Франсис Крик и изследванията му в областта на генетиката: Съдбовна среща с Джеймс Уотсън и начало на съвместната им работа

От 1943г. до 1951г.

Крик подхваща нова докторантура, но той отново намира работата си за доста скучна. Поради тази причина той приема предложението да се премести в лабораторията Кавендиш на Кембриджския университет. И така, през 1943 г. за трети път Крик започва нов докторат и този определено уцелва джакпота.

Крик е назначен в екипа на Макс Перуц, който използва дифракция на рентгенови лъчи, за да изследва 3D структурите на протеините. Протеините са основата на живота и Крик е изключително щастлив, че може да ги изследва.

Фактът, че дифракцията на рентгеновите лъчи може да разкрие структурата на молекулите и да покаже местоположението на всеки атом, е открит от Лоурънс Браг, четири години преди Крик да се роди. Задачата на самия Крик е да използва дифракцията, да за разкрие структурата на хемоглобина – молекулата, която пренася кислорода в кръвта.

Крик бързо открива, че методите на колегите му в Кавендиш, не са подходящи за изследването на биологичните молекули. Това наранява чувствата на Браг, който е директор на лабораторията, и той решава възможно най-бързо да се отърве от Крик.

През октомври 1951 г. съдбата среща Крик с 23-годишния американски биолог Джеймс Уотсън. Неговото съкровено желание е да открие как ДНК предава инструкциите за унаследяването от родителите към децата.

Ролята на ДНК като преносител на наследствената информация, е открита от Осуалд Ейвъри и колегите му през 1944 г. в Ню Йорк. Учените малко по малко започват да приемат факта, че гените – които са носители на информацията как се изгражда един нов организъм – всъщност са ДНК.

През 1951 г. Морис Уилкинс показва рентгенова снимка на ДНК, направена от Реймънд Гослинг, на която се вижда, че ДНК има правилна, симетрична структура. След този момент Уотсън отчаяно започва да търси партньор, който да е наясно с дифракцията на рентгенови лъчи, за да му помогне да разкрие тази структура. Срещата му с Крик се оказва съдбоносна.

На един семинар изследователката Розалинд Франклин представя откритието си, че ДНК тип В има "моноклинна центрирана в основата" 3D структура. Този факт би улеснил работата на Крик в последствие, ако ученият го беше научил навреме.

Вдъхновен от примера на Линус Полинг, който открива протеиновата алфа-спираловидна структура чрез хартиен модел, Крик предлага на Уотсън да създадат модел на ДНК от тел. Този метод е по-бърз, отколкото картата на Патерсън.

Моделът става факт и Крик кани Уилкинс в Кембридж, за да го види. Така през ноември 1951 г. Франклин, Гослинг и Уилкинс от Кингс колидж и Крик и Уотсън от Кембридж, се събират – още една знакова сеща.

Моделът на Крик и Уотсън е тройноспирален, но Франклин заявява, че нейните рентгенови снимки не потвърждават на 100% спираловидната структура. Познанията на Розалинд по химия й позволяват да подложи на основателна критика работата на двамата учени. По-късно Уилкинс отказва сътрудничество между двата екипа.

по статията работи: Величка Мартинова