Начало История на медицината Туберкулозата в САЩ през 19-ти век и първият център за лечение на болестта

Туберкулозата в САЩ през 19-ти век и първият център за лечение на болестта

От 1850г. до 1900г.

Туберкулозата в САЩ през 19-ти век и първият център за лечение на болестта - изображение

Още в началото на 19-ти век болестта туберкулоза се разпространява из новопоявилите се мегаполиси в Европа и Северна Америка. Големите градове тогава предлагат отлични условия за опасната бактерия, предизвикващи белодробното заболяване. В края на века Жълтата гостенка започва да покосява масово хората от фабриките и предприятията и епидемиите придобиват статут на пандемия.

За съжаление през 19-ти век медицината все още не е особено развита и лекарите не разполагат с ефикасни средства за борба с болестта. Някои медици предписват кръвопускане, други - почивки или леки упражнения на открито. Всички те са на мнение, че заболяването е наследствено и няма нищо общо с микроорганизмите. Затова и никой не се опитва да поставя заболелите под карантина. Поради тези два фактора повечето пациенти, страдащи от туберкулоза, загиват в резултат на настъпили усложнения.

Жан Антоан Вилемин За първи път френският медик Жан Антоан Вилемин успява да докаже, че туберкулозата всъщност е заразна болест. Той публикува своя научен труд през 1868-ма година, но някои лекари отричат тезата на своя колега и продължават да третират заболяването като наследствено. Едва 14 години по-късно германецът Роберт Кох успява да убеди дори и най-големите скептици, че Жълтата гостенка се причинява от микроорганизми, след като успява да изолира бактерията на туберкулозата. За съжаление откритието на биолога не успява да подпомогне изобретяването на ефективен лек за болестта.

В САЩ откритието на Кох има по-скоро негативен ефект върху населението. В началото на 20-ти век белодробната болест става еквивалент на чумните пандемии от миналото. Според изготвените тогава статистики, около 450 души в Щатите загиват ежедневно от туберкулоза. След като правителството разпространява новината, че болестта е заразна, в големите градове настава истински хаос. Много хора събират багажа си и напускат жилищата си, след което се отправят към дълбоката провинция. Тази миграция води не само до преразпределение на населението, но и до разпространяване на туберкулозата и в селските райони.

Едуард Ливингстън ТрудуТези, които остават да живеят в мегаполисите, стават изключително недружелюбни към страдащите от болестта хора. Заразените буквално са изоставяни на улицата, тъй като здравите се страхуват да не прихванат опасната бактерия. В резултат на това много голяма част от заболелите умират свити под нечия чужда стряха или в задните алеи на жилищните сгради. Правителството се опитва да прекрати възникналата ужасяваща ситуация като създава пансиони за страдащи от туберкулоза, но сградите на въпросните здания са прекалено малки, за да поберат вълната от бездомни пациенти.

Първото медицинско заведение в щатите, имащо за цел да лекува болни от туберкулоза хора, е създадено от лекаря Едуард Ливингстън Труду. Още като малък той се сблъсква с коварната болест, тъй като брат му умира от белодробни усложнения, след като е покосен от Жълтата гостенка. Именно тогава Труду се насочва към лекарското звание. По ирония на съдбата само година след като завършва образованието си, младият мъж също се заразява с туберкулоза. Тъй като той е квалифициран медик и знае, че за състоянието му няма ефективен лек, Едуард решава да отиде в любимия си курорт Ейдриъндакс, намиращ се в северните части на щата Ню Йорк, и да прекара последните дни от живота си сред природата.

Главната сграда на Ейдриъндак санаториум

За изненада на самия Труду, той успява да преболедува успешно болестта и да се възстанови напълно от нея за няколко седмици. Той отдава това на местния климат, както и на строгата си диета по време на лечението си. Именно затова медикът създава лечебният център Ейдриъндак санаториум. Заведението се посвещава изцяло на борбата с белодробната зараза. Използваните методи са медицински упражнения на открито, както и специално меню.

През февруари 1885 първите пациенти пристигат в лечебния център. Тяхната рутина се състои от ежедневно пребиваване на верандата, кратки разходки, строг хранителен режим и чаша прясно мляко на всеки два часа. В резултат на това голяма част от постъпилите в заведението хора започват да се подобряват. Успехът на Труду привлича заболели от цялата страна. За да може санаториумът да е достъпен за всички, медикът поддържа цените максимално ниски. Въпреки това печалбите са огромни и за 15 години лечебният център се разраства в истински комплекс, състоящ се от над 20 отделни постройки.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.exhibits.hsl.virginia.edu

Снимки: www.exhibits.hsl.virginia.edu

www.wikipedia.org

www.imagenesmy.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияНовиниСнимкиВидеоДиетиЛайфстайлЛюбопитноЛеченияИзследванияТестовеАлт. медицинаБотаникаЗаведенияСоциални грижи