Фридрих Ницше и животът му, изпълнен с депресия, постоянни главоболия и деменция

От 1844г. до 1900г.

Акценти

Детство, обременено от болка

Зачестяващи главоболия, проблеми със зрението, дифтерия, сифилис

Нервният срив и разпадът на Ницше

Хипотезите на изследователите 

Фридрих Ницше е име, което дълго се помни от онези, които успяват да се докоснат до неговата философия и могат да вникнат във вижданията му за света и човека. Името му се помни и от онези, които не са съгласни и отричат неговите идеи. Името му се помни и от онези, които от обща култура знаят, че той е един от философите на нашето време, оставил за сравнително краткия си живот значителна следа.

Философските размисли и трудовете на Ницше са толкова популярни, колкото и здравословните му проблеми, довели до ранната му смърт. Все още не е установено категорично, а може би и никога няма да бъде, какво я е причинило. Битуват многобройни теории, извличани от фамилната му история и от кризите през целия му живот. В книгата си "Здрачът на идолите" (в България е по-известна като "Залезът на боговете") философът пише: "Безкрайното вегетиране в страхливата зависимост от лекари, след като смисълът и правото на живот са вече изгубени, би трябвало да поражда дълбоко обществено презрение... Да умреш гордо, ако не си способен гордо да живееш... Свободно да избереш смъртта, своевременната смърт, да я приемеш с радост и блаженство, сред деца и роднини, да вземеш, ако си наистина в състояние, "последно сбогом...". Парадоксално и иронично на тези свои думи, Ницше не постига в смъртта си нито едно от своите предписания.

Детство, обременено от болка

Фридрих Вилхем Ницше се появява на бял свят на 15 октомври 1844 г. в Рьокен, градче, близо до Лайпциг, част от пруската провинция Саксония. Баща му е лутерански пастор и учител, който умира, когато Фридрих е на 5 години. Има по-малки сестра и брат, като братчето му също почива през 1850 г., една година след бащата.

Ницще учи в частно училище, след това в гимназията в Наумбург, където семейството се мести след смъртта на бащата. Показва отлични заложби в езиците и в музиката и е приет в престижното училище "Шулпфорта", където се обучава до 1864 г. Там открива своето влечение към литературата, особено към древноримската и древногръцката.

Записва се теология и класическа филология в университета в Бон, но бързо се отказва от първото. През 1867 г. прекъсва обучението си, защото една година отива доброволец в пруското артилерийско подразделение. Сериозен инцидент при езда прекъсва престоя му и той се отново продължава университетското си образование. Едва на 24 години му предлагат да преподава класическа филология в университета в Базел, Швейцария, без да има дори сертификат и да е завършил доктората си. Така става най-младия професор, назначаван да обучава студенти по класическа филология, което е своеобразен рекорд и до ден-днешен.

Фамилна история

През по-голямата част от живота си Ницше страда от здравословни проблеми. Неговата кореспонденция, медицински документи и биографичните му данни показват, че още от дете, около 9-годишен, получава пристъпи на мигрена, а на 12 години има нарушено зрение. По-късно страданията му се засилват и се добавят нови, но въпреки тежкото положение сякаш то подхранвало философията му. Ницше осъзнава и постоянно усеща тегобите на болестите си, но знае, че ако им се предаде, те ще го погълнат и ще загуби волята си. Затова с всички сили се хвърля в творческата си дейност.

Има данни, че в семейната история на философа са налице сериозни заболявания, които могат евентуално да обяснят неговите състояния. Някои учени са скептични в това отношение и смятат, че връзката между двете донякъде е съмнителна. Произходът на неврологичните разстройства в семейството на Ницше може да се търси още от баба му по бащина линия - Ердмуте Краузе. Една от сестрите й била с диагноза "лудост", друга се самоубила, а брат й също имал психиатрични проблеми.

Подобни случаи се откриват и при роднините му от страна на майката Франциска Олер. Една от сестрите й също се самоубива, един от братята е приет в психиатрична клиника. Една от лелите му умира от болест, която поразява белия й дроб, предполага се, че е поразена от церебрална туберкулоза.

Фридрих по-късно описва по спомени баща си Карл Лудвиг Ницше, споделя, че имал гърчове, спирал по средата на изречението и в продължение на секунди гледал в една точка. След това не си спомнял нищо, с течение на времето се влошил и изоставил енорийските си задължения. През 1848 г. бащата се оплаквал от силно главоболие, повръщал и изпаднал в тежка депресия. Младият Фридрих нарича състоянието му "меланхолия", а местния лекар д-р Ополцер поставя диагнозата "омекване на мозъка". Месеци след това родителят на философа ослепява и умира.

Направената от известния невролог Пол Юлий Мьобиус аутопсия сочи същата причина, като през 19 в. това е често срещан термин. Днес симптомите биха показали невродегенеративна болест. Описанието на здравословното състояние на бащата е важно за изследователите, тъй като самият Ницше получава подобни оплаквания след години.

По-малкият брат на Фридрих си отива от този свят само на две години. Той си спомня, че малкото дете получава тежки спазми, които само за няколко часа водят до смъртта му. Никога няма да има категоричен отговор на въпроса дали това са били фебрилни гърчове или епилептични, от които страдал и бащата.

Първи сериозни оплаквания и прегледи

Ницше за първи път е заведен на офталмолог на 6-годишна възраст. Диагностициран е с късогледство от 6 диоптъра и анормален светлинен рефлекс на зеницата на дясното око. При всеки един преглед по-нататък в живота му тази диагноза винаги се съобщава и присъства в документацията.

Здравният му картон от престижното училище в Саксония пази информация за чести главоболия, някои от които продължават цяла седмица. В учебното заведения Ницше се обучава 6 години и през това време са отбелязани 18 случая, в които той не е способен да присъства в часовете именно заради главоболие, което е разположено в дясно, над дясното око и е придружено със стомашно-чревни симптоми, гадене и повръщане.

Като ученик Ницше придобива навика да си ляга в полунощ и да става в пет часа, за да успее да се справи със задълженията си. В началото планът му е да се възползва от моментите, когато се чувства добре, но след това този режим се превръща в част от неговата философия.

Зачестяващи главоболия, проблеми със зрението, дифтерия, сифилис

Изследователи твърдят, че Фридрих Ницше, макар да не се е женил никога и да не са известни негови интимни връзки, не е странял от удоволствията на живота. Предполага се, че се заразява със сифилис през 1865 г., когато е на 21 години при престоя си в Кьолн. Философът пише в своите записки, че конкретното посещение не е планирано, но след него има и други. Две години по-късно в Лайпциг той ходи при двама лекари, които се грижат за инфекцията му, макар че по това време не е открито все още лечение за сифилис. По тази причина третирането на заболяването е несигурно, а последиците са ужасни.

През периода 1869-1879 г., когато Ницше е преподавател в университета в Базел, здравословните му проблеми зачестяват. Главоболието, проблемите със зрението и повръщането нарастват. До 30-та си годишнина той ползва само лявото си око, а с дясното вече е сляп. Болките в главата са фронтални, типични за мигрената. След 1871 г. те стават толкова нетърпими, че съчетани и с период на дифтерия същата година го принуждават да преустанови за дълго време своите професорски задължения.

По-голямата част от неговите книги и развитието на философията му става именно след този период. Около него се въртят и хипотезите на учените доколко състоянието му се отразява на писанията му, които от мнозина са определени като хаотични и сугестивни. Вероятно под влиянието на многобройните си здравословни проблеми философът пише в книгата си "Здрачът на идолите": "Каквото не ме убива, ме прави по-силен".

Заради сериозно разклатеното си здраве Ницше е принуден да напусне университета в Базел през 1879 г. Тогава изцяло се отдава на своите философски размисли и трудове. Болките му се превръщат в своеобразен ориентир, през който оформя своите предписания, вместени в книгите му. В периода между 1882 и 1887 г. той се люшка от пълна екзалтация и мегаломания до депресия и мисли за самоубийство. Тези моменти на величие се възприемат от някои от изследователите му като доказателство за психиатрично разстройство, което обяснява прогресивната екзалтация на личността му след всяко негово произведение.

Ницше вече е почти сляп, с все по-силни главоболия и нощно повръщане, но въпреки това в този период се появяват значимите му философски идеи за смъртта на Бог, волята за власт, свръхчовека и др.

Нервният срив и разпадът на Ницше

След напускането на университета в Базел Фридрих Ницше постоянно се мести и обикаля доста градове в Европа, за да намери подходящия климат за него. В началото на 1889 г. той се намира в Торино, където често отсядал. По време на сутрешната си разходка се натъква на потресаваща гледка - човек, който ожесточено налага кон. Философът избухва в сълзи и се затичва нататък, хвърля се на врата на животното, за да го предпази, и изпада в несвяст. Тази случка най-често се споменава като причина за нервния срив, който отключва Ницше. След нея той дълго време е в безсъзнание и приятелите му споделят, че го променя из основи. Приет е в психиатричната болница в Базел, където д-р Лудвиг Виле го диагностицира с "генерална парализа на лудия". След това е преместен в клиниката в Йена.

При Ницше започват да се появяват слухови и зрителни халюцинации, объркване и параноя, които се сменят с периоди, през които може да ходи, чете и свири на пиано. Майка му започва да полага постоянни грижи за него, а след смъртта й (през 1897 г.) сестра му. След 1890 г. състоянието му се задълбочава още повече - влошават се умственият му капацитет, двигателните му способности, често е дезориентиран, изпада в делириум, а след това и в деменция.

>>> Удроу Уилсън и скритите факти за инсултите му

През 1898 г. получава инсулт, на следващата година преживява още един, който парализира половината му тяло. Окончателният удар е през 1900 г., когато философът се разболява от пневмония, която слага край на живота му на 55-годишна възраст.

Хипотезите на изследователите

Учудващо, на Ницше не е направена аутопсия, както на баща му. Това дава възможност да се разработват най-различни хипотези за неговите заболявания. Най-широко тиражираната е поразяването на централната му нервна система вследствие сифилис. Тя се поддържа от д-р Ото Бинсвангер и д-р Пол Юлий Мьобиус. Тази диагноза може би е предсказуема, тъй като в края на 19 в. сифилисът е най-честата причина за появата на деменция при мъжете на средна възраст.

През десетилетията се провеждат множество проучвания, базирани на клиничните записи на Ницше и не само, и те предлагат още повече теории за здравословното му състояние. Основни сред тях са базален фронтален менингиом, фронтотемпорална деменция, биполярно разстройство, церебрална автозомно доминантна артериопатия с подкорови инфаркти и левкоенцефалопатия (CADASIL), както и митохондриална енцефаломиопатия с лактатна ацидоза и инсулт-подобни епизоди (MELAS). За всяка една от тези диагнози има съответните аргументи "за" и "против".

Невросифилис

В края на 19 в. средната продължителност на живота при болните от невросифилис е от 2 до 3 години, докато Ницше живее повече от десет. Също така при него не се наблюдават симптоми като зеница на Аргил Робъртсън (свиване на зеницата при фокусиране на близък предмет, но не и при излагане на ярка светлина), неясен говор или хиперрефлексия. Обратното - главоболията, промените в личността, ранният сексуален контакт, влошаването говорят, че невросифилисът е много вероятна хипотеза.

Менингиом

От друга страна, постоянните болки в главата и проблемите със зрението предполагат, че при Ницше може да се говори за менингиом. Той би обяснил личностните промени и смяната на настроенията. Доводите срещу тази диагноза са, че менингиомът в детството е много рядко явление и при него не се наблюдава анормален светлинен рефлекс на зеницата. Също така философът няма окуломоторно увреждане, включващо птоза (паднал клепач) или страбизъм (кривогледство).

Биполярно разстройство

За биполярното разстройство са характерни маниите за величие, водещи до влизането в ролята на месия, периоди на изключителна продуктивност, съчетани с малко часове за сън. Всички те се наблюдават при Ницше, но тази диагноза не обяснява деменцията или постоянното главоболие.

>>> Деменция

Други хипотези като CADASIL, MELAS и редки наследствени заболявания вземат предвид семейната история на Фридрих Ницше. Но тя е доста непълна и не може да се разчита от нея да се извлекат категорични и сигурни данни.

Разглеждайки историята на Ницше, възникват въпроси за възприемането на болестта, как да гледаме на нея - като на разрушително явление или като на стимул, за какъвто я приема и самият философ, оформяйки концепцията си за волята за власт, разбирай воля за здраве. Животът му е изпълнен със самота, болест и отричане, а след неговата смърт съществуването му и книгите, които остават след него, влияят през голяма част от 20 в.