Фактори, влияещи върху цвета на човешката кожа

Акценти

Защо хората от различните части на света имат различни нюанси в цвета на кожата? Защо хората от тропиците обикновено имат по-тъмна кожа, отколкото живеещите в студен климат? Вариациите в цвета на най-големия човешки орган са адаптивни черти, които корелират тясно с географското разпространение и ултравиолетовата радиация от слънцето.

Човешката кожа предлага широка палитра от тонове и цветове, която е разпръсната в широк диапазон от демографски популации. Цветът на кожата се влияе от много фактори, но основният е пигментът меланин. Той се произвежда от клетки, наречени меланоцити, и определя доколко по-тъмна ще е кожата. Учените са установили, че над 150 гена имат пряк или косвен ефект върху цвета на кожата. Също така вече се знае, че витамин Д регулира клетъчната пролиферация (нарастване на тъканите чрез деление на клетките) и диференциацията (обособяване в организма на различни групи клетки със специфична функция) в различните тъкани, в това число и в кожата.

Количеството и качеството на меланина се управляват от експресията на гени. Ензимът тирозиназа има главна роля в генетичния механизъм, контролиращ цвета на човешката кожа. С една дума генетиката определя основния цвят на кожата, който се подсилва от меланогенезата (процесът, при който меланоцитите образуват меланин) и реакциите на тен.

Учените знаят много за генетичната причина кожата да има определен цвят, но имат малко информация как климат, местоживеене и култура са свързани с него.

Ролята на еволюцията

След като ранните човешки представители започнали да се преместват в по-топлите и отворени среди в търсене на храна и подходящи условия за живот, те се сблъскали с едно доста голямо предизвикателство – предпазването на тялото от прегряване. Адаптирането на тези хора ставало постепенно. Броят на потните жлези се увеличавал, а окосмяването по тялото намалявало. Така по-малкото количество косми подпомагало обилното изпотяване и ефективното охлаждане на тялото. За съжаление тази адаптация се сблъсква с проблем - кожата с по-малко косми е пряко изложена на силното слънце, особено в областите, намиращи се в близост до Екватора. Човешкият организъм трябвало да реагира бързо. Постепенно, с всяко следващо поколение кожата ставала все по-тъмна. Така ефективно се осигурявала защитата на хората от вредните лъчи на слънцето.

>>> Защо хората са изгубили своето телесно окосмение

Кафявият пигмент в кожата се нарича меланин и играе ролята на своеобразен слънцезащитен филтър, предпазващ тропическите народи от вредното слънчево греене и въздействието на ултравиолетовите лъчи (UV). Например те могат да лишат тялото ни от фолиева киселина, която е от съществено значение за развитието на здрави фетуси. Въпреки това, когато определено количество и с определена дължина UV лъчи проникнат в кожата, се задействат процеси за производство на витамин Д.  Този деликатен баланс обяснява защо при народите, които са мигрирали към по-студени географски зони с по-малко слънчева светлина, се е развил по-светъл цвят на кожата. Тъмната кожа при хората, които живеят по-близо до Екватора, е важна за предотвратяването на дефицита от фолиева киселина.

Както фолиевата киселина, така и витамин Д е важен за еволюционната годност. Спомага за усвояването на калций, нужен за имунитет и здрави кости. Хората, живеещи на север, далеч от тропиците, не получават достатъчно ултравиолетови лъчи с конкретната дължина на вълната, за да могат клетките им да произвеждат витамина.

Установено е, че витамин Д има значима роля в развитието на някои възпалителни кожни заболявания. Учените са забелязали, че нивата на серумния витамин Д са по-ниски при деца и възрастни с атопичен дерматит и недостатъчността му в организма е свързана с появата на атопична екзема. Същото важи и за пациенти с псориазис - недостигът на витамин Д е типичен за хора с този проблем.

Съществува и трети фактор, оказващ влияние върху цвета на кожата: крайбрежните народи, чиято диета включва доста морски дарове, могат да се възползват от алтернативен източник на витамин Д. Това означава, че някои от арктическите народи, каквито са например местните народи на Аляска и Канада, могат да си позволят да поддържат светлата си кожа, тъй като през лятото, те ще успеят да си набавят витамин Д благодарение на високите нива на UV лъчите, които се отразяват на повърхността от сняг и лед.

Ролята на генетиката и други фактори

Разликата в пигментацията на кожата е най-забележима между различните етнически групи. За нейното наличие основна роля имат количеството меланин в кожата, генетиката, степента на излагане на UV лъчи, както и качеството на меланозомите и пигментите, присъстващи в кожата. Четири хромофора (молекула, която абсорбира светлина с определена дължина на вълната и в резултат на това отразява цвета) определят цвета на човешката кожа - каротеноиди, меланин, хемоглобин и оксихемоглобин. Последните две абсорбират червеното в светлинните вълни и това придава розовият цвят на кавказката кожа. Меланинът е "виновен" за различните кафяви тонове, а каротеноидите причиняват жълто-оранжевата пигментация. Сместа от всички пигменти дават другите нюанси.

Установено е, че африканските чернокожи, австралийските аборигени и американците имат повече меланозоми (органел, съдържащ меланин). Тези органели конкретно в споменатите етнически групи са по-големи и по-разпръснати в сравнение с други раси. Разликите в пигментацията на кожата са породени от вариации в разположението на меланозомите и количеството на наличния меланин. Меланогенезата, от друга страна, е постепенен процес, който започва след излагане на ултравиолетова светлина. След единична UV доза меланинът в черната кожа се увеличава с 12%, при азиатците - 4% за 7 дни, а при белите хора - с 1%.

Друг факт, който са установили учените, е, че нюансите в цвета на кожата се дължат на промени в обема, размера и разпределението на меланоцитите и кератиноцитите, а не от различията в броя на меланоцитите между етническите групи.

Скала на тоновете на човешката кожа

В годините назад е създадена хроматична скала с 36 тона на кожата от австрийския антрополог Феликс фон Лушан, оценяваща цвета на кожата при човешките популации.
Тази схема често е използвана от Куун, който свободно я съпоставя с въведените от него цветове:

• розово-бял, съответстващ на тоновете от 3 до 9 по скалата;
• бял, брюнет, съответстващ на тоновете от 9 до16 по скалата;
• светлокафява, съответстваща на тоновете от 15 до 18 по скалата;
• средно кафяво - от 21 до 25;
• тъмно кафяво - от 26 до 29.

Последните две се наблюдават най-вече извън Европа. В съвремието се използва недотам фино диференцирана скала, включваща шест тона на кожата. Тя е въведена през 1975 г. и се ползва за целите на определянето на рисковия тен. Телесните тонове по тази скала са:

• тип I по фон Лушан 1-5 (много светъл);
• тип II по фон Лушан 6-10 (светъл);
• тип III по фон Лушан 11-15 (междинен);
• тип IV по фон Лушан 16-20 (средиземноморски тип);
• тип V по фон Лушан 21-28 (тъмен или кафяв);
• тип VI по фон Лушан 29-36 (много тъмен или черен).