Франсис Крик и изследванията му в областта на генетиката: Ранен живот и кариера до 1943 г.

От 1916г. до 1943г.

Франсис Крик изиграва решаваща роля при откриването на двойноспиралната структура на ДНК и способността й да се репликира. След това Крик продължава проучванията си в областта на генетиката и през 1958 г. той предлага хипотезата за последователността на базите в ДНК и РНК, които определят последователността на аминокиселините, и Централната догма в биологията.

През 1961 г. Крик и колегите му откриват, че ДНК използва троен код, с който контролира начина, по който аминокиселините се подреждат, за да оформят протеините.

Биографични данни

Франсис Хари Комптън е роден на 8 юни 1916 г. в Нортхамптън, Англия, в семейство от средната класа. Той е по-голямото от двете деца на семейството. Баща му Хари Крик работи в семейната фабрика за обувки. Майка му Ани Елизабет Уилкинс работи като медицинска сестра и е дъщеря на бизнесмен.

Лелите и чичовците на Франсис изиграват много важна роля в живота на Франсис. Етел, която е учителка, го учи да чете; Уолтър – химик аматьор – му позволява да провежда експерименти в градинската му барака; Артър, който притежава много аптеки, плаща колежа на Франсис, след като бизнесът на баща му запада.

Франсис има влечения към науката още от дете и рано започва да си задава сериозни въпроси за света около него. Въпреки че родителите му са много религиозни протестанти, колкото повече научава за науката, толкова по-малко вярва в Библията.  

През 1930 г., когато е на 14 години, Франсис спечелва стипендия за престижен пансион в Лондон. През 1933 г. получава специална награда по химия.

През 1934 г. Крик постъпва в Юнивърсити колидж в Лондон. Дипломира се 3 години по-късно и е втори по успех в курса – получава бакалавърска степен по физика и математика. През 1937 г. с финансовата помощ от чичо си Уолтър той подхваща докторантура по физика.

Докторантските му изследвания на вискозитета на водата са отлични и му донасят награда, но той се отегчава бързо от тази тема и паралелно с избухването на Втората световна война се отказва от дисертацията си.

Тъй като управата на университета очаква във всеки един момент нацистките бомбардировачи да се появят над британската столица, факултетът по физика е преместен в Уелс. Но Крик остава в Лондон и е назначен като цивилен изследовател към Кралския флот.

Там той работи върху обезвреждането на магнитните мини, пуснати от нацистките самолети над главните морски пътища. По-късно самият той разработва специални магнитни мини, които потопяват вражеските кораби, търсещи мини – успява да потопи 100 от тях.

Скоро след като започва работа във флота, през 1940 г. той се жени за Дорийн Дод. Ражда им се син – Майкъл, но бракът им не просъществува дълго. В края на войната Дорийн заминава за Канада с канадски войник, а Майкъл е оставен на грижите на родителите му. През 1949 г. Крик с жени повторно са французойката Одил.

След края на войната, той осъзнава, че трябва да се занимава с онова, което истински го вълнува: тайната на живота: кое разделя живата от неживата материя; и тайната на съзнанието: как работи човешкият мозък.

Крик отхвърля витализма – идеята, че някакъв допълнителна тайна съставка, уникална за живите същества, е тайната на живота. Според него животът може да се обясни чрез простата комбинация от:

• Саморепликиращи се молекули, които се създават и направляват от законите на химията и физиката;
• Естественият подбор влияе върху тези молекули.

по статията работи: Величка Мартинова