Употреба на прополиса в Древна Елада

От -350г.

Древните елини използвали прополиса като основна съставка във веществото "polyanthus"- парфюм, който комбинирал терапевтичното действие на пчелен клей, олибан, смола от стиракс и ароматни билки. Повече от 15 гръцки и римски автори съобщават любопитни факти за обработването и лечебното приложение на пчелния клей.

В "Historia Animalium", написана около 350 г.пр.Хр., Аристотел описва следните характеристики на прополиса: "Когато пчелите се настанят в нов кошер, те изграждат своите восъчни клетки, за да пренесат в тях сока на всички видове цветята и "сълзите" на върби, брястове и други дърветата. С този материал те намазват основите на кошера и така си осигуряват защита срещу атаките на други същества".

Авторът твърди, че пчелите облепвали входа на кошера с "mitys". Това вещество е наситено черно и вероятно е остатъчен продукт от восъка. Въпреки острата си миризма, веществото се ползвало като лек за премахване на синини и гнойни рани .

Хипократ твърди, че е използвал прополис, за да лекува външни и вътрешни рани и язви. Педаний Диоскорид, който е живял около 50 година, описва медицинска употреба на прополиса в класическия си труд "De Materia Medica". Той често споменава за медицинската употреба на меда, восъка и разнообразните медени вина като лекарства. Диоскорид пише, че прополисът е: "Жълтеникаво пчелно лепило, което е с сладникаво и ароматно и наподобява вкуса на стираксова смола".

Пчелния клей успешно се влагал от елините, за да "омекоти" вкуса на мастиката. Това питие придобивало приятен аромат и оказвало изключително добро влияние върху лечението на трески, кашлица, при премахването на забити в кожата тръни и за загряващи тялото масажи.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука