Упойващите вещества в ислямския свят

От 610г. до 1517г.

Всяко общество си има свои възгледи относно наркотиците и различните упойващи вещества. Например в древността имало земя – и то не приказна – в която човек можел да употребява всякакви наркотици, но една чашка кафе или една цигара се наказвали със смърт. От перспективата на съвременния свят това ни звучи немислимо, тъй като кафето и цигарите са едни от най-пристрастяващите и любими неща на голяма част от населението на Земята. Но през различните периоди на историята, някои субстанции са били демонизирани: поради някоя от съставките им, упойващите им свойства или поради културните ценности на социума. Това може да се проследи най-добре в ислямските общества: арабския свят, Турция и Иран и техните разнообразни схващания за упойващите вещества през вековете.

Упойващите вещества в арабския свят: от Мароко, през Египет, до Ирак

Разцветът на Арабския халифат започва със завладяването на Мека (днешна Саудитска арабия) от Мохамед през 630 г. Той продължава цели три династии, а империята се простира на запад чак до Испания, а на изток до Пакистан и достига връхната си точка на развитие през IX в. Пророкът Мохамед започва да пише Корана – свещената религиозната книга на мюсюлманите – през 610 г. и я завършва преди смъртта си през 632 г. Подобно на Библията, Коранът съдържа много забрани, свързани с поведението и човешките удоволствия, в които влизат и упойващите вещества.

Първите строфи на Корана възхваляват виното: "И от плодовете на палмовите дървета и лозите вие приемате упойващи вещества и добра храна. Всъщност те са признак на разумните хора." Същевременно по-късно написаните редове ги заклеймяват: "Сатаната иска само да всее сред вас вражди и омраза чрез упойващите вещества и хазартните игри и да ви отвърне от мислите за Аллах и молитвите. Ще се въздържите ли?"

От къде произлиза това противоречие? Много учени вярват, че в по-ранните си години Мохамед не е намирал причини да заклейми алкохола, но по-късно е отвратен от алкохолните навици на чичо си и променя отношението си. Според народните приказки, пророкът забранява алкохола след превземането на свещения град Мека през 620 г. След смъртта му, халифите от Умаядската династия не обръщат голямо внимание на забраната и се отдават на пиянски разврат. Абасидите (750-1517) се отнасят по-сериозно към написаното в Корана що се отнася до алкохола. Устните предания за живота на Мохамед (т. нар. хадити) са написани на хартия за първи път от Абасидите и в тях се споменава, че употребата на вино се наказва с 40 или 80 удара с камшик. След четвърто провинение човекът се осъжда на смърт.

Мохамед не споменава опиума и канабиса никъде в свещената книга на мюсюлманите. Въпреки това през VIII в. арабите полагат основите и разработват търговията с опиум – който е леснопреносим, ценен и не се разваля – и с вековете написват много текстове за наркотика.

Кафето се появява за първи път в Етиопия. Според легендата един пастир открил, че козите му се хранят с някакви странни плодове, които ги правят още по-живи и пъргави от обикновено, и той не може да ги догонва. През XV в. вълшебната субстанция стига до арабите, а през 1511 г. е наложена първата забрана на кафето – губернаторът на Мека затваря всички кафенета. Но султанът на Кайро скоро се намесва и я отменя.

В наши дни всички мюсюлмани – шиити и сунити – приемат кафето за халал или допустима напитка. Но ислямът забранява тютюна, повечето наркотици, алкохола и дори интоксикиращите количества индийско орехче – те са харам (греховни и забранени). Разбира се, реалността е различна. Няколко примера: консумацията на алкохол се е повишила със 72% между 2001 и 2011 г. Колкото до опиума и хероина, в Афганистан около 1 милион души са зависими (от 30 милиона). В Иран цифрата е 1.2 милиона, или 2.26% от населението между 15 и 64 години.

Османската империя

Мала Азия, където се простира по-голямата част от съвременна Турция, и географският мост между Европа и Азия, са били във владение на много племена и империи, сред които гърци, римляни, византийци и турци. Историческите извори сочат, че всички те са познавали виното, опиума и канабиса. Кафето е внесено значително по-късно – през 1555 г., а тютюнът през 1601 г. Ислямският историк Ибрахим Печеви, живял през XVI в., представя новия порок, пушенето, така: "Издишвайки дим в лицата си, те караха улиците и пазарите да вонят."

През 1621 г. султан Мурад IV се възкачва на трона на Османската империя на 11-годишна възраст и поема управлението на една разкъсвана от хаоса, интригите, анархията и бунтовете държава. На 21 години той се опитва да възстанови реда чрез методите на една древна държавна политика: тиранията. Той забранява кафето, тютюна и виното. Всеки, хванат да употребява някое от изброените вещества, веднага бил обезглавяван, често от самия Мурад, който сам кръстосвал улиците в търсене на провинили се. При първо провинение за притежание на кафене, собственикът се наказвал с бой. При второ – пъхал се в чувал и се хвърлял в реката. Султанът се съсредоточава повече върху тази забрана, отколкото върху религиозното поставяне извън закона на опиатите. Мурад се страхува, че кафенетата, кръчмите и другите подобни заведения са места, където се събират много хора, които могат да подготвят заговор и бунт. По ирония на съдбата, самият Мурад много обичал да попийва и често се отдавал на алкохолните страсти.

През този период опиумът и канабисът остават легални, докато за чашка кафе можели да ти отсекат главата. Употребата на тези субстанции са вградени в културата дотолкова, че никой дори не помисля, че те могат да бъдат класифицирани като проблемни. Мурад умира през 1640 г. на 27 години и скоро след това забраната над кафето, алкохола и тютюна е вдигната.

Както в много други общества, в Османската империя творците и пазителите на теологичната догма са в опозиция: опиумът, виното, тютюнът и кафето били типични за поетите, които ги наричали "четирите възглавнички на дивана на удоволствията", докато за обикновените служители те са "четирите свещеника на дявола". Канабисът бил възприеман като нещо нормално само за селяните и суфистите.

Опиумът и отглеждането на маковете остават легални и нерегулирани от държавата векове наред до 1971 г., когато със закон са забранени и двете в замяна на американска финансова помощ. Но този закон толкова нагнетява общественото мнение, че турците променят текста му само три години по-късно, позволявайки отглеждането на макове и износа на опиум за медицински цели. Към момента употребата на всякакви опиати за удоволствие е забранена със закон през 2005 г.

Персия, днешен Иран

Тютюнът се появява в Персия около 1600 г. и веднага е забранен от шаха: запалете само една цигара и ще ви отрежат устните и носа. Въпреки това по-късно той решава, че фискално отговорната политика повелява данъчното облагане на веществото, отколкото употребата на меч срещу него, което само може да облагодетелства държавата. По-късно синът му, който е почитател на виното и опиума, отново сменя политическия курс и започва да наказва пушачите по варварски начини: чрез изгаряне на кол, изсипване на стопено олово в устата или отрязване на носа и устните.

Първата ислямска персийска империя е основана през 1501 г. от банда персийски суфисти от Сафавидската династия, големи почитатели на алкохола. Главата на Сафавидите е известен с пиянските си странности и стил: пиел вино от бокал, направен от черепа на повален от него враг – чашата била позлатена и инкрустирана със скъпоценни камъни. През 1524 г. синът му поема управлението и след като се покайва за прегрешенията си, се отказва от виното и останалите удоволствия на плътта. Строгият деспот решава, че цялата империя трябва да последва богоугодния му пример и забранява употребата на алкохола, канабиса, проституцията, хазарта и хомосексуалността. Единственият ненаказан порок остава опиумът. Таверните, кръчмите и бордеите са сравнени със земята, а улиците стават целите червени от излятото вино и кръвта на посечените "престъпници". Един високопоставен чиновник, който е уловен да пие и да се забавлява с проститутки, е поставен в бъчва и е хвърлен от върха на едно минаре. Друг бил публично обесен с винена бутилка, вързана здраво около врата му, за назидание на всички.

Този фундаменталистки подход приключва със смъртта на шаха през 1576 г. Редуването на пълната забрана на интоксикиращите вещества с по-либерални закони продължава до свалянето на Сафавидската династия през 1722 г.

Кафето се появява в Иран през 1597 г. Кафенетата често се разполагат близо до джамиите, където праведните се социализират над чашка радост и сред облака дим от наргилето, преди и след молитвите. Въпреки това тези заведения се асоциират с "лошо" и "либерално" поведение, включително смесени танци, ереси, хомосексуализъм, проституция и политически размирици. В тези кафенета работят момчета между 10 и 16 години, полуголи или облечени като момичета, със златни тюрбани и колани, които освен да поднасят кафе, задоволяват и сексуалните нужди на клиентите. Въпреки че самото кафе не е поставено под възбрана, през 1645 г. започват тежки репресии срещу порока в кафенетата.

Както и в Османската империя, канабисът в Иран се възприема като наркотик, достоен за ниските класи и суфистите (мюсюлмански философи и монаси), които го използват, за да предизвикат мистични преживявания.

Опиумът е неразделна част от Персия още от времето на Александър Македонски (332-323 г. пр. н. е.). Въпреки епизодичните му забрани, употребата на опиума – както орално, така и пушенето му – е напълно асимилирана от цялото персийско общество, от суфистите, през селяните, до самия шах. Само духовните лица проповядват срещу "дяволското изкушение". Смята се, че майките издухвали опиумен пушек в лицата на бебета си, за да ги успокоят. Но това не трябва да ви скандализира, защото много майки от епохата на кралица Елизабет в Англия дават бира на бебетата си.

Пушенето на опиум води до значително увеличаване на броя на пристрастените, което се възприема като социален проблем. Зависимите са наричани "таряки", унизително нарицателно като "пияница".

Династията Пахлави (1925-1979) ограничава употребата на опиум през 1928 г., а продажбата на морфин без рецепта бива криминализирана през 30-те години. Шахът Мохамад Реза забранява опиума през 1955 г. Управлението на подкрепяния от САЩ шах се характеризира с интензивна вестернизация (привнасяне на западна култура), често за сметка на традиционната иранска култура. Алкохолът и канабисът са забранения плод за градския елит, а опиумът вече се определя като пропаднал и старомоден, подходящ за нисшите класи. Диктатурата на шаха игнорира незаконната консумацията на алкохол, но наказва строго употребата на опиум.

Надигането на провинциалното традиционно мнозинство срещу вестернизацията на интелектуалното малцинство води до ислямската революция през 1979 г., която отхвърля корумпирания и жесток режим на Пахлави и установява режима на Великия аятолах Хомейни, който е жесток по свой собствен начин. Новата теокрация въвежда тежки наказания за "западни" наркотици като алкохола, канабиса и хероина, но отново отваря пътя на употребата на опиума като част от традиционната иранска култура.

Въпреки това, хората, пристрастени към опиума, не получават зелена светлина. През 1969 г. е приет закон, който позволява ограничено отглеждане на опиум, предназначен за лечението на регистрираните зависими над 60-годишна възраст. До 1972 г. броят им е 100 000. В края на 70-те години е привнесен западният модел за справяне със заболяването и употребата на метадон. Но лечението прекъсва под управлението на Хомейни. Въпреки че много трафиканти са екзекутирани, зависимите са до голяма степен забравени, тъй като Иран е заета с кървавата война с Ирак. До 1989 г. над 200 000 наркомани са изпратени в трудови лагери, като през същата година се въвежда смъртна присъда за хората, заловени с повече от 1 унция хероин (28.34 гр.).

През 90-те години се наблюдава обрат – лечението на зависимите е възстановено. Днес в Иран хероинът и опиумът са по-евтини от дъвките и по-лесни за намиране от хляба и млякото. Правителството третира зависимите по-скоро като жертви на заболяване, отколкото като престъпници. Дори в затворите се прилагат програми за употреба на чисти игли и метадон. Въпреки това голяма част от употребяващите са пристрастени и много от тях използват опиума, за да затвърдят своята персийска идентичност и като бунт срещу ислямските канони.

Макар производството на опиум да е сведено до минимум, Иран е проводник на наркотиците, произведени в Афганистан и Пакистан. През 2013 г. 331 човека са екзекутирани по обвинения, свързани с опиати. ООН твърди, че през 2008 г. иранците са употребили 14 метрични тона хероин и 450 метрични тона опиум.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината