Употреба на чесъна според историята на традиционната европейска медицина

От 77г.

Историята на традиционната европейска медицина свидетелства, че чесънът се е използвал като важна храна и лекарство в културата на древните египтяни, гърци, римляни, асирийци. Според Херодот лечебното растение се е радвало на най-голяма популярност сред древните египтяни, а египтолозите черпят информация за него египетски гробници, дори в тази на фараонът-момче – Тутанкамон изследователите са открили скилидки чесън.

Макар че археологическите доказателства, разказващи за медицинската употреба на ароматното растение са оскъдни, известно е, че духовниците считали растението за "нечисто" и затова то не можело да се използва в някои ритуали (като например погребалните).

Едно е сигурно - тогава, както и сега, чесънът може и да не е бил приет от медицинската наука като "официално" лекарство, но той широко се използва от обикновените хора.

В коптската медицина например, чесънът, накиснат в масло, се предписвал за лечението на кожни заболявания. Това лекарство трябвало да се приема след раждане, тъй като древната култура считала, че по този начин се стимулира лактацията на майката.

Според историята на европейската традиционна медицина асирийците считали чесънът за храна и лекарство, което се използвало като антибиотик. С лечебна чеснова смес древните зъболекари са пломбирали зъбите с кариеси.

Гръцките войни често консумирали чесън, вярвайки че лечебното растение ще стимулира тяхната смелост, живителна сила и жаждата за битки. Елинските моряци също взимали билката, която често се приемала като гаранция за здраве по време на дългите морски пътувания. Освен това, немалко от оцелелите древни писанията на гърците и римляните твърдят, че чесънът бил използван като суровина за направата на фармацевтични лечебни препарати, а употребата му била по-честа от почти всяка друга билка или храна. В своята "Естествената история" ("Naturalis Historia"), съставена около 77 г.  Плиний Стари подробно е описал чесъна във фармакологичния раздел.

"Чесънът има силни качества", подчертава той, пишейки за начина, по който растението е почитано от някои култури. Римлянинът посочва, че хората се кълнели в действието на растението. Въпреки това, той напомня и че: "Чесънът се смята за годен за направата на редица медикаменти”, като немалко от тях действат благодарение на своя "остър мирис, отблъскващ скорпиони, змии и може би (както някои казват) "всички зверове." От този абзац разбираме до известна степен какво е било отношението на древноримският учен към чесънът. Въпреки това Плиний е дал подробна информация на своите читатели по отношение на отглеждането, съхранението и употребата на чесъна.

Хипократовия Корпус е бил една от най-известните древногръцки библиотеки, съхраняващи множество медицински документи, написани между 6 и 4 век пр.н.е. Един от тях трактатът "За древната медицина" ("On Ancient Medicine"), написан от анонимен лекар, живял около пети век пр.н.е. Съдържанието на древния документ съдържа пасаж, препоръчващ употребата на чесън като дезинфекционни средство, подпомагащо отделянето на плацентата след раждането на детето. За третирането на рани древногръцките медици прилагали смес от чеснова пепел и масло, а при астма, се препоръчвала консумацията на сварен чесън.

Теофраст е сред философите, които не са писали много за чесъна, въпреки това, той е споменал, че ароматното растение трябва да се приема превантивно, смесено със сироп от чисто вино от билкарите, събиращи кукуряк, иначе отровното растение можело да им навреди сериозно.

От казаното до тук можем да обобщим следното - историята на традиционната европейска медицина определено разполага с данни, сочещи че чесънът е бил популярен сред древните народи. Още по-показателен за това е фактът, че другите две традиционни лечебни системи – Аюрведа и китайската медицина също са ползвали активно ароматното растение.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън