Факти и събития, допринесли за появата на нефрологията като медицинска специалност през 1950 година

От 1950г.

В развитието на нефрологията като медицинска специалност се наблюдават няколко основни тенденции, които са "виновни" за нейния напредък. Началото на първата от тях е поставено от виенския медик Доменико Котунго (1736-1780), който през далечната 1774 година е публикувал своите наблюдения, касаещи образуването на специфични структури, станали известни като коагулати (говорещи за протеинурия) при загряване на урина от пациенти с нефротични симптоми. Въпреки че интерпретация на видяното от медика е неправилна, реално погледнато, това вероятно е най-ранното описание на заболяването протеинурия.

Впоследствие Ричард Брайт е публикувал труда си в престижното издание „Guy's Hospital Reports” през 1836 г. Медикът е направил важно съобщение, носещо заглавието „Болестни прояви в 100 случая, свързани с албуминозна урина". При изследване на тези пациенти станало ясно, че урината им съдържа албумин, а д-р Брайт е констатирал, че приживе немалка част от болните имали „твърд” пулс, а при изследвания, направени постмортем, се установила сърдечно-мускулна хипертрофия.

Приносът на Ричард Брайт към историята на нефрологията се състои в това, че медикът е установил и описал, че голяма част от изследваните пациенти, са страдали от рено-кардиален синдром, дефинирайки естеството на заболяването цели 60 години преди медиците Рива-Рочи и Короткав да въведат в медицинската практика сфигмоманометрията като рутинен метод за отчитането на артериалното налягане.

Друг съществен етап, изиграл роля в систематизирането на нефрологичното познание е създаването на първата по рода си класификация на бъбречните болести. Тя е публикувана от Ф. Волхард и Т. Фар през 1914 г. Впоследствие, през 1942 тази класификация е претърпява известна модификация, която е внесена от А. Елис.

Наред със съставянето на морфологичната характеристика на нефрона (от Хенле и Боуман), изключително ускорено развитие демонстрира и познанието в областта на бъбречната физиология. Сред имената на медиците, допринесли за изясняването на бъбречните функции, безспорно това на доктор Хоумър Смит е на челна позиция. Медикът е създател на фундаментални за нефрологията разработки, а най-значимата от тях е клирънсовата техника, описана в три тома, носещи заглавието „The Kidney”.

Между 1920-1930 г. А. Н. Ричардс и негови колеги въвеждат в медицинската практика новаторска микропунктурна техника, позволяваща изучаването на основните функционални характеристики на сегментите, съставящи нефроните в бъбреците. Благодарение на нея доктор Готшалк е потвърдил хипотезата на Кюн, касаеща противотоковия механизъм на уринната концентрация.

През 1854 г. Т. Греъм за пръв път въвел в употреба физико-химичното понятие диализа, a Ейбъл, Роуънтрий и Търнър (през 1895 г.) и Дж. Хаас (през 1914 г.) осъществили, разбира се, под формата на експеримент първата екстракорпореална хемодиализа. През 1923 г. Дж. Гентър осъществил първата перитонеална диализа в клинични условия във Вюрцбург, а впоследствие, на 01.09.1945 година отличеният с Нобелова награда Уилям Колф провел първите напълно успешни хемодиализи на 68-годишна пациентка, развила остра бъбречна недостатъчност до пълното възстановяване на диурезата й.

Така, през 1934 година медикът Вороной от Украйна опитал, макар и неуспешно да извърши трупно бъбречно трансплантиране. Преди тази година Улман при експеримент е извършил бъбречна трансплантация, а неговият пример бил последван от д-р Керъл (той е извършил съдова анастомоза на аортата).

Тенденцията към развитие на нефрологията след опита на украинския медик била най-осезаема 16 години по-късно, тъй като именно през 1950 година нефрологията се е обособила като самостоятелна, независима специалност, част от медицинската наука. Най-съществените предпоставки, допринесли клиничната нефрология да се обособи са пункционната бъбречна биопсия, хрониодиализата и бъбречното трасплантиране. Въвежданието на пункционната биопсия на бъбрек през 1951 г. от медиците Иверсан и Браун, включваща прилагането на модерна (за времето си) хистологична диагностика, имунофлуоресценция и електронната микроскопия внесли светлината, нужна за изясняването на естеството на немалък брой дифузни имунни и неимунни болести на бъбреците. Изследванията на Диксън и неговите сътрудници направили възможно изясняването на естеството на патогенезата на бъбречното заболяване глумерулонефрит (имунокомплексен, антителноиндуциран), като впоследствие, пак чрез метода на бъбречната биопсия присъствието на други увреждащи бъбреците фактори (като цитокините, растежните фактори и хемокините), било неоспоримо доказано.

От казаното до тук може да се направи извод, че най-съществените ползи, важни за развитието на нефрологията и подобряването на живота на хората с бъбречни заболявания са факт благодарение на въвеждането на ефективни лечебни схеми, въплътени в описаните по-горе девет събития, допринесли за появата на специалността нефрология.

Статията е част от историята на:

• История на нефрологията в медицинската наука