis, причиняваща заболяването, има по-скоро негативен ефект върху населението. В началото на 20-ти век белодробната болест става еквивалент на чумните пандемии от миналото. Според изготвените тогава статистики около 450 души в Щатите загиват ежедневно от туберкулоза. След като правителството разпространява новината, че болестта е заразна, в големите градове настава истински хаос. Много хора събират багажа си и напускат жилищата си, след което се отправят към дълбоката провинция. Тази миграция води не само до преразпределение на населението, но и до разпространяване на туберкулозата и в селските райони.

Тези, които остават да живеят в мегаполисите, стават изключително недружелюбни към страдащите от болестта хора. Заразените буквално са изоставяни на улицата, тъй като здравите се страхуват да не прихванат опасната бактерия. В резултат на това много голяма част от заболелите умират свити под нечия чужда стряха или в задните алеи на жилищните сгради. Правителството се опитва да прекрати възникналата ужасяваща ситуация като създава пансиони за страдащи от туберкулоза, но сградите на въпросните здания са прекалено малки, за да поберат вълната от бездомни пациенти.

>>> Мобилно приложение успява да идентифицира туберкулоза

Откриването на първите санаториуми

Откриването на туберкулозната бактерия от Роберт Кох през 1882 г. окончателно убеждава медицинските специалисти и здравните общности и затвърждава тезата, че болестта, която тя причинява, е заразна. Оттам-нататък усилията на всички тях се насочват към спирането на разпространението й. Възникват и първите големи кампании за обществено здраве.

Постепенно учените малко по малко напредват в познанията си за туберкулозата, а заразната вълна полека за почва да отстъпва. Към средата на 19 в. смъртността в Северна Америка намалява. Специалистите нямат обяснение защо туберкулозата отслабва хватката си. Предположенията са придобит стаден имунитет, подобрени условия на труд и социални условия, опити за елиминиране на недохранването. Всички тези теории не дават пълния отговор на въпроса защо спада броят на заразените. В същото време възрастовата граница се измества - ако преди по-често боледували по-млади хора, сега болестта се среща при по-възрастни.

Въпреки че нивата на заболеваемост отиват надолу, болните продължават да търсят облекчение и утеха. Тяхната нужда поражда ново течение, което се изразява в откриването на специални места, където страдащите от туберкулоза да се лекуват. В т. нар. санаториуми те отсядат сред природата, на тихо място, изолирани от нормалния живот, на чист въздух. Много често престоят е дълъг, налага се отделянето от семейство, работа и дом, цената също е определящ фактор, затова настаняването в подобно място се препоръчва, когато заболяването е напреднало.

Онези, които не могат да си позволят санаториум извън градската среда, търсят помощ от безплатни обществени клиники, които се опитват да прилагат съветите и условията на диспансерите в града, което е една много трудна задача. Някои се принуждават да се преместят на по-благоприятен климат, ако имат възможност и средства.

За един от първите санаториуми, предназначени за лечение на туберкулоза, се счита откритият през 1859 г. от Херман Бремер Heilenstat. Той е разположен в с. Гоберсдорф в Силезийската планинска верига.

В Северна Америка за първопроходник се смята Джоузеф Глайтсман, който отваря диспансер в Ашвил, Северна Каролина. Следващият е Едуард Ливингстън Трюдо, който още като малък се сблъсква с коварната болест, тъй като брат му умира от белодробни усложнения, след като е покосен от "бялата смърт". Именно тогава Трюдо се насочва към лекарското звание. По ирония на съдбата само година след като завършва образованието си, младият мъж също се заразява с туберкулоза. Тъй като той е квалифициран медик и знае, че за състоянието му няма ефективен лек, решава да отиде в любимия си курорт Ейдриъндакс, намиращ се в северните части на щата Ню Йорк, и да прекара последните дни от живота си сред природата.

За изненада на самия Трюдо състоянието му се подобрява. Отдава това на местния климат, както и на строгата си диета по време на лечението си. Именно затова медикът създава лечебния център Adirondack Cottage през 1884 г. Заведението се посвещава изцяло на борбата с белодробната зараза. Използваните методи са медицински упражнения на открито, както и специално меню.

През февруари 1885 г. първите пациенти пристигат в санаториума. Тяхната рутина се състои от ежедневно пребиваване на верандата, кратки разходки, строг хранителен режим и чаша прясно мляко на всеки два часа. В резултат на това голяма част от постъпилите в заведението хора започват да се подобряват. Успехът на Трюдо привлича заболели от цялата страна. За да може санаториумът да е достъпен за всички, медикът поддържа цените максимално ниски. Въпреки това, печалбите са огромни и за 15 години лечебният център се разраства в истински комплекс, състоящ се от над 20 отделни постройки.

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата