Хилядолетната история на татуировките в европейската култура

От -5500г. до 2018г.

Много хора възприемат татуирането като съвременен феномен. Макар да са наясно, че вкарването на мастило в кожата е стара практика, те намират изкуството за варварско и чуждо. Донякъде тези скептици са прави. През последните стотина години покриването на участъци от тялото с перманентни рисунки липсва почти напълно в традициите на жителите на Стария континент.

Всъщност татуирането присъства в европейската култура от дълбока древност. Първият човек, покрит с татуировки, е праисторическият ловец Йоци. По тялото на намереният в Австрия мъж, живял преди близо 6 000 години, все още ясно се виждат перманентни рисунки. Смята се, че символите, вградени в кожата на древния обитател на Алпит, имат лечебна функция.

Първите писмени сведения за народи, татуиращи телата си, получаваме от древните гърци. Те описват скитите и персите като „хора, чиято кожа е прошарена от перманентни мастилени символи“. Населението на Елада възприема метода на инжектиране на бои в епидермиса, но го използва за студено жигосване на роби. Всъщност на езика на Платон и Херодот думата за клеймо и татуировка е една и съща.

Римляните също имат негативно отношение към нанасянето на мастило по тялото. Въпреки това жителите на Вечния град използват игли и боя, за да маркират робите си. Господарските фамилии имат собствени символи, които татуират на видни места по телата на човешките същества, смятани за собственост.

Отношението на римляните към татуирането се променя, когато легионерите нахлуват в Британия. Войниците от имперската армия остават впечатлени от красивите рисунки, изпъстрящи телата на келтските бойци. В резултат на това много от легионерите татуират ръцете, торса и дори лицето си. Практиката е забранена от император Константин I. Владетелят, известен със своите реформи, обявява татуирането за варварски обичай, загрозяващ облика на войската.

Следващите нанесени в кожата мастилени рисунки в Европа, които археолозите откриват, е по телата на някои кръстоносци. Много от воините, потеглили на поход срещу мюсюлманите в Йерусалим, изобразяват по торсовете си християнски символи. Тези татуировки се правят от практически съображения. Ако воинът падне в битка, неговите съюзници могат да познаят по нанесения в плътта кръст, че намереният труп е на правоверец и трябва да бъде погребан като такъв. Това било важно за хората от Средновековието, тъй като те вярват, че човек не може да иде в Рая, ако не е опят и погребан по християнска традиция.

След края на кръстоносните походи татуировките изчезват от Европа за няколко столетия. През 18-ти век обаче нанасянето на мастилени рисунки в кожата се завръща на Стария континент. Обичаят е възстановен от моряците, плаващи из далечните морета на Югоизточна Азия. Пътешествениците се натъкват на покритите с перманентни татуировки жители на Полинезия и карат шаманите в новооткритите села да изпъстрят и техните тела. Рисунките, направени от островните племена гарантират популярност на мореплавателите сред техните колеги и служат за доказателство за чудните земи, които те са изследвали.

Джеймс Кук се завръща с посланик от Полинезия след една от експедициите си. Покритият с татуировки екзотичен мъж бързо става популярен сред английския елит. Благородниците се възхищават искрено на красивите линии, преминаващи под горните слоеве на кожата на чужденеца.

През втората половина на 18-ти век много европейци усвояват изкуството на татуирането и нанасят в дермата на клиентите си както „дивашки“ символи, така и рисунки, вдъхновено от местната култура. Скоро покриването на части от тялото с мастилени изображения става толкова популярно, че модата достига до най-горните слоеве на обществото. Татуировки имат дори някои крале. Крал Джордж V и цар Николай Втори са може би най-известните примери за татуирани монарси.

По време на Викторианската епоха татуировките стават особено популярни сред представителките на нежния пол. Те изобразяват по телата си множество картини, които подчертават женствеността им. Прието е обаче нанесените в дермата рисунки да са на места, които дрехите могат да покрият.

По време на Световните войни татуирането става популярно сред част от офицерите. Изображения по кожата си нанасят както англичани и американци, така и германци и австрийци. През втората половина на 20-ти век на много места по света на практиката се гледа с лошо око, тъй като е асоциирана с криминално проявени лица.

Днес татуировките се радват на широка популярност сред всички прослойки на обществото. Въпреки това все още много хора гледат с подозрение на това изкуство. Други са обсебени от „тату манията“ и покриват целите си тела с мастилени рисунки, които излизат от рамките на естетиката. Но, както е казал народът, „всичко е въпрос на вкус“.

Редактор: Георги Динев