Условия от 1950 година, касаещи извършването на аборт в Китай

От 1950г.

Процедурата по изкуственото прекъсване на бременността в Китай е законна, а държавната медицинска услуга може да се извърши при поискване от жените, изключение правели единствено полово-селективните аборти.

В допълнение на достъпа до разнообразни видове противозачатъчни, абортът бил начин за Китай да поддържа населението си в граници, съответстващи с политиката „one-child policy” (според нея във всяко китайско семейство да има само едно дете).

Въпреки това в началото на 1950 г. китайското правителство прави незаконно правенето на аборт в следните случаи:
- когато майката има заболяване като туберкулоза или злокачествена анемия, която би превърнала процедурата в заплаха за живота й;
- когато традиционната китайска медицина предвиди, че бременността така или иначе е заплашена да завърши фатално за детето;
 - когато майката е претърпяла 2 или повече раждания с цезарово сечение.

През 1954 г. и 1956 г. в закона биват включени и други, допълнителни заболявания (хипертония и епилепсия), при които жените доброволно могат да се подложат на процедура по премахване на плода . Китайките, работещи в рискови професии и жените, които вече имат четири деца и са забременели четири месеца след раждането на последното им дете също доброволно могат да направят аборт.

Китайският учен Ни Джинг-Бао обяснява, че този закон е приети с намерението да се намалят смъртните случаи и нараняванията при жените, претърпели незаконни аборти. Освен това административният акт служи като форма за контрол на числеността на населението в Китай.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината