Халотерапията през вековете, част 2

От 1734г.

В първата част от статията ни ви разказахме за халотерапията през вековете и открихме, че солта и лечебното й действие се цени от културата на Древен Египет, Рим и Гърция. По-късно арабската медицина (в лицето на Авицена) обобщава каноните на този вид лечение, написани от гърците и римляните. По-късно трудовете на персийския лекар продължават да се ценят и изучават от средновековните медици, а в тази част ще разгледаме историческото развитие на терапията със сол от VI до XIX век.

Постепенно малките кристалчета си намират място в средновековните аптеки. Именно там още от началото на 16 век започват  да се приготвят медикаменти, в чийто състав влизат различните видове сол (каменна, морска, рафинирана, печена). Почитта към нея е толкова висока, колкото са солени и цените на лечебната суровина през Средновековието. До 18-ти век най-предпочитаната и разпространена фармацевтична сол е каменната, която в Германия се внася предимно от Карпатите, Трансилвания, Тирол и Полша. Скалната и морска сол все още биват описвани и изброявани поотделно в ръководствата за направата на химико-фармацевтичните продукти до около 1833 г., но от 1850 г. произходът на солта вече не се посочва никъде.

Фармацевтите, практикували професията си през 19-ти век, препоръчват вътрешната употреба на солта срещу храносмилателни разстройства, отоци, чревни паразити, дизентерия, асцид, епилепсия и сифилис. Приложението на малките кристалчета за външна употреба (например в студени или топли седящи вани) е считано за полезно в известна степен, но при по-продължителна терапия кожата и лигавиците може да се раздразнят, особено ако се ползва високо концентриран разтвор. Външното приложение на солта се препоръчва в случаите на обриви и отоци, а в офталмологията - за отстраняване на петна и затъмнявания по роговицата.

Солта продължава да намира приложение в енциклопедиите, а популярната медицинска практика продължава да набира скорост през 18-ти и 19-ти век. В енциклопедиите от XVIII век се публикуват обширни трактати за халотерапията, по-специално – за лечението с каменна и морска сол. Лекарите се позоват на тогавашните медицински познания за лечебните сили на солта. Въпреки това има и някои особено скандални творби, като например - "Мръсната аптека" от Паулини (от 1734 г.), която съдържа колекция от най-противните смеси, предназначени да се справят с всякакви болести. Солта е често срещана съставка в тях.

Медицинската практика от XIX в. също обръща специално внимание на ефектите от терапията със сол. През 1860 г. в източната част на Бавария често се използва разтвор на натриев хлорид като компрес срещу възпаление. В други части на Западна Европа, възпаленията на пъпа при бебетата се промиват със солена вода. Брадавиците пък се премахват като се намажат с веществото, което се отделя, когато се посоли охлюв. Горещи вани за крака, съдържащи сол и пепел, пък са използвани за облекчаване на главоболието. Изгарянията са третирани със силен алкохол, оцет или солена вода.

Солта присъства и в медицинската практика и на 20-ти век. Да, малките кристалчета са важна съставка на европейските лекарства и са също толкова ценни и предпочитани, колкото и билковите терапевтични продукти края на Средновековието. Оттогава нататък халотерапията се превръща в предмет на алтернативната, а не на академичната медицина. След като през 19 век популярността от лечебната сила на солта става все по-голяма, естеството й започва все по-често да бъде подлагано на научни изследвания. През 50-те години на ХХ век ефектите от халотерапията са изследвани подробно.

Днес солта е естествен лечебен метод. Тя може да се приема, да се правят инхалации и бани с нея. Важно откритие на медицината от ХХ-ти век е, че солената вода - под формата на изотоничен разтвор на натриев хлорид (физиологичен разтвор), има същите качества като кръвната плазма. Това довежда до употребата на солеви разтвори като интравенозни инфузии. Въпреки това солените разтвори биха могли да се използват подкожно, интрамускулно, като клизма или външно.

През 1832 г. английските лекари Р. Левънс и Т. Лата използват успешно за пръв път инфузия на натриев хлорид срещу холера. Днес изотоничният разтвор на химичното съединение на натрия и хлора (наричано и физиологичен разтвор) има много приложения:

- като "заместваща кръвта течност" при спешни случаи и инциденти. Разтворът може временно да замени големите количества загубена кръв и по този начин често се спасява живота на немалко от жертвите на злополуки.

- като измиваща течност, ползвана при хирургични операции;

- като разтворител на лекарства.

Нашето пътуване сред историята на халотерапията разкрива, че антисептичното действие на солта върху кожата и лигавиците е известно от много дълго време. Научните изследвания вече потвърждават ефективността на солената терапия в няколко отделни направления. Антисептичните и бактерицидни качества на морската сол помагат и да се премахне зъбната плака, причина за уврежданията на венците и кариеса. Солта се използва все повече като помощно средство при лечение на кожни заболявания. Хронично възпалената кожа пък се лекува със сол от Мъртво море. Тя облекчава пърхота, намалява възпалението, сърбежа и болката и помага за регенерирането на кожата. Солените бани често се използват за лечение на псориазис, атопичен дерматит, хронични екземи, както и артрит.

Понякога (например при псориазис) тази терапия е последвана от третиране с ултравиолетова светлинна под строг медицински контрол, така че комбинацията от солена вода и UV светлина не излага пациентите на повишен риск от рак на кожата, а халотерапията се продължава да се радва на същата популярност.

Вижте и трета част

По статията работи: Виктория Милова