Усъвършенстване на ваксината срещу детски паралич и създаване на комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола

От 1968г.

От края на 19-ти век и от началото на 20-ти век заразните болести постепенно започнали да "освобождават" човечеството от стресиращото си присъствие. Срещу много от тях били измислени голям брой ефикасни ваксини, някои от които създавали дълготраен и силен имунитет.

Ваксината срещу морбили, открита от американеца Джон Ендърс и екипа му, започнала да се използва масово след 1963-та, когато била официално призната за безопасна. Нейното усъвършенстване обаче все още стояло на дневен ред и много фармацевтични компании се постарали да ангажират най-добрите свои учени в тази задача. Ваксината на Ендърс безспорно била ефективна, но било нужно заедно с нея да се дава и гама-глобулин (протеин, извличан от кръвен серум), с цел предотвратяване на нежеланите странични ефекти след ваксинацията.

Така, през 1968-ма американската компания "Мерек" ("Merck") пуснала на пазара нова версия на животоспасяващата субстанция. Въпросният препарат, разработен от високоуважавания учен Морис Хилеман, елиминирал необходимостта от използването на гама-глобулин, тъй като в резултат на своите експерименти Хилеман успял допълнително да отслаби вируса на дребната шарка. След като бил признат за безопасен, т. нар. ваксинален щам "Morten" ("more attenuated Enders" – "по-отслабен щам на Ендърс", в превод на англ. ез.), станала единствената ваксина, използвана в САЩ оттогава насетне.

През 1971г. Хилеман и екипът му стигнали до нов пробив – учените решили да комбинират три от вече съществуващите живи ваксини срещу морбили, рубеола и паротит. Получило се: въпросният тривалентен препарат (MMR) премахвал необходимостта от тройно извършване на имунизация и бил еднакво ефективен срещу гореспоменатите състояния. В статия, публикувана във вестника на Американската медицинска асоциация, специалистите съобщили, че ваксината изгражда 96% имунитет срещу морбили, 95%  срещу паротит, и 94% срещу рубеола. В допълнение, по-ранните тестове от 1968-ма вече били доказали, че нежеланите реакции след употребата на MMR не надвишавали тези при използване на всяка от трите ваксини поотделно.

През 1998г. обаче "репутацията" на комбинираната ваксина била поставена под въпрос. Тогава британският учен Андрю Уейкфилд, заедно с 12 свои колеги, публикувал в английската преса изказване, че е открил доказателство за присъствието на вируса на морбили в храносмилателната система на деца, болни от аутизъм. В конференция по-късно британецът заявил, че, според него, има сериозна връзка между имунизирането с тривалентната ваксина и появата на аутизъм. Той препоръчал MMR да отпадне окончателно от имунизационния календар на страната за сметка на връщането на трите отделни ваксини. Както можете да предположите, твърденията на Уейкфилд довели през следващите няколко години до драстично понижаване на броя на ваксинираните с въпросния препарат. Случаите на болните от брусница пък правопропорционално се увеличили. След своето изказване Уейкфилд предизвикал серия от епидемиологични изследвания, имащи за цел да проверят твърдението му. В крайна сметка било доказано, че такава корелация няма, а през 2010г. на Уейкфилд му било забранено да упражнява медицинска дейност на територията на Англия.  

Въпреки този противоречив момент в историята на ваксините, те безспорно постигнали основната си цел: да предотвратят избухването на страшни епидемии и отнемането на хиляди човешки животи.  

Статията е част от историята на:

• История на ваксините