Халотерапията през вековете

От -1600г.

Дали човешкият живот без сол би бил немислим? Вероятно не. Солта, от друга страна, символизира самия живот. Основните физиологични функции в човешкото тяло зависят от баланса между солите и течностите в организма. Когато равновесието се наруши, потърпевшият би могъл да се разболее. Солите са съществена, практически неразделна част от медицината в продължение на хиляди години. Те са използвани едновременно като лекарство, като помощна терапия и като средство за превенция. Солта може да се прилага локално в изключително разнообразни форми или да се приема вътрешно.

Именно поради тази причина, в статията ни, ще очертаем най-съществените етапи от медицинската история на лечението със сол (т.нар. халотерапия). Ще разгледаме и развитието на човешкото познание през вековете относно ползите и недостатъците на третирането с белите кристалчета.

Нека започнем с халотерапията в египетската медицина. Солта се споменава като основна съставка в медицинските терапии, присъстваща в някои от най-старите медицински писмени източници. Древният египетски папирус Едуин Смит, за който се смята, че датира от времето на известния майстор-строител и лекар Имхотеп, живял при третото предхристиянско хилядолетие. Той препоръчва солта за лечение на инфектирани рани на гръдния кош. Древните египтяни вярват, че солта има свойствата да изсушава и дезинфекцира раните.

Друг известен медицински документ - папирусът Еберс (датира от около 1600 г. пр. н.е.) описва няколко рецепти със сол, като най-голям е броят на лаксативите и противоинфекциозните средства. Белите кристалчета се разпределят в течна, супозиторна или мехлемна лекарствена форма. Например, описани са супозитории, съдържащи мед, зеленчукови семена и океанска сол. Те се използват като лаксативи. Срещу анални инфекции се ползват супозитории с тамян, зеленчукови семена, животински мазнини, масла и океанска сол. Средствата за лечение със сол в състава си са предписвани при кожни заболявания, при епидемии, в състава на мазила за трериране на очни заболявания, за ускоряване на родилния процес (в състава на вагинални супозитории).

Халотерапията е популярна и в старогръцката медицина. Както морската сол, така и каменната са добре известни на древните гърци, които отбелязват, че храненето със солени храни засяга основните телесни функции, като например храносмилането и отделянето. Колкото до медицинската употреба на солта, лечебните методи на Хипократ (460 г. пр. Хр.) например, особено често разчитат на нея. Медикаментозните препарати, включващи сол в състава си, са считани за отлични лекарства при отхрачване. Сместа от вода, сол и оцет пък е използвана като еметик (средство, стимулиращо повръщането). Древните гърци третират заболявания на далака, пиейки сутрин на гладно лечебна комбинация, включваща две-трети краве мляко и една трета солена вода. Лекарство със сол и мед, се прилага локално за почистване на гнойни, трудно зарастващи язви, а солената вода действа благотворно при кожни заболявания и лунички. Хипократ също така споменава за ползите от вдишването на парите от морската вода.

Към днешна дата, медиците са наясно, че противовъзпалителният ефект на вдишаната морска сол осигурява облекчаване на симптомите на респираторните заболявания. И ако трябва да се придържаме към максимата „Новото е добре забравено старо”, то ще изтъкнем факта, че народът на древните гърци, още преди 2000 години, е открил медицинските ползи от локалната употреба на солта. Чрез нея те лекуват упорити кожни лезии, приемат солени или минерализирани води при храносмилателни проблеми и вдишват солни изпарения при респираторни заболявания.

Римската медицина също разчита на лечебните рецепти, съдържащи сол. Римският военен лекар Педаний Диоскорид (100 г.) е считан за един от най-важните медицински автори в Античността. Неговият писмен труд „Materia Medica” обобщава цялото известно дотогава ботаническо и фармакологично ноу-хау. Диоскорид счита, че един от най-добре действащите еметици съдържа "мед, дъждовна и океанска вода". Соленият оцет, според енциклопедиста, е от полза при стомашни проблеми и ухапвания (от кучета и отровни животни), може да се ползва и като средство за спиране на кървенето след операция, като гаргара, за да премахвне отоците. Солта, добавена към вино или вода пък действа слабително.

Според каноните на римската медицина, солта обикновено се смесва с други съставки (например оцет, мед, животински мазнини, брашно, смоли) и може да се приготвя в няколко вида лекарствени форми (напитки, супозитории, клизми, маз, масла). Основните патологични състояния, които се третират със солта, са кожни проблеми, инфекции, белези, болки в ушите, микози, храносмилателни разстройства, ишиас.

Наследството на халотерапията е прието добре и в периода на класическата античност. Гръцкият медик Гален от Пергам (129-200 г.), назначен за личен лекар на римския император Марк Аврелий, обобщава медицинските знания от древността и оставя за поколенията писмените си творби, отразяващи вижданията му относно развитието на западната медицина. Те са четени в продължение на повече от 1000 години. Галеновата медицинска система също разчита на солта (морска, каменна и дори солната пяна). Тя намира приложение в рецепти срещу много заболявания: инфектирани рани, кожни заболявания, кашлица, храносмилателни проблеми. Неговият списък с лекарства, съдържащи сол, не прави изключение и включва еметици и лаксативи.

Арабският свят също разчита на действието на халотерапията. Осемстотин години след създаването на медицинските трудове на известния арабски лекар и учен Авицена (Ибн Сина, 980-1037 г.), са положени основите на съвременната научна медицина. Странно или не, неговите лечебни рецепти също съдържат сол. Той забелязва и описва наличието на йод и желязо в крайбрежната морска сол. Еврейският лекар Маймонид (1135-1204 г.), личен лекар на халифа в Персия, пише в своята „Диагноза за душата и тялото”, че дори: „само хляб с достатъчно сол е здравословна храна”.

По късно солта започва да се намесва и в състава на медикаментите от Средновековието. Нека си припомним факта, че медицинското училище в Салерно (11-ти и 13-ти век) предоставя основите на западноевропейската академична медицина през Средновековието. Там е първият европейски университет, който съумява да обедини медицинските познания от гръцката и арабската лечебна система, а писмените трудове са преведени на латински. Древните писания разкриват употребата на смес от сол, масла и оцет, която се ползва като еметик, както и супозитории, включващи в състава си сол и мед. Те се ползват като ефективно средство срещу запек. Стритата и загрята сол се налага на болезнените места, а каменната се счита от медиците за отлично средство при треска.

Преподавателите в медицинското училище в Салерно публикуват първите популярни медицински наръчници за хора, които могат да четат и пишат на латински език, както и за академично обучените лекари. Книгата изрично препоръчва консумацията солен хляб и храни. Солта не само прави храната вкусна, но и спомага за отделянето на токсините. Въпреки това, не са рядкост и предупрежденията при прекомерната консумация на сол: "Твърде солената храна намалява количеството на семенната течност и остротата на зрението".

Халотерапията е популярна и в ренесансовата медицина. Лекарят и алхимик Парацелз(1493-1541 г.) въвежда изцяло нова медицинска концепция. Той вярва, че външните фактори са причина за появата на заболявания и създава химически ориентирана медицинска система, в която преобладават билковите лекарства. Само солените храни могат да бъдат усвоени правилно. Той препоръчва солена вода за лечение на рани и при третиране на глисти. Ваните в солена вода са превъзходно лекарство за кожни заболявания и сърбеж: "Този солен разтвор - казва той - е по-добър от терапията в минерални извори." Той описва диуретичния ефект от консумацията на сол и предписаните солеви препарати, които се използват например срещу запек, a халотерапията се радва на все така висок интерес

Постепенно малките кристалчета си намират място в средновековните аптеки. Именно там още от началото на 16 век започват  да се приготвят медикаменти, в чийто състав влизат различните видове сол (каменна, морска, рафинирана, печена). Почитта към нея е толкова висока, колкото са солени и цените на лечебната суровина през Средновековието. До 18-ти век най-предпочитаната и разпространена фармацевтична сол е каменната, която в Германия се внася предимно от Карпатите, Трансилвания, Тирол и Полша. Скалната и морска сол все още биват описвани и изброявани поотделно в ръководствата за направата на химико-фармацевтичните продукти до около 1833 г., но от 1850 г. произходът на солта вече не се посочва никъде.

Фармацевтите, практикували професията си през 19-ти век, препоръчват вътрешната употреба на солта срещу храносмилателни разстройства, отоци, чревни паразити, дизентерия, асцид, епилепсия и сифилис. Приложението на малките кристалчета за външна употреба (например в студени или топли седящи вани) е считано за полезно в известна степен, но при по-продължителна терапия кожата и лигавиците може да се раздразнят, особено ако се ползва високо концентриран разтвор. Външното приложение на солта се препоръчва в случаите на обриви и отоци, а в офталмологията - за отстраняване на петна и затъмнявания по роговицата.

Солта продължава да намира приложение в енциклопедиите, а популярната медицинска практика продължава да набира скорост през 18-ти и 19-ти век. В енциклопедиите от XVIII век се публикуват обширни трактати за халотерапията, по-специално – за лечението с каменна и морска сол. Лекарите се позоват на тогавашните медицински познания за лечебните сили на солта. Въпреки това има и някои особено скандални творби, като например - "Мръсната аптека" от Паулини (от 1734 г.), която съдържа колекция от най-противните смеси, предназначени да се справят с всякакви болести. Солта е често срещана съставка в тях.

Медицинската практика от XIX в. също обръща специално внимание на ефектите от терапията със сол. През 1860 г. в източната част на Бавария често се използва разтвор на натриев хлорид като компрес срещу възпаление. В други части на Западна Европа, възпаленията на пъпа при бебетата се промиват със солена вода. Брадавиците пък се премахват като се намажат с веществото, което се отделя, когато се посоли охлюв. Горещи вани за крака, съдържащи сол и пепел, пък са използвани за облекчаване на главоболието. Изгарянията са третирани със силен алкохол, оцет или солена вода.

Солта присъства и в медицинската практика и на 20-ти век. Да, малките кристалчета са важна съставка на европейските лекарства и са също толкова ценни и предпочитани, колкото и билковите терапевтични продукти края на Средновековието. Оттогава нататък халотерапията се превръща в предмет на алтернативната, а не на академичната медицина. След като през 19 век популярността от лечебната сила на солта става все по-голяма, естеството й започва все по-често да бъде подлагано на научни изследвания. През 50-те години на ХХ век ефектите от халотерапията са изследвани подробно.

Днес солта е естествен лечебен метод. Тя може да се приема, да се правят инхалации и бани с нея. Важно откритие на медицината от ХХ-ти век е, че солената вода - под формата на изотоничен разтвор на натриев хлорид (физиологичен разтвор), има същите качества като кръвната плазма. Това довежда до употребата на солеви разтвори като интравенозни инфузии. Въпреки това солените разтвори биха могли да се използват подкожно, интрамускулно, като клизма или външно.

През 1832 г. английските лекари Р. Левънс и Т. Лата използват успешно за пръв път инфузия на натриев хлорид срещу холера. Днес изотоничният разтвор на химичното съединение на натрия и хлора (наричано и физиологичен разтвор) има много приложения:

- като "заместваща кръвта течност" при спешни случаи и инциденти. Разтворът може временно да замени големите количества загубена кръв и по този начин често се спасява живота на немалко от жертвите на злополуки.

- като измиваща течност, ползвана при хирургични операции;
- като разтворител на лекарства.
Нашето пътуване сред историята на халотерапията разкрива, че антисептичното действие на солта върху кожата и лигавиците е известно от много дълго време. Научните изследвания вече потвърждават ефективността на солената терапия в няколко отделни направления. Антисептичните и бактерицидни качества на морската сол помагат и да се премахне зъбната плака, причина за уврежданията на венците и кариеса. Солта се използва все повече като помощно средство при лечение на кожни заболявания. Хронично възпалената кожа пък се лекува със сол от Мъртво море. Тя облекчава пърхота, намалява възпалението, сърбежа и болката и помага за регенерирането на кожата. Солените бани често се използват за лечение на псориазис, атопичен дерматит, хронични екземи, както и артрит.

Понякога (например при псориазис) тази терапия е последвана от третиране с ултравиолетова светлинна под строг медицински контрол, така че комбинацията от солена вода и UV светлина не излага пациентите на повишен риск от рак на кожата, а халотерапията се продължава да се радва на същата популярност.

След  1800 г. лекарите от германския град Бад Наухайм въвеждат в употреба цяла методична терапия със солени бани. Те се опитват и да получат повече научни доказателства относно твърденията за лечебния ефект върху организма на солените води. Сегашните медицински познания за терапията със солените бани почиват върху емпиричните традиции, трупани през вековете. Сред тях са поддържащите терапии на кожните заболявания, дължащи се на противовъзпалителното действие на солта. Пациентите, страдащи от ревматични заболявания, изпитват осезаемо облекчение на болката в ставите, когато се раздвижат в солени води.

Солта от Мъртво море, може да се използва като добавка, особено в продуктите за грижа за тялото (мехлеми, шампоани, гелове, миещи средства и лосиони). Лекарите препоръчват парите от солените води да се вдишват при хронични заболявания на респираторния тракт или за облекчаване на дискомфорта, съпътстващ обикновените настинки. Нека не забравяме, че и Хипократ също е препоръчвал това лечение на пациентите си. Старият и изпитан метод да се затопли добре солеви разтвор, за да се получи пара, е "наследен" от модернизираното ултразвуково пулверизиране, чрез което може да транспортира малките солеви частици директно до миниатюрните фини бронхиоли.

Основните ефекти на солта върху бронхиалната система са свързани със стимулирането на секрецията и подпомагането на отделянето на секрети, инхибирането на възпалението, намаляването на раздразненията, причиняващи кашлица, почистването на лигавицата, разширяването (дилатацията) на дихателните пътища. Когато солената вода е предназначена да се пие по лекарско предписание, тя оказва благоприятно действие на стомаха и повишава секрецията на стомашен сок. Тя повишава нивото и на стомашните киселини, стимулира двигателната активност на стомаха и скоростта на изпразване (в зависимост от концентрацията на солта), повишава се секрецията на панкреаса и при по-високи концентрации на солта - се стимулира образуването на жлъчни киселини.

Каменната сол е с по-висока чистота от морската, която може да има примеси на много минерали и други вещества. Някои от тези "замърсители" като йодните съединения, могат да бъдат полезни за здравето. Дефицитът на йод може да се превърне в риск за здравето, тъй като недостигът на микроелемента води до заболявания на щитовидната жлеза, характеризиращи се с хормонални смущения, причиняващи кретенизъм или базедова болест. Последната е ендемична за районите, далеч от морето, като например в Алпите, но е рядкост в страните от Южна Европа, граничещи със Средиземно море. Днес Германия е единствената индустриална нация, в която базедовата болест, поради липса на йод, все още е често срещана. Това е така, защото въпреки известния риск за здравето, част от немската хранителна индустрия все още използва по-евтината сол без йод по икономически причини. Нормативна мярка не задължава употребата на йодирана сол в Германия. Здравните органи трябва да разчитат на обществените информационни кампании, популяризиращи предимствата на солта с йод.

Употребата на хомеопатичните соли също набира популярност. Тяхната разработка е дело на немския медик Н.Х. Шуслер (1821-1898 г.). Той разработва специална "биохимична" терапия, основана на 12 минерални соли, които се считат за важни за нормализирането на клетъчните функции. Тази терапия все още се използва днес. За Шуслер здравето е резултат от оптималния баланс между тези соли, а болестите са следствие от неравновесие в него. Чистата сол (натриев хлорид) е една от неговите 12 соли. Той ги прилага в хомеопатични дози за изключително широк диапазон от индикации (анемия, загуба на апетит, загуба на тегло, обща настинка, стомашни и чревни нарушения, водниста диария, запек, хемороиди, обриви, ревматични проблеми, главоболие, умора) външно срещу мехури, акне, комедо, гъбички по кожата и рани.