Употреба на джинджифила като афродизиак до края на 1909 година

от 20 юли 2015г., обновено на 21 яну 2016г.

От 1909г.

Наред с лечебните свойства, историята на медицината е съхранила информация, разказваща за употребата на джинджифила като афродизиак. Някои текстове описват, че пикантните ароматни корени имали способността да повишават сексуалното желание и удоволствие, предразполагайки ума и въображението на хората, които ги употребявали.

В книгите с фолклорни традиции от древна Индия може да се открият рецепти за напитки с джинджифил, които били подобни на любовни еликсири. Историците разказват, че т.нар. любовни еликсири вероятно били еквиваленти на някои билкови лекарства за полова мощ.

Не е изключено свойствата на джинджифила като афродизиак да са накарали китайските лечители да дадат име на лечебното растение, което от китайски се превежда като "мъжественост". В Япония съществува традиция да да се поднасят ястия с джинджифил за празника на мъжествеността, за да може пикантните блюда да събудят "тялото и душата".

За свойствата на джинджифиловите корени, ползвани за подбуждането на страст и желание, се споменава в "Приказки от хиляда и една нощ", а арабска поговорка твърди, че джинджифилът "първо запалва, а след това гаси". Тълкуването на поговорката разкрива доста точно вкусовото усещане при консумация на джинджифил - първо изгаряне, а след това – освежаващо усещане.

Употребата на джинджифила е спомената и в свещените текстове на Корана. Седемдесет и шеста сура от древната книга твърди, че праведните хора ще пият джинджифилова вода в Рая.

Историческите източници, касаещи целебните и стимулиращите либидото свойства на джинджифила в историята на арабската медицина от 19 век разказват, че лекарите са създали така наречените "харемни близалки". Лечебното природно средство, въздействащо на половата мощ се правело от фини, почти прозрачни резенчета джинджифил, потопени в тръстикова захар или мед. Харемните близалки били широко известни и се изнасяли в много страни. Известно е, че в рамките на няколко века, тези лечебни бонбони се използвали почти изцяло в турските хареми, а употребата им приключила през 1909 г., заедно с абдикацията на Абдул Хамид II.

Статията е част от историята на: