Употреба на прополисa в Римската империя

От -47г.

Римляните са разчитали в много голяма степен на лечебната сила на прополиса. Плиний Стари в известната си "Естествена история" пише, че прополисът има изключително силна миризма и по тази причина много хора го използват вместо галбан (лечебно растение).

Древноримският медик описва практическата употреба на пчелния клей. Според него, прополисът има свойството да извлича жилата на медоносните насекоми от раните, да премахва тумори, да потушава болките в мускулите и да премахва белезите, оставени и от най-упоритите и дълбоки рани.

Около 47 г.пр. Хр. Авъл Корнелий Целз пише, че прополиса се ползвал като лекарство за "насърчаването" на процеса "нагнояване", за "отварянето" на рани, както и при лечение на абсцеси. В тракатата си "De Medicina", Целз пише, че: "За лекуването на абсцеси се използва нард, смирна, галбан, прополис, стиракс, сажди, кора, битум, смола, сяра, смола, лой и масла."

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука