Удроу Уилсън и скритите факти за инсултите му

От 1896г. до 1924г.

Акценти

Откъде започва предисторията

Началото на края - поредица от здравословни проблеми

Преломната 1919 г.

• Повален от испански грип
• Тежки поражения от най-силния до момента инсулт

Томас Удроу Уилсън е двадесет и осмият поред президент на САЩ, управлявал страната в размирните времена на Първата световна война от 1913 до 1921 г. Той е един от американските президенти, които внасят големи и значими промени в законодателството на страната. Заедно с положителните страни от неговото управление са налице и противоречиво отношение към неговата личност, към някои от решенията и действията му.

В американската история има няколко случая, в които здравословното състояние на държавния глава и главнокомандващ страната се крие от обществеността. С оглед на високия пост и отговорността, която той носи, вероятно информация за сериозен здравословен проблем на човека, стоящ начело на цяла държава, би провокирала и създала притеснения и недоверие и една подобна стъпка на "запазване на тайната" би била логична и разбираема. Но съществува и другата гледна точка, която поставя въпроса как влошеното здраве на държавния глава се отразява на решенията, които взема, дали е в състояние да прецени правилните действия в ситуации, които могат да костват животи, ресурси и да носят последствия дълги години след него. Подобни въпроси си задават и историците, разглеждайки живота на Удроу Уилсън и на всяка една личност, оставила по-ярък отпечатък.

Откъде започва предисторията

Още след смъртта на Удроу Уилсън през 1924 г. съвременниците му, а по-късно и историците започват да се търсят отговорите на редица въпроси. Може ли да се направи взаимовръзка между неговото здраве, взетите от него решения и самодоволната му личност? Всъщност колко болен е бил президентът? В крайна сметка колко инсулта е претърпял? Защо личността му е била толкова разрушителна и саморазрушителна?

През 50-те години на 20 в. привърженици на популярен психологически метод (Александър и Джулиет Джордж) изказват предположение, че бащата на Уилсън бил толкова арогантен, че изкоренява всякакво чувство за самоуважение у него и по този начин момчето се превръща в мъж с ненаситен стремеж към власт. Артър С. Линк, редактор на монументалната колекция "Документите на Удроу Уилсън", се противопоставя на тази теза и заедно с медицински експерти изгражда друга - че поредица от инсулти са обяснението за някои действия и постъпки на американския президент.

Историкът и писател Кенет С. Лин в статията си "Скритата агония на Удроу Уилсън" (Kenneth S. Lynn, The Hidden Agony of Woodrow Wilson) също застъпва теорията за сериозни сърдечносъдови заболявания, които Уилсън скрива от обществеността. Според автора американският президент не е в състояние да "контролира раздразнителността, нетърпението и пристъпите на безпощадност", последвали след прекарани инсулти през 1896 г., 1906 г. и 1913 г. Също така той се оплаква от изключително силни главоболия, докато е преподавател и после президент на Принстънския колеж, както и след 1915 г. А през 1919 г. по време на Парижката мирна конференция Уилсън изпитва сърдечни проблеми и параноя.

Началото на края - поредица от здравословни проблеми

Историкът Едуин Уейнстийн в своята биография за двадесет и осмия президент на САЩ също отбелязва, че Удроу Уилсън има мозъчносъдови нарушения 16 години преди да бъде избран за държавен глава през 1912 г. Описва го като болнав и напрегнат човек, като млад често имащ проблеми със запаметяването и ученето - препратка към евентуална дислексия. Вече като по-възрастен писмата му са изпълнени с намеци за лошо здраве и в реториката си често прибягва до метафори, свързани с тялото.

През 1896 г. Уилсън е уважаван преподавател в Принстън и за първи път получава инсулт, който е документиран с изтръпване на върховете на пръстите, слабост на дясната ръка и невъзможност да борави пълноценно с нея. Уилсън изпитвал и преходна болка в същата ръка, като всички тези симптоми сочат, че е претърпял оклузия (затваряне, запушване) на централен клон на лявата средна церебрална артерия. Тя подхранва с кръв лявото мозъчно полукълбо, откъдето се контролират движенията и усещанията в контралатералните (на противоположната страна) крайници. Бъдещият президент се допитва до д-р Уилям Кийн, който не вижда нищо тревожно и позволява на Уилсън да пътува до Англия.

Зетът на Уилсън Стоктън Аксън споделя, че се забелязва известна промяна в личността му след инсулта през 1896 г. прави впечатление на по-напрегнат човек, на по-загрижен за обществените и национални дела, на избягващ забавленията. Оплакванията и психосоматичните му разстройства стават по-изострени, когато е подложен на силен стрес, но винаги се опитва да омаловажи въпроса или направо да отрече проблема.

През 1902 г. Уилсън става президент на Принстън. Известно е, че две години по-късно той преживява още един епизод, в който не е в състояние да използва дясната си ръка. Обяснението му е, че писал твърде много.

>>> Първа помощ при инсулт

През 1906 г. бъдещият държавен глава се консултира с очен лекар, тъй като почти загубва зрението си на лявото око заради друг сериозен инсулт. Д-р Джордж де Швайниц препоръчва на пациента си да започне да води по-спокоен начин на живот. Уилсън търси второ мнение от интерниста д-р Алфред Стенгал, който му казва, че просто има нужда от няколко месеца почивка. Той се възползва, прави второ пътешествие до Европа и се връща на работа в Принстън.

Кариерата на Удроу Уилсън се развива стремглаво нагоре. През 1910 г. става губернатор на Ню Джърси, а след две години е избран за президент. В началото на първия си мандат излъчва енергия и амбиция. Но през 1913 г. прекарва нов инсулт, който засяга лявата му ръка. Предполага се, че в дясната каротидна артерия е имало плака, от която се отделя ембол (свободно придвижваща се в кръвоносните съдове частица - съсирек, газово мехурче, мастна тъкан). Това означава, че в дясната страна на мозъка, която преди не била засегната, сега е с нарушено кръвообращение. А щом и двете полукълба са претърпели травми, вероятността за бъдещи инсулти нараства, както и се създава сериозна предпоставка за промени в поведението заради недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка и нарушената му оксигенация. Уилсън отново пренебрегва проблема и отрича той да съществува, но първата му съпруга Елън се допитва до различни лекари, от които един я успокоява, а друг й казва, че президента няма да довърши мандата си. Тя така и не разбира каква е съдбата на съпруга й, тъй като умира от бъбречно заболяване през 1914 г.

През 1915 г. държавният глава е с влошено здравословно състояние и д-р Де Швайниц му прави преглед. Той установява, че е налице хипертония и втвърдяване на артериите. Вероятно уведомява Уилсън за сериозността на положението, но главнокомандващият не обръща внимание.

Преломната 1919 г.

В началото на април 1919 г. американският президент е разтърсен от притеснителна кашлица. Личният му лекар д-р Кари Грийсън подозира, че е отровен, тъй като състоянието му се влошава за часове. По-късно лекарят споделя, че прекарва много дълга и трудна нощ с държавния глава, в която успява да овладее спазмите, но през цялото време се безпокои за здравето му.

Повален от испански грип

Причината за състоянието на Уилсън е испанският грип, който в онези времена погубва близо 20 млн. души, в това число над 600 000 в Съединените щати. Болестта застига главнокомандващия, когато участва в мирните преговори и подписването на договорите между победителите и победените в Първата световна война. Те са известни под името Парижка мирна конференция, провеждат се във Версай и стартират през януари 1919 г.

Конференцията е много важна за Уилсън, тъй като на нея той представя своята стратегия, назована "14 точки". Чрез нея предлага сключването на открити и прозрачни мирни договори, свобода и самоопределение на всички нации в Европа, разоръжаване и сформирането на обща асоциация на нациите, по-късно наименувана Общество на нациите, предшественик на ООН. Някои държави, особено Великобритания и Франция, изразяват силното си несъгласие с предложенията на американския президент. Френският премиер Жорж Клемансо открито му се противопоставя, най-вече за икономическите рестрикции срещу Германия. Той желае да й се наложат милиарди репарации, докато Уилсън иска те да са по-поносими и фокусът да е върху създаването на Обществото.

Когато през април испанският грип събаря държавния глава на САЩ, преговорите в Париж буксуват и той не е в състояние да повлияе на ръководителите на останалите страни.

>>> Епидемията от испански грип в САЩ през 1918 г.

Източници сочат, че Удроу Уилсън има подобни симптоми след тежките пет дни, които боледува от испански грип. Хора от екипа му споделят, че той станал параноичен, коренно се променил след това. Британският премиер Дейвид Лойд Джордж посещава Уилсън във френския хотел, където е отседнал американския президент, и след това описва състоянието му като "нервен и духовен срив".
Друга теория гласи, че неврологичното разстройство на Уилсън е вследствие енцефалит (подуване на мозъка), който е причинен отново от испанския грип.

След боледуването американският президент се присъединява към мирните преговори в Париж, но вече не е същият. Грипът отслабил ума и тялото му и той няма силите и волята да отстоява позициите си, на които преди това толкова държал. Победителите от Първата световна война успяват да наложат своите искания и Германия и другите победени държави търпят извънредно сурови наказания. Тези решения по-късно провокират през годините различни настроения, политически течения, появяват се националистически партии и всички тези последствия водят до Втората световна война и много по-сериозни поражения в сравнение със събитията от началото на века.

Тежки поражения от най-силния до момента инсулт

През същата 1919 г., няколко месеца по-късно, държавният глава на САЩ Удроу Уилсън е сполетян от тежък инсулт, който нанася такива поражения, че президентът не може да изпълнява своите задължения до края на мандата си през 1921 г. Това е периодът, когато той е преизбран за втори път. Неговата втора съпруга Едит Болинг Галт Уилсън и лекарят му не позволяват на никого да има достъп до главнокомандващия, дори на вицепрезидента Томас Р. Маршал. Жена му взима решенията кои въпроси да представи на вниманието на съпруга си и кои да остави на членовете на кабинета. Откакто съществува американската държава и Конституция, това е най-обезпокоителният случай, в който президентът не може да изпълнява задълженията си. Поради тази причина през 1967 г. се вкарва 25-ата поправка на най-висшия закон на страната, която упълномощава вицепрезидента да изпълнява длъжността президент, ако избраният държавен глава не е в състояние.

Министрите и други представители на властта настояват Маршал да поеме длъжността, но той отказва, защото тогава още няма това законово право. Така Белият дом за дълго време в по-голямата си част остава блокиран. Дори в. "Лос Анджелис таймс" намеква, че на мястото, откъдето би трябвало да излизат управленческите решения и политики, цари лудост.

Състоянието на президента се прикрива от обществеността. Личният му лекар д-р Грийсън съобщава на кабинета какво е то и тогава се повдига въпроса кой ще замести държавния глава. Но лекарят отказва да подпише официално становище за наличие на увреждане при Уилсън, както и съветва на обществеността да бъде спестено до каква степен е болен президента.

През 1921 г. Уилсън заедно с жена си напуска Белия дом след края на мандата си и три години по-късно умира на 67-годишна възраст.