Употреба на глухарчето в древните фармакопеи

От -970г.

Древните народи смятали, че глухарчето можело да намали притока на кръвта към черния дроб и да разтваря жлъчните камъни. Билката трябвало да се приема преди хранене, за да стимулира апетита. Медиците от миналото открили, че глухарчето е добър заместител на хинина, а освен това, то можело да се използва като антипирептик и за тонизиране на тялото.
Според френската фармакопея, растението с жълти цветове се е отглеждало като зеленчукова култура, а сокът от младите листа се използвал, за да подобри дейността на кръвотворните органи. Историята на българската традиционна медицина разказва, че пресните листа и сокът от глухарче се използвали при лечение на атеросклероза, анемия, недостиг на витамин С и кожни заболявания. Българската народна медицина препоръчвала полезната билка при болки в черния дроб, жлъчния мехур, жълтеница, хемороиди, катар на стомаха и червата.

Според германската фармакопея, корените от глухарче били полезни при лечение на възпалителни процеси на далака, бъбреците, пикочния мехур и нефролитиаза. Младите листа и сокът от пресни растения се използвали за приготвяне на лечебни салати, действащи добре на кръвния застой в порталната вена, както и при лечение на тежки инфекциозни заболявания, анемия, ревматизъм, подагра и бери-бери.

Полската традиционна фармакопея препоръчвала глухарчето да се използва за третиране на общата слабост, липсата на апетит, за някои чернодробни заболявания, пир камъни в жлъчката и черния дроб.

Персийският лекар Абу Али ибн Сина (Авицена), роден през 970 г. пр.Хр. използвал билката за лечение на катаракта на очите, а на мястото на ухапване от скорпион, медикът поставял превръзка, направена от пресни глухарчета.

Руската народна медицина отдавала голямо значение на лечебните свойства на глухарчето. Лекарите го смятали за "еликсир на живота". Според руските медици употребата на това растение подобрявала храносмилането и жлъчната секреция. Глухарчето се използвало и за лечение на безсъние.

Древните лекари от централна Азия препоръчвали сок от глухарче срещу лунички, брадавици, болка в гърдите, при чернодробни петна по кожата, както и срещу анемия и обща слабост.
Надземната част и корените от глухарчето се използвали като средство, засилващо секрецията на жлъчката и атеросклероза. Изпечени, корените на билката служили за заместител на кафето.

От казаното до тук и сами можем да оценим колко ценна билка е глухарчето, а фактът, че немалко народи са разчитали на лечебните свойства на растението само подкрепя това твърдение.

Статията е част от историята на:

• История на глухарчето в медицинската наука