Уилям Мортън и приносът му към анестезиологията - част 1

От 16.10.1846г.

Поставянето под контрол на усещането ни за болка, съпровождащо провеждането на множество лечебни манипулации, се превръща в главна задача на медиците и стоматолозите още от дълбока древност.  Разбираемо е защо всяка култура се старае да приложи надеждни средства, притъпяващи усещанията за болка.

Например китайските и индийските лечители третират страдащите, разчитайки на седативния ефект на хашиша и марихуаната, а опиумът и алкохолът почти винаги присъстват в близост до операционните маси в различните части на света. На древногръцкия медик Диоскорид дължим въвеждането в практиката на думата „анестезия“, използвайки я като нарицателно за медикамент на базата на виното, смесен с корените на растението мандрагора.

В Ренесанса медиците започват да провеждат и опити с хипноза, за да облекчат страданието на пациентите си. Въпреки това, ползата от тогавашните упойки е доста спорна. По тази причина и хирурзи, и зъболекари трябва да извършват манипулациите си с изключителна бързина (този фактор е сред най-желаните качества, ако на пациента му се налага да избере лекар или зъболекар). Въпреки това повечето болни са готови да търпят болежките си стоически, но не и да се изправят лице в лице със „страшните” лекари или зъболекари. Въвеждането на анестезията в медицинската история е дълъг, многостъпален процес, но въпреки това условно могат да се посочат някои събития и личности, чиито усилия се приемат като своеобразни крайъгълни камъни в света на анестезиологията. Сред тях е Уилям Томас Грийн Мортън.

Ако трябва да бъдем искрени, името Уилям Томас Грийн Мортън едва ли говори нещо на повечето читатели. Ако и вие сте сред тях, то в тази статия ще се постараем да ви убедим, че той е много по-забележителен от други именити личности, тъй като благодарение на неговите усилия - обезболяването на пациентите по време на хирургическите манипулации стават факт.

Не са много откритията в историята, ценени толкова високо от обикновените хора и които се отразяват в толкова голяма степен върху състоянието му. Съгласете се, периодът в хирургията преди анестезиологията, когато медиците е трябвало да оперират хората в пълно съзнание, навярно не е особено светъл. Способността на лекарите да премахват болката, действително, е едно от най-значимите благодеяния, което човек би могъл да направи безкористно и с желание да облекчи страданието на ближните си.

Мортън се ражда през 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Завършва образованието си в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. д-р Мортън практикува като стоматолог. Известно време (в периода 1842 — 1843) той е съдружник на Хорас Уелс, който е малко по-възрастен негов колега, проявяващ интерес към обезболяващите средства. За добро или лошо, съдружието помежду им не се оказва особено печелившо и вероятно по тази причина приключва безславно в края на 1843 г.

Една година след това, Уелс стартира опитите си с азотист оксид (така нареченият райски газ). Той желае да го ползва като упойващо средство. Нещо повече – той го прилага ефективно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. За съжаление първата публична демонстрация на действието на веществото в Бостън е неуспешна. Тя е пословично безуспешна, особено според недоброжелателите на стоматолога.

Като зъболекар, д-р Мортън има желанието да специализира уменията си в поставянето на изкуствени зъби. За да се получи както както трябва манипулацията, необходимо е първо да се премахнат корените на болните зъби. Това е крайно болезнена процедура в периода, когато все още няма упойки, а този факт прави очевидна необходимостта от анестезия. Мортън съвсем вярно преценя, че райският газ едва ли ще е достатъчно ефективен за неговата стоматологична манипулация. Той се заема със задачата да търси и внедри някакво по-силно средство.

Медикът Чарлз Т. Джаксън е ерудиран учен, когото Мортън познава. Медикът предлага на стоматолога да изпробват действието на етера. Анестетичното му приложение е открито преди над триста години от именития швейцарски медик и алхимик Парацелз. Разбира се, писмени свидетелства за употребата му, могат да се открият и от началото на XIX век. Случайно или не, нито д-р Джаксън, нито който и да е от писалите по тази тема, е прилагал етера по време на хирургична манипулация.

Употребата на етера изглежда многообещаваща за д-р Мортън. Той прави първите си опити с животни (упоява дори любимото си куче в името на науката и общото благо). Датата 30 септември 1846 г. е съдбоносна за стоматолога, защото именно тогава му се удава възможност да изпробва етерното действие върху пациент. Мъж, на име Ебън Фрост, посещава Мортъновия кабинет с оплаквания от нетърпим зъбобол. Човекът е така измъчен и отчаян, че е готов на всичко, за да облекчи болката, която неминуемо ще се умножи при неизбежното вадене на увредения зъб. Мортън ползва етер и изважда зъба. Идвайки в съзнание, Фрост заявява, че не е усетил никаква болка. По-добри новини едва ли биха могли да се очакват. Мортън вече предвкусва успеха, славата и евентуалното финансово отражение.

Няколко думи за манипулацията на Мортън, касаеща приема на етеровата анестезия

Историците твърдят, че първата успешна демонстрация на употребата на етер за хирургична анестезия е осъществена благодарение на инхалатор, създаден от самия Мортън. Той изглежда досущ като този от снимката по-долу. Инхалаторът на стоматолога представлява стъклена сфера, която съдържа гъба, напоена с упойката. Пациентът приема анестетика, инхалирайки парите през мундщука.

Новините за събитието се разпространяват и в рамките на една година след демонстрацията на пазара се появяват десетки патентовани европейски инхаласионни приспособления за прием на анестетици. Брошурата, описваща инхалатора (този на снимката, разбира се, е реплика), обяснява, че копието "е направено по оригиналното описание" на устройството на д-р Мортън.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова