Урината като средство за диагностициране на заболявания през Средновековието

От 476г. до 1492г.

Средновековието, или Средните векове, условно се определя, че започва с падането на Западната Римска империя (476 г.) и свършва през 15-16 в., когато е сложен краят на Византийската империя (1492 г.). Периодът е наситен с много събития, характеризира се с бурното развитие на географски, технически и научни открития, както и с финализирането на големи конфликти като Стогодишната война.

Уроскопията, като възникнал през древността метод за диагностициране на болните, претърпява през Средновековието голямо развитие и още по-голяма популярност. Използва се от лекарите за поставяне на диагноза при почти всяко заболяване или състояние. Появява се и първата публикация, посветена изцяло на урината и нейните "способности" да показва от какво страда заболелия. Неин автор е Теофил Протоспатарий, лекар, живял през 7 в. В своя труд De Urinis той описва различните цветове на урината и медицинското обяснение на всеки един от тях.

Урината като незаменимо диагностично средство

През Средновековието нараства ролята на урината по отношение на използването й от лекарите като средство за поставяне на диагнози. По нейната миризма, вкус и цвят се преценявало от какво заболяване страда съответния човек. Този метод бил известен като уроскопия. Правят се стъпки и за изследването и проучването на телесната течност при различни условия. Така например споменатият Протоспатарий експериментирал като нагрял урина с цел да се отделят протеините в нея под формата на утайка. По този начин той документирал първата използвана лабораторна техника. Едва по-късно - през 16 в., Парацелз прави опит да постигне същия ефект, но чрез добавянето на оцет.

Нововъведение прави друг лекар - Исмаил от Юрджани. През 11 в. той е на мнение, че точното тълкуване на урината зависи от нейната техника на събиране. Предлага за срок от 24 ч. да се натрупва количеството телесна течност, произведена от организма на даден човек, и да се съхранява в чист съд далеч от светлина и топлина, за да не се промени цвета й. Важно условие било споменатият съд да има формата на пикочен мехур, за да се приспособи урината и така диагнозата щяла да бъде по-точна. Всичко това Исмаил обяснява в своя книга с указания, която се превръща в много популярен наръчник за събиране и изследване на урината.

Друг учен, допринесъл за превръщането на урината в инструмент за диагностициране, е Жил дьо Корбей (1165-1213 г.). Лекарят на френския крал Филип II Август надгражда схващанията на Протоспатарий. Той описва 20 различни вида урина, отбелязвайки разликите в цвета и утайката, и ги свързва с дадени състояния на организма. Кралският лекар пръв започва да използва т.нар. матула - стъклен съд с тясно гърло и широко дъно, в който се налива урината и се преценява срещу светлината бистротата, цвета и консистенцията на телесната течност. Стъкленицата се превръща в неизменен инструмент и символ на средновековните лекари, без който те не могат да диагностицират своите пациенти. Започват да се създават диаграми, които нагледно показват различните оцветявания на урината към какви заболявания насочват. Те са надписани първоначално само на латински и само най-образованите можели да ги разчитат.

Поставянето на диагноза посредством обследването на урината е особено популярно през Средновековието. Смята се, че това е безболезнен и неинвазивен метод за установяване на баланса между четирите хумора в човешкия организъм - кръв, флегма, черна и жълта жлъчка. През древността се смятало, че нарушаването на равновесието между тях предизвиква различните болестни състояния. В един момент диагностицирането чрез урина започнало да се предпочита дотолкова от лекарите, че те дори не преглеждали пациентите си или изобщо не се срещали с тях. Това положение започва да прави впечатление и някои лекари като Йоан Актуарий (1275-1328 г.) от Константинопол алармират за опасността от диагностицирането само въз основа на характеристиките на урината.

Същият Актуарий, който е най-главният лекар на Византийската империя, създава своя труд "За урината" и в него прави връзка между метаболизма и изследването на изхвърляните от тялото ненужни субстанции, предимно урината. Византийският доктор е съгласен с теорията за 4-те хумора, но я преобразува в 4 вида храносмилане на база на температурата. В книгата си той обяснява, че жълтата урина е здравословна, по-тъмната е причинена от увеличаване на отделянето на ненужните "отпадъци", а прекалено светлата е провокирана от някакъв вид телесна течност. Актуарий тълкува утайката в урината по следния начин - елементите, от които е изградено човешкото тяло (огън, земя, въздух и вода) се различават по своята плътност. Най-леките са въздухът и огънят и те се издигат нагоре, но по-тежките земя и вода потъват надолу. Наблюдавайки телесната течност в стъкления съд, лекарят може да открие наличието на дисбаланс и ако по повърхността има мехурчета, заболяването вероятно е в главата. Ако има тежка утайка на дъното, проблемът е в долните крайници.

За какви заболявания сочат различните цветове на урината

През Средновековието един от начините, използвани от лекарите за определяне на здравословното състояние на своите пациенти, е урината. Да, подобно на днешните лабораторни изследвания, при които се взима проба от урината на човек, уроскопиите се срещат много често в средновековните медицински трактати и описват подробно какви здравословни проблеми човек може да има в зависимост от състоянието и миризмата на този отпадъчен телесен продукт. Ще ви представим откъси от книгата, озаглавена „За урината“, написана в началото на XIII в. от Жил Корбей.

Експерт по урината

Лекарят, който иска да носи това звание, трябва да знае следните неща: какъв е видът й, каква е, какво има в нея, в какво количество, колко често, кога, възраст, природа, пол, спорт, гняв, диета, стрес, глад, движение, бани, мехлеми, пиене. Но първите четири, които са особено важни, формират основата на добрата оценка. Здраве или болест, сила или слабост, недостиг, излишък или баланс могат да се определят чрез оценяване на урината.

Ако е мътна с утайка

Ако в критичен ден от болестта се произведе голямо количество урина с по-тъмен цвят заради черна мътилка и утайка и е придружена от слаб слух и безсъние, това вещае кръвоизлив от носа. Като в зависимост от това дали другите признаци са мрачни или благоприятни, пациентът ще умре или ще се възстанови.

Ако урината е синкава

Ако урината е синкава, тя е синкава частично или напълно. Ако е напълно синя, това означава смърт на орган или неговите течности. Ако синее близо до повърхността, това предполага различни неща: лека форма на повтаряща се треска; епилепсия; асцит; обикновена възпалителна треска; разкъсване на вена; катар; странгурия; болки в утробата; течение, болки в ставите; туберкулоза; загуба на естествена топлина. Тези неща причиняват синкавостта – интерпретирайте ги наред с останалите симптоми.

Бяла на цвят

Рядката урина, бяла на цвят, е знак за проблем с далака, воднянка, отравяне, нефрит, делириум, диабет, ревматизъм, черна жлъчка, епилепсия, замаяност, студ в черния дроб или (с болезнена треска) смърт; при възрастните хора е знак за немощ или детинщина; при хората с болки във врата или раменете – за липотимия; при жените е знак за редица оплаквания в утробата; и също така подсказва за хемороиди и кондилома.

С цвят на вино

Ако урината е с цвят на вино и е придружена с продължителна треска, това означава опасност за здравето; ако няма треска, може да намалите притесненията си. Причината може да е изгаряща течност, която е възпалила бъбреците и черния дроб; или когато реналната вена е разкъсана; или когато съдовете са разкъсани и менструалната кръв преминава през човешкото тяло. Танците, прекалено честото сношаване, бягането и прекомерното трениране предизвикват същите симптоми в здраво тяло. Синьо-черната урина следва същия модел.

Къркорене на червата

Подути, въздушни устойчиви мехурчета, издигащи се на повърхността индикират непречистеността на течността, която причинява болестта; също така продължителност на заболяването с нефрит, главоболие, къркорене на червата, повръщане и диария.

Сигурен знак за здраве

Цветът, консистенцията, продължителността, формата и мястото са определящи характеристики на утайката в урината. Цветът трябва да е бял, консистенцията постоянна, формата – конична, мястото – на дъното на съда, а продължителността – отбелязана. Ако утайката притежава всички изброени характеристики – бяла, постоянна, конична – храносмилането ще е добро, добродетелта силна, естествените функции ще процъфтяват чрез следните три действия: тя избелва, очиства и кондензира, концентрира и обединява. Това показва, че естествената топлина разсейва вятъра и абсорбира влагата; че естествената сила абсорбира онова, което е полезно и устоява на онова, което не е; че естествените действия не са нарушени или прекъснати. Сигурен знак за здраве произтича от тези характеристики.

Смърт

Много малко количество урина, която се отделя трудно, синкава и мазна, предсказва смърт.
Урината със зелен цвят е индикация за жълтеница, спазъм, тежка треска и накрая смърт.

Опасенията, които имат някои лекари относно масовото и безогледно прилагане на уроскопията, в крайна сметка довеждат до нейното заклеймяване и превръщане в метод за диагностициране, използван само от непрофесионалисти и шарлатани. През 17 в. тя вече е отречена не без помощта на автора и активист Томас Брайън, който публикува книгата си "Пиш-пророк" (Pisse Prophet). Чрез нея той провежда своеобразен бунт срещу всички приложения на уроскопията през вековете.

Статията е част от историята на:

• История на уринотерапията