Начало История на медицината Халотерапията през вековете, част 1

Халотерапията през вековете, част 1

От -1600г.

Халотерапията през вековете, част 1 - изображение

Дали човешкият живот без сол би бил немислим? Вероятно не. Солта, от друга страна, символизира самия живот. Основните физиологични функции в човешкото тяло зависят от баланса между солите и течностите в организма. Когато равновесието се наруши, потърпевшият би могъл да се разболее. Солите са съществена, практически неразделна част от медицината в продължение на хиляди години. Те са използвани едновременно като лекарство, като помощна терапия и като средство за превенция. Солта може да се прилага локално в изключително разнообразни форми или да се приема вътрешно.

Именно поради тази причина, в статията ни, ще очертаем най-съществените етапи от медицинската история на лечението със сол (т.нар. халотерапия). Ще разгледаме и развитието на човешкото познание през вековете относно ползите и недостатъците на третирането с белите кристалчета.

Нека започнем с халотерапията в египетската медицина. Солта се споменава като основна съставка в медицинските терапии, присъстваща в някои от най-старите медицински писмени източници. Древният египетски папирус Едуин Смит, за който се смята, че датира от времето на известния майстор-строител и лекар Имхотеп, живял при третото предхристиянско хилядолетие. Той препоръчва солта за лечение на инфектирани рани на гръдния кош. Древните египтяни вярват, че солта има свойствата да изсушава и дезинфекцира раните.

Друг известен медицински документ - папирусът Еберс (датира от около 1600 г. пр. н.е.) описва няколко рецепти със сол, като най-голям е броят на лаксативите и противоинфекциозните средства. Белите кристалчета се разпределят в течна, супозиторна или мехлемна лекарствена форма. Например, описани са супозитории, съдържащи мед, зеленчукови семена и океанска сол. Те се използват като лаксативи. Срещу анални инфекции се ползват супозитории с тамян, зеленчукови семена, животински мазнини, масла и океанска сол. Средствата за лечение със сол в състава си са предписвани при кожни заболявания, при епидемии, в състава на мазила за трериране на очни заболявания, за ускоряване на родилния процес (в състава на вагинални супозитории).



Халотерапията е популярна и в старогръцката медицина. Както морската сол, така и каменната са добре известни на древните гърци, които отбелязват, че храненето със солени храни засяга основните телесни функции, като например храносмилането и отделянето. Колкото до медицинската употреба на солта, лечебните методи на Хипократ (460 г. пр. Хр.) например, особено често разчитат на нея. Медикаментозните препарати, включващи сол в състава си, са считани за отлични лекарства при отхрачване. Сместа от вода, сол и оцет пък е използвана като еметик (средство, стимулиращо повръщането). Древните гърци третират заболявания на далака, пиейки сутрин на гладно лечебна комбинация, включваща две-трети краве мляко и една трета солена вода. Лекарство със сол и мед, се прилага локално за почистване на гнойни, трудно зарастващи язви, а солената вода действа благотворно при кожни заболявания и лунички. Хипократ също така споменава за ползите от вдишването на парите от морската вода.

Към днешна дата, медиците са наясно, че противовъзпалителният ефект на вдишаната морска сол осигурява облекчаване на симптомите на респираторните заболявания. И ако трябва да се придържаме към максимата „Новото е добре забравено старо”, то ще изтъкнем факта, че народът на древните гърци, още преди 2000 години, е открил медицинските ползи от локалната употреба на солта. Чрез нея те лекуват упорити кожни лезии, приемат солени или минерализирани води при храносмилателни проблеми и вдишват солни изпарения при респираторни заболявания.

Римската медицина също разчита на лечебните рецепти, съдържащи сол. Римският военен лекар Педаний Диоскорид (100 г.) е считан за един от най-важните медицински автори в Античността. Неговият писмен труд „Materia Medica” обобщава цялото известно дотогава ботаническо и фармакологично ноу-хау. Диоскорид счита, че един от най-добре действащите еметици съдържа "мед, дъждовна и океанска вода". Соленият оцет, според енциклопедиста, е от полза при стомашни проблеми и ухапвания (от кучета и отровни животни), може да се ползва и като средство за спиране на кървенето след операция, като гаргара, за да премахвне отоците. Солта, добавена към вино или вода пък действа слабително.

Според каноните на римската медицина, солта обикновено се смесва с други съставки (например оцет, мед, животински мазнини, брашно, смоли) и може да се приготвя в няколко вида лекарствени форми (напитки, супозитории, клизми, маз, масла). Основните патологични състояния, които се третират със солта, са кожни проблеми, инфекции, белези, болки в ушите, микози, храносмилателни разстройства, ишиас.

Наследството на халотерапията е прието добре и в периода на класическата античност. Гръцкият медик Гален от Пергам (129-200 г.), назначен за личен лекар на римския император Марк Аврелий, обобщава медицинските знания от древността и оставя за поколенията писмените си творби, отразяващи вижданията му относно развитието на западната медицина. Те са четени в продължение на повече от 1000 години. Галеновата медицинска система също разчита на солта (морска, каменна и дори солната пяна). Тя намира приложение в рецепти срещу много заболявания: инфектирани рани, кожни заболявания, кашлица, храносмилателни проблеми. Неговият списък с лекарства, съдържащи сол, не прави изключение и включва еметици и лаксативи.

Арабският свят също разчита на действието на халотерапията. Осемстотин години след създаването на медицинските трудове на известния арабски лекар и учен Авицена (Ибн Сина, 980-1037 г.), са положени основите на съвременната научна медицина. Странно или не, неговите лечебни рецепти също съдържат сол. Той забелязва и описва наличието на йод и желязо в крайбрежната морска сол. Еврейският лекар Маймонид (1135-1204 г.), личен лекар на халифа в Персия, пише в своята „Диагноза за душата и тялото”, че дори: „само хляб с достатъчно сол е здравословна храна”.



По късно солта започва да се намесва и в състава на медикаментите от Средновековието. Нека си припомним факта, че медицинското училище в Салерно (11-ти и 13-ти век) предоставя основите на западноевропейската академична медицина през Средновековието. Там е първият европейски университет, който съумява да обедини медицинските познания от гръцката и арабската лечебна система, а писмените трудове са преведени на латински. Древните писания разкриват употребата на смес от сол, масла и оцет, която се ползва като еметик, както и супозитории, включващи в състава си сол и мед. Те се ползват като ефективно средство срещу запек. Стритата и загрята сол се налага на болезнените места, а каменната се счита от медиците за отлично средство при треска.

Преподавателите в медицинското училище в Салерно публикуват първите популярни медицински наръчници за хора, които могат да четат и пишат на латински език, както и за академично обучените лекари. Книгата изрично препоръчва консумацията солен хляб и храни. Солта не само прави храната вкусна, но и спомага за отделянето на токсините. Въпреки това, не са рядкост и предупрежденията при прекомерната консумация на сол: "Твърде солената храна намалява количеството на семенната течност и остротата на зрението".

Халотерапията е популярна и в ренесансовата медицина. Лекарят и алхимик Парацелз (1493-1541 г.) въвежда изцяло нова медицинска концепция. Той вярва, че външните фактори са причина за появата на заболявания и създава химически ориентирана медицинска система, в която преобладават билковите лекарства. Само солените храни могат да бъдат усвоени правилно. Той препоръчва солена вода за лечение на рани и при третиране на глисти. Ваните в солена вода са превъзходно лекарство за кожни заболявания и сърбеж: "Този солен разтвор - казва той - е по-добър от терапията в минерални извори." Той описва диуретичния ефект от консумацията на сол и предписаните солеви препарати, които се използват например срещу запек, a халотерапията се радва на все така висок интерес.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:

1. http://www.saltrocks.org/Library_Mineral-Investigation_Salt-Halotherapy-Speleotherapy.html

Снимки:

1. install-it-direct.com

2. andreasskincare&bodytherapy.com

3. groupon.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИстория