Хигиена и обществено здраве в Древен Рим
От 97г.
В Древен Рим са съществували огромни сгради, които изпълнявали функциите на обществени бани. Тези здания били толкова големи, че в тях се помещавали и лекционни зали, гимназии, библиотеки и градини. Римските бани се разделяли на няколко помещения – горещи (известни на историците с името калдариум), хладки (тепидариум) и студени (фригидарий).
Снимката по-долу показва отдушниците в стените и пода на обществената баня в Помпей, построена около първи век преди Христа. Тези отдушници поддържали топлината благодарение на циркулиращия горещ въздух през тръбите.
Авторите Целз, Витрувий, Плиний, Секст Юлий Фронтин, Колумела, Варон и Вегети имали различни концепции за здравето, преплитащи се с политическия процес на управление и прозаичния живот на жителите на Римската империя. Витрувий, бил сред архитектите, проектирал обществената среда на Древен Рим. Неговите трудове свидетелстват за мнението му относно важността от доброто санитарно планиране на обществените сгради. Той е посветил отделна глава на градското планиране, която започва с обсъждането на важността от наличието на здравословна среда на местата за строеж.
Влиянието на Хипократовия трактат "За въздуха, водите и местностите" е очевидно. Трудът на Хипократ е написан около 400 г. пр.Хр. Частта от трактата, разказваща за архитектурата гласи: "Първо, изборът на здравословни места е най-важен. Мястото трябва да е високо, без облаци и студ. Климатът не трябва да е нито горещ, нито студен, а умерен. По този начин улиците няма да бъдат кални и няма да се заблатяват. Когато сутрешният бриз се носи към града при изгрев слънце, той носи със себе си мъгли от блатата, омесени с отровния дъх на блатните съществата (вероятно става дума за микроорганизмите). Ако те се разнесат в органите на жителите, те ще направят местата за застрояване нездравословни".
Акведуктите са истински триумф на римското санитарно инженерство. Секст Юлий Фронтин е автор на трактат за римските акведукти в Рим. Творбата му е написана около 97 година. В нея той е описал своята позиция: "моите виждания и притеснения са не само относно ползата от такава система, но и за самото здраве и безопасност на Рим ..."
Добре дренираните тоалетни станали нещо обичайно, както в къщите на богатите, така и в обществените бани. Вместо тоалетна хартия, римляните използвали гъба, вързана на края на пръчка. След употреба гъбата се връщала в кофа със солена вода.
Въпреки отличното състояние на канализацията и здравословната среда в римския свят, средната продължителност на живота била едва 30-40 години.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПЪТЯТ КЪМ НИРВАНА - ЛЕКЦИИ
ВОИНСКАТА ХАРИЗМА НА БЪЛГАРИТЕ - ХРИСТО БУКОВСКИ - СИЕЛА
ПОП БОГОМИЛ И НЕГОВОТО ВРЕМЕ - ИВАН КЛИНЧАРОВ - ШАМБАЛА
РЕАЛ МАДРИД - КРАЛЕТЕ НА ЕВРОПА - САНТЯГО СИГЕРО - СИЕЛА
ПОСЛЕДНАТА ВЕЛИКА КНЯГИНЯ - БРИН ТЪРНБУЛ - СИЕЛА
ДИМИТЪР ЗЛОЧЕСТИ И ВОЙВОДАТА ПАТРЕВ - АНЧО КАЛОЯНОВ - ХЕРМЕС
Библиография
http://exhibits.hsl.virginia.edu/antiqua/sanitation/
СТАТИЯТА е свързана към
- Гарциния камбоджа, Индийска ягодка
- И билките имат странични ефекти
- Перорално приложение на медикаментите
- Как психическият стрес може да повлияе на физическото здраве
- Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор
- Методи за лечение на анорексия
- 10 невероятни ползи от черешите за нашето здраве
- Диета с ниско съдържание на мазнини
- Гласът издава проблемите на тялото
- Какво знаете за невероятния живот на Гай Юлий Цезар?
Коментари към Хигиена и обществено здраве в Древен Рим