ДНК анализ разкрива болестите, покосили войската на Наполеон през 1812-а

През 1812 г. френският император Наполеон Бонапарт, заедно със своята половинмилионна армия напада Русия. Шест месеца по-късно е принудена да се изтегли, като само няколко хиляди войници се завръщат в родната си страна. Тази война се смята за една от най-скъпоструващите в историята. Умират стотици хиляди – част от тях на бойното поле, други от глад, студ или коремен тиф.

По време на анализ на запазена ДНК учените обаче се натъкват на два вида бактерии, които са останали незабелязани и също може да са причина за масовата смърт - Salmonella enterica и Borrelia recurrentis.

Изследването е публикувано в списание Current Biology.

"Мислехме, че войската на Наполеон е била покосена само от една инфекциозна болест и това е коремният тиф, а се оказва, че всъщност те са боледували и от друго“, споделя водещият автор Реми Барбиери от институт Pasteur в Париж.

Паратиф и рецидивираща треска сред войниците на Наполеон

Екипът анализира ДНК от зъби на войници, погребани в масов гроб във Вилнюс, Литва, който е бил открит през 2011 г. Резултатите показват, че те са били заразени с бактериите Salmonella enterica и Borrelia recurrentis, които причиняват съответно паратиф и рецидивираща треска.

Когато френският пълководец и войската му стигат до Москва, те не се сблъскват с руски войници. Градът е пуст, реколтата е опожарена и няма храна. С настъпването на суровата зима армията е принудена да се изтегли, но по пътя си среща не едно предизвикателства.

Бактерията Rickettsia prowazekii, която причинява тиф, е открита за първи път в зъбите на войниците по време на проучване през 2006 г. Тогава обаче технологиите не са толкова напреднали, колкото днес, и вероятно затова учените пропускат другите два патогена.

Генетично секвениране на 200-годишна ДНК

За да разберат дали коремният тиф е единствената причина за смъртта на войниците, авторите на настоящото изследване прилагат специфичен метод на генетично секвениране, който позволява секвениране на милиони ДНК фрагменти едновременно и анализ на много стара ДНК, в случая на повече от двеста години.

Съавторът Никола Раскован от институт Pasteur допълва, че само с помощта на съвременните техники за генетичен анализ е възможно подобно ДНК секвениране, което разкрива нови факти за инфекциозните болести в миналото.

От тринадесетте проби, които екипът анализира, в нито една няма следи от коремен тиф, което, разбира се, не означава, че изследването от 2006 г. не е надеждно. Освен това броят проби е твърде малък, за да се изчисли ефектът от заболяванията върху войската на Наполеон.

„Сега имаме категорични доказателства, че французите са боледували от няколко болести, а не само от една. Не е изключено да има и други, които просто още не сме открили“, споделя Раскован.

Генетичният анализ на стара ДНК позволява изследване на еволюцията на микроорганизмите

Според Сесил Луис, професор по антропология от Университета на Оклахома, резултатите не са изненадващи, но все пак хвърлят нова светлина върху начина, по който може би са загинали войниците. Той допълва: „Днес имаме на разположение съвременни научни методи, с чиято помощ може да изследваме важни исторически събития, да проследим как са еволюирали микроорганизмите. Някои вече не съществуват, други са се доразвили и превърнали в патогени, с които се сблъскваме редовно в наши дни. Можем да разберем как бактериите развиват устойчивост, което би ни помогнало да се справим с потенциални заплахи за общественото здраве в бъдеще.“

Паратифът и възвратната треска съществуват и днес, но не се срещат често и далеч не са толкова смъртоносни, колкото са били в миналото. Наполеон оцелява при изтеглянето и се завръща в страната си, но няколко години по-късно е свален от власт.