Франц Кафка и борбата му с вътрешните демони и туберкулозата

От 1906г. до 1924г.

Акценти

Франц Кафка не е известен на широката общественост приживе, може би заради това, че унищожава 90% от своите творби, а друга част са изгубени по някаква причина, може би и заради особения, нереалистичен стил, в който пише. Причината да изгори по-голямата част от произведенията си се крие в неговата дълбока несигурност и ниска оценка за самия себе си. Краткият му живот е изпълнен с влошени отношения със семейството, особено с баща му, с отчуждение, неврози, туберкулоза.

Кафка и другите

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 г. в Прага, която тогава е част от Австро-Унгария. Той е от чешко еврейско семейство от средната класа, което ползва немски език и идиш. Въпреки принадлежността им към немската култура, не поддържат връзки с немското малцинство в Прага заради това, че местообитават гетото. Тези сложни отношения прозират в думите на Кафка, който споделя, че заради "нетолерантността и тиранията" на родителите си живее със семейството си "по-скоро като непознат, отколкото като чужденец", но такава е връзката му и с родния му град.

Кафка е най-голямото дете, след него се раждат още две момчета, които умират още като малки. След това на бял свят се появяват сестрите му, които са три на брой. По време на Втората световна война Габриеле, Валери и Отили, както са имената им, загиват в лагерите.

Бащата Херман Кафка изглежда изиграва голяма роля в живота на писателя, но за съжаление в отрицателен смисъл. Той бил силно доминиращ, избухлив и властен, което допринася за оформянето на несигурност, ниско самочувствие и отчужденост у явно по-деликатния и чувствителен Франц.

През 1901 г. за около две седмици младият Кафка посещава курс по химия, след това се прехвърля към германистика, която изучава шест месеца. Накрая окончателно решава, че иска да запише в Юридическия факултет към Германския университет в Прага. Завършва го през 1906 г. След време започва работа към Институт за застраховане при трудови злополуки, което му позволява да свършва работа в ранния следобед и след това да се отдаде на писането.

Кафка, демоните му и туберкулозата

Около 1906 г. стават явни първите ранни признаци на белодробна туберкулоза при Кафка. Когато започва като застраховател след две години, забелязва, че умората бързо го надвива и вместо да успява да твори, той е принуден повече да почива и така писането го върши през нощта. Започва да страда от безсъние и да не може да търпи шум. Появяват се фурункулоза (честа поява на гнойни възпаления на космен фоликул, мастна жлеза или прилежаща околна тъкан), обща слабост, запек и нервновегетативни нарушения. През 1912 г. споделя с близкия си приятел Макс Брод, че е на крачка от самоубийството. През 1909 г. и 1913 г. е в Рива дел Гарда в клиника, която е популярна с лечението на асимилационни разстройства, на невроастения (повишена умора и изтощение на нервната система), сърдечни и белодробни заболявания. Години по-късно нервите му окончателно са съсипани, оплаква се от тежки и чести главоболия, живеейки в състояние на дълбока депресия.

Туберкулозата му се влошава, хоспитализиран е в Мерано, Италия, където треската е непрекъсната, а кашлицата суха и досадна. Там Кафка започва да си пише с една от жените, които стават част от любовния му свят - Милена Йесенска. Тя ще се превърне в ценен източник на информация за състоянието му на физическо и психическо ниво от онзи период. Благодарение на нея става ясно, че тогава писателят има явни признаци на "саморазрушителна мания, нужда да се измъчва и унижава, чувство за лична празнота и безпомощност".

През 1920 г. постъпва в планински санаториум, където се чувства толкова на предела на силите си, че желае от лекаря да му даде фатална доза опиум. Обаче успява да излезе от тежкото положение и се връща в Прага.

През февруари 1924 г. здравословното състояние на Кафка се влошава и отива в клиниката на проф. Хайек във Виена. Туберкулозата е засегнала ларинкса му, което прави преглъщането и храненето изключително болезнени. Преместен е в санаториум в Кърлинг, където проф. Хофман му прилага алкохолизиране на горния ларингеален нерв. В онези години липсва ефективно лечение на болестта, затова в повечето случаи то е палиативно. Заради засягането на ларинкса последиците са още силна кашлица, наподобяваща магарешката, и нарушен сън. Поради тези причини специалистите решават да продължат с цервикални инфилтрации на горния ларингеален нерв с разтвор от 1% кокаин, 60-80-процентов алкохол и може би 1% Stovaine (амилокаин, първият синтетичен локален анестетик). Инфилтрациите повлияват добре, но трябва да се повтарят на всеки 8-10 дни. Общото състояние на Кафка е толкова влошено, че след няколко месеца - на 3 юни 1924 г. - той умира.

>>> Йохан Гьоте - живот, изпълнен с депресивни и самоубийствени настроения

Отраженията на психическите и физическите му проблеми в творбите му

Франц Кафка е сложен, дори абсурден автор, който не се открива пред всеки. Но от произведенията му могат да се хванат много нишки, които да се проследят до живота му. Аспекти, които са оказали голямо влияние върху развитието на характера му, са еврейското му потекло и по-точно евреи, които са част от германската среда и са откъснати отчасти от оригиналните си традиции, но в същото време неприети заради произхода си. Другият аспект е връзката на Кафка със семейството му, третият е появата на психични разстройства, които прерастват в неврози, усложнени психосоматични разстройства, съчетани с едно органично заболяване като туберкулозата.

Прави впечатление, че физическата му болест не присъства в творбите му за разлика от психичните разстройства, които често са представени с помощта на главните мъжки персонажи, повечето от които са автобиографични. В своите дневници самият Кафка се нарича нероден, осъден да умре, без да е живял. Основните фигури в неговите произведения са здрави мъже, които са отслабени от психическото си състояние. Също така друга постоянна тема в тях е безсънието и невъзможността за сън. Героите му, както и той самият, никога не са спокойни, дори във всекидневните дейности като хранене и сън. Конкретно в творбата "Присъдата" личи отчуждеността на писателя от външния свят, желанието му и непосилното за него да живее ежедневната реалност, да се наслаждава на любовта и възможностите, които животът предлага. Кафка живее в състояние на безпокойство, сякаш е виновен, убеден е, че в него е причината. Затова литературата е неговото бягство, тя е светът му. Авторът стига дотам, че счита туберкулозата за духовна болест. Той е различен, живее в състояние на тревожна самота, не се чувства свой сред семейството, в родния си град, нито някога ще открие жена, с която ще сподели живота си. Има няколко връзки, дори се сгодява няколко пъти, но всеки път прекратява отношенията. Затова физическото заболяване - туберкулозата - трепетно я очаква и приема, защото тя освобождава част от вътрешното му страдание.

Франц Кафка за първи път обмисля самоубийство през 1912 г. Той през целия си живот е недоволен от себе си и живота си, но не се откриват доказателства сериозно да е мислел за самоубийство до момента, когато тежко се скарва със семейството си и най-малката му и любима сестра Отили (Отла, както още я наричат) застава срещу него и на страната на родителите им. А тя е единствената, която го подкрепя и разбира до този момент.

От друга страна, в контекста на ежедневното страдание продължителното боледуване от туберкулоза може да се разглежда като проточено във времето самоубийство. Обремененият Кафка не спазва лечението си, отказва да се храни или поема много малко количество. Той изпитва трудности да приеме тялото си, смята го за нещо, което не му принадлежи, което спъва литературните му занимания. В писмата му са описани страховете му от телата на другите хора, по-конкретно страхът му от сексуални отношения с жените.

Като илюстрация на начина, по който се е чувствал Кафка, на неговата несигурност и нерешителност е предсмъртното му желание всички негови произведения, дневници и писма да бъдат унищожени. За щастие неговият приятел Макс Брод и някои от жените, с които е имал отношения, не се съобразяват. Впоследствие Брод публикува недовършените му романи "Замъкът" и "Процесът" и събрани съчинения и така светът научава за Франц Кафка.

Писателят умира на 3 юни 1924 г. на 40 години, като причина за смъртта се смята глад вследствие невъзможността да се храни заради ларингеалната туберкулоза. В онези години все още не съществува парентералното хранене.