Уилям Саргант: британският психиатър с противоречива слава от 20-ти век

От 1907г.

Името на Уилям Саргант днес може би е познато на малцина, но за времето си той безспорно бил запомняща се фигура в британската психиатрия – мъж със силни убеждения; някого, на когото се подчиняваш "по презумпция" и с когото разумно избягваш да спориш. Британският чуждестранен секретар Дейвид Оуен, който през 60-те години на 20-ти век работил със Саргант в болницата "Сейнт Томас", го описвал като "доминираща персона с терапевтичната смелост на лъв", и още – "такъв вид човек, за когото именно се създават легендите". Други негови колеги го категоризирали като "автократичен, опасен и като истинско бедствие". С две думи, Уилям бил личност, способна да предизвика силно и противоречиво отношение към себе си. Въпреки че бил част от, иначе по същността си "изслушваща" и хуманна, професия - медицината, Саргант въобще не се славел като добър слушател. Описвайки себе си като "лекар в психологичната медицина", той, парадоксално или не, откровено се отвращавал от психотерапията и затова решил да посвети живота си на извършването на своеобразна биологична революция в психиатричната област. Английският специалист апелирал в практиката да се използват нови, революционни, методи като: психохирургия, лечение чрез дълбок сън /под наркоза/, електроконвулсивна шокова терапия (ЕКТ), администриране на инсулин, разработване на медикаменти за влияние на ума и много други необичайни практики, смятани за твърде крайни и рискови по онова време.

Ако се върнем в началото на жизнения му път, трябва да кажем, че Уилям Уолтърс Саргант бил роден през 1907 година в Северен Лондон. Той имал възможността да се обучава в колежа "Сейнт Джон", в Кеймбридж, а по-късно станал президент на медицинската общност на университета в Кеймбридж. Клиничната си практика докторът придобил в болницата "Сейнт Мери". Прекалено импулсивен и самоуверен, за да бъде успешен в академично поприще, англичанинът решил още на старта на кариерата си да направи собствено медицинско проучване – труд, посветен на резултатите от употребата на големи количества желязо в третирането на пациенти със злокачествена анемия. Въпросният експеримент обаче бил широко критикуван от представителите на медицинската гилдия на Острова. Заради неуспеха си Уилям изпаднал в нервна криза, която впоследствие го накарала да се преориентира към психиатрията. Именно в тази област, където все още не съществували утвърдени техники, Саргант получил свободата да изпробва и развие собствените си теории. Един от ключовите му възгледи бил този, че бъдещето на психиатричното лечение е в откриването на прости физиологични терапии, които могат успешно да бъдат прилагани и в общата медицина.

През 1948 година Уилям бил назначен за директор на отделението по психологическа медицина в лондонската болница "Сейнт Томас", където практикувал до 80-те години на миналия век. Именно в това лечебно заведение медикът разработил своите процедури за "промиване на мозъка", както сам ги наричал, влагайки само "оздравителен" смисъл в това определение. За нуждите на проучванията си, на последния етаж на съседната кралска болница "Уотърлу" Саргант създал т. нар. от него "отделение за сън" с 22 легла. Там той настанявал своите пациенти, които държал в състояние на дълбока седация продължително време /понякога – в срок от три месеца/, като междувременно ги подлагал редовно на инсулинова и електроконвулсивна шокова терапия. Всички тези мерки трябвало да доведат до един резултат: "изтриване" на травматичните спомени. Уилям препоръчвал по-чести сесии с електроконвулсивна шокова терапия на онези хора, които сам описвал като "устойчиви, обесесивни пациенти". Докато страдащите били в състояние на дълбок сън и "прилично" упоени, Саргант препоръчвал подлагането им на голям брой интервенции, включително интравенозното прилагане на разнообразие от медикаменти и ЕТС, които в комбинация довеждали до загуба на паметта.

Сами се досещате, че за извършването на всички тези процедури не се изисквало информираното съгласие на болните. Нещо повече, Саргант, верен на своя стил, не публикувал систематично изследване за наученото по време на практиката си. Все още обаче има живи негови пациенти, които свидетелстват, че в резултат на проведеното лечение, се сдобили с дълбоки и трайни увреждания. Самият Саргант имал собствено обяснение за въпросните случаи: експертът смятал, че провалът се дължал на факта, че по всяка вероятност тези хора не са притежавали "добра предишна персоналност". Така, "неуспехите" на лекаря били настанявани в психиатрични клиники, а те никога не били компенсирани за щетите, причинени върху здравето и психиката им.

Между безбройните си критици, Уилям, естествено, имал и много страстни привърженици. Един от тях, например, бил австралийският психиатър Хари Бейли. Историята разказва, че, ентусиазиран да пробва в собствената си практика методите на своя идол, Бейли станал причина за смъртта на… 26 свои пациенти. В дейността си самият Саргант също не могъл да избегне "черната хроника". И, всъщност, само отдадеността на медицинските сестри към лекуваните от англичанина душевно болни, ги спасявали от фатална развръзка от лечението.

Много скоро след смъртта на британския психиатър през 80-те години на миналия век, психиатричното му отделение било затворено, а написаните от него няколко книги – премахнати от библиотеките.

Независимо от противоречивото си присъствие в психиатричната наука на Острова, Уилям Саргант има причина да се смята за революционер в областта си, за визионер, за човек, който е искал да направи промяна, разбира се – по своя начин.