Фенелът – ароматният зеленчук, ползван от римляните като контрацептив

От 100г.

Фенелът (Foeniculum vulgare) е част от семейството на морковите, наред с магданоза, целината, копърът, анасонът, кориандърът. За разлика от своите „грациозни” роднини, зеленият слетник е тежък и масивен, а долната му част има форма, подобна на тази на лукова глава. Основата на растението е хрупкава и ароматна, с фини бели стъбла, който по протежението си стават все по-зелени. С този незавиден вид, фенелът, сякаш приканва и предизвиква хората да си измислят хапливи шегички по негов адрес.

За разлика от немалко зеленчукови растения, почти всяка част от фенела (стъбла, листа и семена) е годна за консумация. В различна форма, ароматната билка може да се използва по най-различни начини в кухнята – от салати до чайове.

Докато към днешна дата името на фенела е свързвано най-вече с различни кулинарни изкушения, то в миналото предците ни са използвали растението като средство за надеждна контрацепция, както ще стане ясно по-долу в статията. В древния свят има голямо разнообразие от определен гигантски копър, наричан силфий (чието описание поразително прилича на това на съвременния фенел). Билката вирее само в областта Кирене - старогръцка колония в Северна Африка (на територията на днешна Либия). Силфият е толкова важен ресурс за киринейската икономика, че изображение на билката се появява на монетите (от едната им страна фенелът е разрязан на половина, а от другата е изобразена жена, държаща с едната си ръка растението, а другата е насочена към пубисната област). Има доста добро предположение, обясняващо жеста на жената от монетите. Кирийският силфий е популярна съставка в римските рецепти на Апиций, автор на творбата „De Re Coquinaria”. Една от тях препоръчва растението да се сервира с варен пъпеш. Римляните вярват, че това ястие има сигурен контрацептивен ефект. Изглежда в Предхристовата ера ролята на „хапчето за след това” е заета от фенела.

За съжаление, съвременните изследователи не могат да потвърдят и докажат ефекта на растението. Силфият (най-вероятно поради масовата му употреба като средство за контрол на раждаемостта) е изчезнал около първото столетие от Христовата ера. Плиний Стари (древен лекари медицински писател) го препоръчва билката за третиране на змийско ухапване и скорпионско ужилване, краста, подагра и епилепсия.

Лекарят предупреждава растението да не се използва по никакъв повод при зъбобол. Медикът твърди, че налагането на болен зъб със силфий е изключително опасно. Болката, не само че не се облекчава, тя нараства и може да накара страдащия да скочи от висока скала, само и само да приключи страданието му. Писателят твърди, че земният път на император Нерон приключва именно след поглъщане на силфий.

Джон Ридъл, авторът на творбата „Eve’s Herbs”, разказваща за историята на контрацептивите, твърди, че древноримското семейно планиране, подкрепено от действието на фенела, може да е сред причините, поради които римското население остава стабилно или намалява, дори и в периодите на мир и просперитет, които обикновено допринасят за високата раждаемост.

Макар че силфият отдавна е изчезнал, съществуващите роднини на копъра са съхранили част от свойствата му. Те съдържат съединението феруйол, което ефективно предотвратява бременност при лабораторни мишки. Семената на дивите моркови – други братовчеди на фенела, имат дълга история като контрацептив и абортифициент. Екстрактът от семената блокира производството на хормона прогестерон, необходим за имплантирането на оплодената яйцеклетка в маткочната лигавица. С други думи, силфият може би действително е бил надежден агент за контрол на раждаемостта, популярен сред древните ни римски предци.

По-късно заместването на изгубения силфиум се осъществява с т.нар. билка "asafoedita", друг роднина на фенела (срещан в източното Средиземноморие, Афганистан и Иран). Растението по подобен начин се използва като контрацептив. Името идва от персийската дума „aza”, което означава смола, и латинското „foetida”, което означава смрадлив (тъжна истина). Да, думата „asafoetida” буквално се превежда като дяволски тор (вероятно заради класния аромат, който известен писател описва като смес от оборски тор и препечено зеле).

В началото на 20-ти век отвратително миришещото растение си извоюва репутацията на панацея. Вероятно хората вярват в силата му, защото нито една бактерия не би си и помислила да порази човека, консумирал „благоуханното” растение. Билката дори присъства в американската фармакопея от 1918 година като лекарство срещу испански грип. Поколения клети ученици са наказвани да носят торбички с растението около врата си, за да не се разболеят от полиомиелит до морбили, магарешка кашлица и обикновена настинка. В някои случаи това може да е помагало: със сигурност никой не е горял от нетърпение да доближи човек с такава торбичка (здрав или болен). Употребата на това растение може би е осигурявала и ефективна превенция на сексуалните контакти. Така че, да, може би билката "asafoedita", наистина е имала контрацептивно действие (като сандалите, обути с чорапи).

По статията работи: Виктория Милова