Урината като инструмент за диагностициране на заболявания през вековете

Днес лекарите могат да разчитат на лабораториите, които могат да изследват и анализират повечето телесни течности. Не така е било векове назад, когато урината е служила на лечителите да поставят диагнози на пациентите си. Освен това начинът да разберат от какво страдат те бил като използват зрението, обонянието и понякога вкуса си при анализирането на урината. Този метод е известен като уроскопия, днес популярният израз е анализ на урина.

Началото на "лабораторната" медицина е поставено още преди 6000 години с анализирането на човешката урина. Уроскопията се прилагала интензивно чак до 17 в., когато започва да се отрича като метод и професионалните лекари започват да я избягват. От древни времена до Викторианската епоха тази телесна течност е служела за основно диагностично средство. Счита се, че египтяните и вавилонците са първите, които започват да прилагат уроскопията. Произходът на думата обаче идва от гръцките думи "ouron" ("урина") и "skopeo" ("гледам", "изследвам", "съзерцавам", "проверявам").

Урината като инструмент за диагностициране в Древния свят

Макар че Хипократ е признат за първия уроскопист, преди 4000 г. пр.н.е. лекари във Вавилон и Шумер описвали върху глинени плочки наблюденията си за урината. В Шумер, която е една от най-старите цивилизации, смятали, че характеристиките на този телесен продукт се променят при различните заболявания.

Същото наблюдение демонстрират и древните лекари от Индия, които отбелязват, че при някои хора урината е със сладък вкус, друг признак за нейната сладост било нашествието на черни мравки, които са привлечени от нея. За лечителите тези особености били знак, че пациентът страда от захарен диабет.

В древността най-известната теория за причините за възникването на дадено заболяване била нарушаването на баланса в някоя от основните телесни съставки - кръв, жълта и черна жлъчка и флегма, обединени под общото название хумори. През 4 в. пр.н.е. Хипократ е на мнение, че урината е филтрат на хуморите, които произтичат от кръвта и се пречистват през бъбреците. В своето произведение Aphorisma древногръцкият лекар описва как изглежда прясна урина, чийто вид подсказва, че човекът страда от дълготрайно бъбречно заболяване - тя е покрита по повърхността си с множество мехурчета. Днес е известно, че мехурчетата са вследствие протеинурия (белтък в урината), което е сигнал за инфекция на пикочните пътища или на заболяване на бъбреците. В същия труд Хипократ споменава, че утайката в урината говори, че болният страда от треска и ако с времето се увеличава, значи и треската се влошава. Другите му наблюдения били за наличието на кръв в урината - причината можела да е язва на бъбрека или на пикочния мехур. Днес е известно, че освен на язва, кръвта в урината е вероятно да има и вследствие нефролитиаза, инфекция на пикочните пътища, кистозна бъбречна болест, рак на пикочния мехур, цистолитиаза, сърповидно-клетъчна анемия и др.

Шест века след Хипократ Гален се стреми да прецизира диагностиката чрез урина. Той усъвършенства теориите на Хипократ. Неговите наблюдения са свързани с прекаленото отделяне на урина, според него полиурията е нехарактерен симптом, който сигнализира за проблем. В нашето съвремие е ясно, че прекомерното уриниране може да е сигнал за наличието на диабет или на други състояния. Обратното малкото количество подсказва или за дехидратация, или за хронична бъбречна недостатъчност. Гален още е на мнение, че консумираната от човек течност е равна на отделената от него, ако всичко е наред със здравословното му състояние.

Уроскопията през Средновековието

Отчитането на цвета, мириса и вкуса на урината се превръща в основополагащ диагностичен инструмент през Средновековието. Почти всяко състояние или болест имат свое обяснение чрез различните характеристики на телесната течност. През 7 в. сл. Хр. Теофил Протоспатарий изготвя ръкописа си De Urinis. Византийският лекар пише първият "материал", посветен изцяло на урината. В него той посочва кой цвят на телесната течност на какво заболяване или състояние отговаря. През цялото Средновековие ръкописът служи като настолна книга на лекарите.

През средните векове се появява ново изискване за по-доброто тълкуване на заболяванията посредством урината. Лекарите взимат под внимание техниката на събиране - лечителят от 11 в. Исмаил от Юрджани смята, че трябва да се съхранява в голям чист съд количеството урина, което човекът отделя за 24 часа. Да се пази от слънце и топлина, за да не промени цвета си. Също така съдът, в който се събира телесната течност трябвало да има формата на мехур - по-близката прилика с човешкия орган помагала за по-точна диагноза, защото урината се чувствала както в естествената си среда. Лекарят Исмаил отдава дължимото на храната и стареенето като на фактори, които влияят на урината. Ръководството на персийския медик, в което той дава подробни насоки как да се събира и изследва урината, се наложило като най-доброто и имало славата на най-сполучливата медицинска система от векове.

Анализ на урината през Ренесанса

Едно от отличителните събития, които се случват с уроскопията през Ренесанса, е, че на обикновените хора им е предоставена възможност сами да анализират урината си. Това става с помощта на Йоханес де Кетам, който публикува в своята книга Fasiculus Medicinae цветно колело, с което интересуващите се могат да се самодиагностицират.

По времето на Ренесанса лекарите вече не се ръководят от заветите на Хипократ за непричиняване на вреда на пациентите и ползването на щадящи терапии. Все по-често те започват да прибягват до агресивни лечения като кръвопускане и прочистване. В резултат на това много от хората започват да не им се доверяват и да не ги посещават. Това е една от причините, поради която книгата на де Кетам става много популярна и се превръща в основен инструмент за домашна диагностика.

От друга страна поставянето на диагноза чрез анализ на урината се превърнало в масово и непрофесионално, както и започнало да се надценява много. Все повече лекари започнали да определят от какво страда пациента само по характеристиките на урината му, без да го преглеждат. Ситуацията стигнала дотам, че създателят на лекарския колеж в Лондон Томас Линекър в негодуванието си коментирал, че ако болните носят обувката си вместо урината си, и двата материала щели да имат еднакъв шанс за точна диагноза.

Започнали да се появяват преводи на медицински и научни ръкописи, които преди това били само на латински. Това провокирало хора без медицинско университетско образование да прилагат уроскопия и да се представят за лечители. Те даже били назовавани с конкретно име - лечи (leches). Стигнало се дотам, че и лекари, и лечи започнали да гадаят и предсказват бъдещето с помощта на урина. Подобна практика се наричала уромантия. "Израждането" на диагностицирането с урина предизвикало обратна реакция - прилагащите го били подлагани на присмех и обиди, уроскопията се превърнала в неблагонадеждно и упадъчно занимание.

Диагностицирането посредством урина е било в центъра на медицината в продължение на хиляди години. Но в крайна сметка стига до положението на западнала, шарлатанска практика и затова спряла да се прилага. Днес не се използва, развитието на медицината и технологиите предлагат много по-усъвършенствани методи за анализ на урината и за диагностициране на пациентите. В лабораториите използват специални тест ленти, които са обработени с химични вещества. Потапяйки ги в телесната течност, специалистите разбират по промяната на цветовете на лентите дали е налице изменение на биохимичните показатели или не.

Статията е част от историята на:

• История на уринотерапията