Уилям Мортън и приносът му към анестезиологията, част 2

От 16.10.1846г.

В предишната част от статията ви разказахме за работата на стоматолога Уилям Мортън, който проявява изключителен интерес към зъбното протезиране. За съжаление, преди ерата на упойките това е изключително болезнена процедура, защото се изисква зъболекарят да отстрани зъбните корени. Това кара стоматолога да изпробва нов анестетик, по-силен от утвърдения дотогава райски газ. Вниманието на Мортън е привлечено от етера. Той провежда първата демонстрация на действието му през 1864 г.

Въпреки че по време на манипулацията има очевидци, а на следващия ден в пресата се появява съобщение, дебютът на манипулацията не предизвиква особено внимание. Изглежда е нужна по-впечатляваща демонстрация. Поради тази причина Мортън моли д-р Джон Уорън (той е старши хирург в Масачузетската болница в Бостън), да му даде разрешение да демонстрира пред група лекари метода си на анестезия. Хирургът е съгласен, а в болницата се насрочва дата за демонстрацията.

И така, на 16 октомври 1846 г. пред впечатляваща аудитория от лекари и бъдещи медици, д-р Мортън обезболява успешно с етер подлежащия на хирургична манипулация пациент Гилбърт Абът. След прилагането на етеровата анестезия, д-р Уорън премахва тумор от врата на болния. Упойката в този случай се оказва напълно ефективна, както стана ясно по-горе, а демонстрацията се радва на небивал успех, за който мигновено бива съобщено в намалко вестници. Нещо повече – демонстрацията е сред главните причини за широката употреба на упойките в течение на следващите няколко години.

Известно време след хирургичната манипулация на Абът, Мортън и Джаксън подават молба за патентоване на откритието си. Ценният документ става факт месец по-късно, но това не попречва да се разразят неприятни противоречия. Доктор Мортън твърди, че е негова по-голямата част от заслугата по въвеждането на етеровата анестезия, но твърдението му се оспорва от няколко медици и, разбира се, най-вече от д-р Джаксън. Освен това, Мортъновата надежда, че откритието му ще промени финансовото му благосъстояние, също не се сбъдва. Повечето медици и лечебни заведения, ползващи етер, не се ангажират с неприятната задача да заделят за автора процент от приходите си. Цената на съдебните дела, решаващи въпроса на кого е заслугата започва бързо да надвишава средствата, които д-р Мортън е взел за въвеждането в употреба на откритието си. Отчаян и потънал в нищета, стоматологът умира в Ню Йорк през 1868 г., ненавършил дори четирийсет и девет години.

Ползите от обезболяването в стоматологията, както и при определени хирургически операции са неоспорими. Трудно е да оценим значението на труда на Мортън, не е лесна и задачата да се реши категорично доколко заслугата за въвеждането на анестезията в практиката, трябва да се раздели между него и други медици с претенции по този въпрос. Сред тях са Хорас Уелс, Чарлз Джаксън и Крофърд Лонг (медик от Джорджия). Определено обаче, д-р Мортън има далеч по-съществен принос от другите.

Истина е, че Хорас Уелс започва да провежда първите манипулации с анестетици в стоматологичната си практика близо две години преди Мортън да използва етера за пръв път. Но Уелсовата анестезия с райски газ няма кой знае какво значение за практиката по хирургия. Въпреки някои от предимствата си, той просто не е достатъчно силен, за да се ползва самостоятелно. Той трябва да се прилага в съчетание с други обезболяващи средства, а в стоматологията често пъти това е достатъчно. Етерът е далеч по ефективен, а по тази причина употребата му внася значителни промени в хирургичната практика. В немалко отделни случаи би могло да се открият и по-добри упойки от него, но те са най-вече комбинация от упойки. Въпреки някои очевидни неудобства (като например лесното възпламеняване и неминуемото предизвикване на гадене след употреба) етерът остава една от най-универсалните упойки, откривани някога. Веществото лесно се транспортира и прилага, и което е най-същественото - съчетава безопасност и силно действие.

Крофърд Лонг (роден в 1815 и починал в 1878 г.) е лекарят от Джорджия, използвал етер при хирургическа операция още през 1842 г. – това са цели четири години преди демонстрацията на Мортън. Лонг обаче публикува резултатите си едва през 1849 г., когато ползите от упойката в хирургията вече са познати на медиците благодарение на Мортъновата демонстрация. Ако трябва да обобщим - от практиката на Лонг се възползват шепа пациенти, докато Мортън е облекчил мъките на доста повече хора.

Чарлз Джаксън предлага на Мортън да изпробва действието на етера и му дава полезни съвети за това как да приложи безопасно упойката върху пациетите. Но самият той не е разчитал на анастетика в особено голяма степен при хирургичните манипулации, а допреди успешния опит на Мортън, медикът не е пожелавал да уведоми медицинските среди относно познанията си върху етера. Именно Мортън, а не Джаксън поставя на карта своята репутация, провеждайки публичната демонстрация. Ако Гилбърт Абът беше загинал на операционната маса, Чарлз Джаксън едва ли щеше да поеме отговорност за пациента.

Нека оценим мястото на Уилям Мортън в ситуацията – бихме могли да направим добро сравнение между Мортън и, да речем, Джоузеф Листър. Двамата са се посветили на лечебното изкуство; двамата се славят с въвеждането в практиката нова техника или процедура, внасяща коренна промяна в хирургията и акушерството; на практика, никой от тях не е първият специалист, използвал тези нововъведения, обявени и популяризирани с усилията им; всеки от тях споделя заслугата си с други.

Вероятно бихме поставили Мортън по-високо от Листър, тъй като може би практиката на анестезиологията е по-съществена и значима от въвеждането в употреба на антисептичните превръзки. Разбира се, съвременните антибиотици компенсират в известна степен липсата на антисептици при хирургичните манипулации. Но без упойка сложните и продължителни оперативни манипулации биха били неосъществими – дори и по-простите процедури често биват отлагани заради страха от болката, а това нерядко се оказва фатално за пациентите.

Публичната демонстрация на етера като средство за обезболяване, проведена от Мортън в октомврийската утрин на 1846 г., е крайъгълен камък в медицинската история.

По статията работи: Виктория Милова

Вижте и първа част