Упойващите вещества в ислямския свят – част 1

От 610г. до 1517г.

Всяко общество си има свои възгледи относно наркотиците и различните упойващи вещества. Например в древността имало земя – и то не приказна – в която човек можел да употребява всякакви наркотици, но една чашка кафе или една цигара се наказвали със смърт. От перспективата на съвременния свят това ни звучи немислимо, тъй като кафето и цигарите са едни от най-пристрастяващите и любими неща на голяма част от населението на Земята. Но през различните периоди на историята, някои субстанции са били демонизирани: поради някоя от съставките им, упойващите им свойства или поради културните ценности на социума. Това може да се проследи най-добре в ислямските общества: арабския свят, Турция и Иран и техните разнообразни схващания за упойващите вещества през вековете.

Упойващите вещества в арабския свят: от Мароко, през Египет, до Ирак

Разцветът на Арабския халифат започва със завладяването на Мека (днешна Саудитска арабия) от Мохамед през 630 г. Той продължава цели три династии, а империята се простира на запад чак до Испания, а на изток до Пакистан и достига връхната си точка на развитие през IX в. Пророкът Мохамед започва да пише Корана – свещената религиозната книга на мюсюлманите – през 610 г. и я завършва преди смъртта си през 632 г. Подобно на Библията, Коранът съдържа много забрани, свързани с поведението и човешките удоволствия, в които влизат и упойващите вещества.

Първите строфи на Корана възхваляват виното: "И от плодовете на палмовите дървета и лозите вие приемате упойващи вещества и добра храна. Всъщност те са признак на разумните хора." Същевременно по-късно написаните редове ги заклеймяват: "Сатаната иска само да всее сред вас вражди и омраза чрез упойващите вещества и хазартните игри и да ви отвърне от мислите за Аллах и молитвите. Ще се въздържите ли?"

От къде произлиза това противоречие? Много учени вярват, че в по-ранните си години Мохамед не е намирал причини да заклейми алкохола, но по-късно е отвратен от алкохолните навици на чичо си и променя отношението си. Според народните приказки, пророкът забранява алкохола след превземането на свещения град Мека през 620 г. След смъртта му, халифите от Умаядската династия не обръщат голямо внимание на забраната и се отдават на пиянски разврат. Абасидите (750-1517) се отнасят по-сериозно към написаното в Корана що се отнася до алкохола. Устните предания за живота на Мохамед (т. нар. хадити) са написани на хартия за първи път от Абасидите и в тях се споменава, че употребата на вино се наказва с 40 или 80 удара с камшик. След четвърто провинение човекът се осъжда на смърт.

Мохамед не споменава опиума и канабиса никъде в свещената книга на мюсюлманите. Въпреки това през VIII в. арабите полагат основите и разработват търговията с опиум – който е леснопреносим, ценен и не се разваля – и с вековете написват много текстове за наркотика.

Кафето се появява за първи път в Етиопия. Според легендата един пастир открил, че козите му се хранят с някакви странни плодове, които ги правят още по-живи и пъргави от обикновено, и той не може да ги догонва. През XV в. вълшебната субстанция стига до арабите, а през 1511 г. е наложена първата забрана на кафето – губернаторът на Мека затваря всички кафенета. Но султанът на Кайро скоро се намесва и я отменя.

В наши дни всички мюсюлмани – шиити и сунити – приемат кафето за халал или допустима напитка. Но ислямът забранява тютюна, повечето наркотици, алкохола и дори интоксикиращите количества индийско орехче – те са харам (греховни и забранени). Разбира се, реалността е различна. Няколко примера: консумацията на алкохол се е повишила със 72% между 2001 и 2011 г. Колкото до опиума и хероина, в Афганистан около 1 милион души са зависими (от 30 милиона). В Иран цифрата е 1.2 милиона, или 2.26% от населението между 15 и 64 години.

Към втора част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: