Фузидинова киселина – антибиотикът, синтезиран в началото на 1960 година

В началото на 1960-та година, било проведено проучване от фармацевтичната компания "Leo Pharmaceuticals", управлявана от Годфредсен. Целта му била насочена към откритието на ензима амидаза, който бил в състояние да "разцепи" структурата на пеницилина, получавайки се 6-аминопеницилинова киселина, която е "критичен" междинен продукт при синтеза на новите полусинтетични пеницилини.

Като част от тази нелека задача, учените провели скринингови изследвания с редици бактерии от вида Fusarium. За щастие, те се натъкнали на бактерия, проявяваща супресивна активност срещу стафилококи. Тя принадлежала към вида Fusarium coccineum, се култивирана от маймунска фекална материя, а не от почвена проба. Бил изолиран и компонент със слабо кисела активност, определена била и структурата му. Станало ясно, че се касае за нов медикамент, доста по-различен от всеки друг антибиотик, тъй като имал необичайна, стероидноподобна структура. Новият медикамент бил наречен фузидинова киселина.

През 1962 година били получени първите окуражаващи данни от клиничните изпитвания на фузидиновата киселина. И така, този нов антибиотик се появил на фармацентичния пазар като лекарство с орално интравенозно и локално приложение на няколко основни пазари, но не и тези на САЩ. Фузидиновата киселина е единственият антибиотик, насочен срещу унищожаването на  грам-положителни бактерии, инхибирайки техния синтез на протеини.

Любопитен е фактът, че към днешна дата, не са създадени други поколения от тази интересна молекула за медикаментозна употреба. Пеницилините, цефалоспорините и фузидиновата киселина са единствените антибиотици, ползвани в клиничната практика, които са гъбичен произход.

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците