Защо хората са изгубили своето телесно окосмение

Още от появата на Дарвиновата теория за произхода на човека много учени си задават въпроса „Къде е изчезнала нашата козина?“ И докато много от другите загадки относно еволюцията на нашия биологичен вид са разрешени, намаляването на телесното окосмение при хоминидите е явление с неизяснен характер. Разбира се, академиците все пак имат няколко предположения, част от които ще обобщим в тази статия.

Но преди да споменем водещите обяснения за липсата на козина при хората, би било добре да разгледаме еволюционния път, преминат от нашите предци.

Откъде произлизаме

За първи представител на хоминидите се счита човекоподобната маймуна австралопитек. Австралопитеките са биологичен вид, населявал Африка преди няколко милиона години. Постепенно част от популациите на приматите започват да използват прости сечива, които усъвършенстват с течение на времето. С появата на оръдия на труда от рода на копието, заострения камък и резеца от кост нашите прародители успяват да се домогнат до много повече храна, както и да се защитават по-успешно от заплашващите ги хищници.

Предполага се, че подобните на нас хора от вида Homo sapiens са се появили най-късно преди около 60 000 години. Тези наши далечни предци са имали някои различия със съвременните хора, но като цяло са притежавали развит колкото нашия мозък, можели са да говорят и дори са практикували някаква ранна форма на религия.

Що се отнася за чисто физическата еволюция, разликите между нас и австралопитеките е огромна. Нашите далечни предци са високи около 120 см и могат да се придвижват както изправени, така и на 4 крака. Лицата им са сплескани и с издължени челюсти, а ходилата им все още имат раздалечени от останалите пръсти палци. Най-силната разлика между австралопитеците и хората обаче е наличието на козина.

Теории за изчезването на окосмяването

Някъде в процеса на еволюция, вероятно при преминаването на Homo habilis в Homo erectus гъстото окосмение по цялото тяло е заменено от обширни участъци оголена кожа. За да разберат какво е причинило тази съществена промяна, биолозите си поставят за първоначална цел да открият каква е физиологическата разлика между окосмените и неокосмените бозайници.

Учените сравняват хормоните на млекопитаещи с различна гъстота на козината и разбират, че по-косматите животни имат по-високо ниво на веществото Dkk2. Този хормон е в доста по-ниски количества в нашите тела, ако ги сравним с тези на най-близките ни родственици - приматите. Академиците считат това за доказателство, че липсата на козина при хората е резултат от някакъв тип адаптация, а не случайна мутация.

Първото обяснение на феномена е предложено още през 20-ти век от американския професор Сара Милър. Тя смята, че козината е затруднявала придвижването на нашите предци, които са си проправяли път из високите треви и храсти на саваната. Тази теория е била доста популярна преди, но в наши дни губи привърженици заради липсата на каквито и да е доказателства в нейна полза.

Второто обяснение за „еволюционния косопад“ е така наречената "теория за водния примат". Според тази теза в някакъв момент от последните етапи на човешката еволюция нашите предци са ловували предимно във водни басейни. Предположението е породено от факта, че повечето водни бозайници не притежават почти никакво телесно окосмение. За съжаление и за тази теория не се намират особени доказателства.

Това води учените до излагане на третата теория, според която космите са редуцирани заради силното африканско слънце. Липсата на гъста космена покривка позволява на кожата да се охлажда по-бързо чрез процеса на потене. Това предположение е едно от най-логичните до момента и има голям брой застъпници.

Последната теория е теорията за развитие на комуникацията. Тази теза е базирана отчасти на горната. Поддръжниците й смятат, че оголването на кожата става първоначално заради горещите слънчеви лъчи. Именно тогава нашите предшественици започват да комуникират един с друг не само с крясъци, жестове и миризми, но и с изражения и промяна в пигментацията на кожата. С по-прости думи - те се научили да се усмихват и изчервяват.

Ако приемем, че последната теория е най-достоверна, това би обяснило защо лицевото окосмение при хората е почти напълно редуцирано, а израженията са толкова важни за комуникацията между хората, колкото тонът на речта или нейната сила.

Статията е част от историята на:

• История на неандерталеца