Начало История на медицината Упойващите вещества в ислямския свят – част 2

Упойващите вещества в ислямския свят – част 2

От 1555г. до 1640г.

Упойващите вещества в ислямския свят – част 2 - изображение

Всяко общество си има свои възгледи относно наркотиците и различните упойващи вещества. Например в древността имало земя – и то не приказна – в която човек можел да употребява всякакви наркотици, но една чашка кафе или една цигара се наказвали със смърт...

Османската империя

Мала Азия, където се простира по-голямата част от съвременна Турция, и географският мост между Европа и Азия, са били във владение на много племена и империи, сред които гърци, римляни, византийци и турци. Историческите извори сочат, че всички те са познавали виното, опиума и канабиса. Кафето е внесено значително по-късно – през 1555 г., а тютюнът през 1601 г. Ислямският историк Ибрахим Печеви, живял през XVI в., представя новия порок, пушенето, така: "Издишвайки дим в лицата си, те караха улиците и пазарите да вонят."

През 1621 г. султан Мурад IV се възкачва на трона на Османската империя на 11-годишна възраст и поема управлението на една разкъсвана от хаоса, интригите, анархията и бунтовете държава. На 21 години той се опитва да възстанови реда чрез методите на една древна държавна политика: тиранията. Той забранява кафето, тютюна и виното. Всеки, хванат да употребява някое от изброените вещества, веднага бил обезглавяван, често от самия Мурад, който сам кръстосвал улиците в търсене на провинили се. При първо провинение за притежание на кафене, собственикът се наказвал с бой. При второ – пъхал се в чувал и се хвърлял в реката. Султанът се съсредоточава повече върху тази забрана, отколкото върху религиозното поставяне извън закона на опиатите. Мурад се страхува, че кафенетата, кръчмите и другите подобни заведения са места, където се събират много хора, които могат да подготвят заговор и бунт. По ирония на съдбата, самият Мурад много обичал да попийва и често се отдавал на алкохолните страсти.

През този период опиумът и канабисът остават легални, докато за чашка кафе можели да ти отсекат главата. Употребата на тези субстанции са вградени в културата дотолкова, че никой дори не помисля, че те могат да бъдат класифицирани като проблемни. Мурад умира през 1640 г. на 27 години и скоро след това забраната над кафето, алкохола и тютюна е вдигната.

Както в много други общества, в Османската империя творците и пазителите на теологичната догма са в опозиция: опиумът, виното, тютюнът и кафето били типични за поетите, които ги наричали "четирите възглавнички на дивана на удоволствията", докато за обикновените служители те са "четирите свещеника на дявола". Канабисът бил възприеман като нещо нормално само за селяните и суфистите.

Опиумът и отглеждането на маковете остават легални и нерегулирани от държавата векове наред до 1971 г., когато със закон са забранени и двете в замяна на американска финансова помощ. Но този закон толкова нагнетява общественото мнение, че турците променят текста му само три години по-късно, позволявайки отглеждането на макове и износа на опиум за медицински цели. Към момента употребата на всякакви опиати за удоволствие е забранена със закон през 2005 г.

Към трета част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.substance.com/intoxicants-in-the-islamic-world-a-rich-and-telling-history/17818/ 

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СнимкиЛайфстайлЛюбопитноЛеченияЗдравни съветиНовиниНормативни актовеБотаникаАнкетиРецептиСъставкиАлтернативна медицинаХранене при...Диети