Хипократово описание и третиране на заболяването пневмония

От -400г.

Белодробните заболявания са добре познати на именити лекари като Хипократ, а той самият пише в свои трактати, че болести като пневмонията например са известни "още от древни времена". Хора, занимаващи се с лечение и медицина, съвременници, ученици и наследници на Хипократ, събрали на едно място десетки трудове, обединени с общото название Хипократов корпус (Corpus Hippocraticum). В тези произведения великият лекар и те споделят практически наблюдения и концепции за диагностика, лечение и прогноза на различни заболявания, включително и на остри и спешни респираторни болести като пневмонията например. Произходът на думата, обозначаваща болестта, идва от старограцкото "pneumon", което означава бял дроб (в ед.ч.), а "pneuma" - бели дробове (в мн. ч.).

Хипократовата медицина преминава през вековете и се предава именно чрез Корпуса. От него става ясно каква революция прави лекарят по отношение на откъсването на медицината от религията, приемането и осъзнаването на природния и естествен произход на заболяванията, а не на възникването им по божий промисъл. Макар че теорията на Хипократ за свързването на болестта с нарушения баланс на телесните течности е древна и несъстоятелна, много от клиничните описания на инфекциозни заболявания в Corpus Hippocraticum съдържат архетипите на определени заразни болести и тяхното колективно взаимодействие със среда, общество и климат.

Как пневмонията е представена в Хипократовия корпус

Хипократ е първият, който отделя медицината от философията, суеверията и религията и тръгва по пътя на клиничното наблюдение, рационалното разсъждение и анализиране на събраната информация за болния и самото заболяване. Част от неговите писмени произведения съдържат предписания за етични и морални ценности, които трябва да притежава един лекар.

В същия този Корпус болестите се разделят на остри и хронични, като вниманието на авторите на трудовете е насочено главно към протичащите остро заболявания. Обяснението им е, че те водят много по-често до летален край, отколкото всички останали. В трактата "Режим при остри заболявания" се споменава, че "сега острите заболявания са тези, на които древните са дали имената на плеврит, пневмония, френит и пламенна треска". От изключително значение била ролята на лекаря, който трябвало да притежава качества и опит, за да се справи по най-ефективния начин с такова сложно и опасно заболяване.

Пневмонията и плевритът са описани в два трактата от Хипократовия корпус и поставени под определението "остри заболявания". Древногръцкият лекар и неговите ученици забелязали, че разпространението на пневмонията има общо с климата, географията и сезона. Също така зимата се оказва най-болестотворният период според древните лечители. Наблюденията на лекарите били, че болката и продуктивната кашлица се дължат на събирането на жлъчка и храчки в белите дробове. От друга страна, пневмония, при която липсва отхрачване (експекторация), се причинява от сухота, топлина и студ, които пречат за придвижването на жлъчките и храчките навън.

Хипократ обучавал своите ученици да следят за следните симптоми, когато при тях отиде пациент, подозрителен за пневмония:

• Остра треска; болки от двете страни на гърдите; дишане, съпътствано с болка; кашлица, при която храчките първоначално са прозрачни, после с жълтеникав или сив цвят, а накрая - гнойни. Когато секретите станат, гъсти, трябва да се намеси лекарят и да ги почисти, смятат авторите на Корпуса.
• Болестта е навлязла в много сериозна фаза и тогава е нелечима според древните лекари, когато е налице задух (диспнея), урината е малко, "рядка" и "люта", по главата и врата избива обилна пот.

Диагностицирането на дихателните заболявания не било толкова лесна задача, а оразличаването на една болест от друга изисквало наличието на време и опитен лекар. По тази причина древногръцките медици създали термина "peripneumonia", или "peripneumony", за да се групират някои общи за дихателните заболявания симптоми. Те са били наясно, че пневмонията е възпаление на единия лоб на белия дроб, знаели са и че плевритът е възпаление в плевралната кухина. И все пак, докато пневмонията е придружено от треска и болки в гръдния кош, то плевритът е придружен от висока температура и странична остра болка.

Съвременните медици са наясно, че понякога и двете заболявания се появяват независимо едно от друго, въпреки че (нерядко) те биха могли да се проявяват и заедно. Така че не е неразбираемо защо древните медици са имали проблеми с разграничаването между двете болести, особено при липсата на възможности да се провеждат аутопсии.

Как Хипократ и учениците му са лекували пневмония

Древногръцкият лекар прибягвал до топли каши и парни бани, за да засили отхрачването и да подобри състоянието на своите пациенти с пневмония. Използвал също и клизми за контролиране на треската и болките. Други методи за облекчаване на болките били намазването на тялото на заболелия с топло масло или кръвопускане (флеботомия), като за последното лекарят се съобразявал със състоянието на организма, възрастта му, дали е прекалено блед, както и с годишния сезон.

Изходът от лечението зависел от процес, наречен "криза". Той бил с продължителност от 14 до 18 дни и през този период се наблюдавал цветът на храчките. Пациентът имал шансове за възстановяване, ако секретите станели "зрели", гнойни. Липсата на гнойни храчки или изобщо на секрети вещаела почти винаги летален изход. Ако се появели усложнения като диария и френит (в древността се смятало за постоянен фебрилен делириум, вид психично заболяване - треска с нарушение на умствената дейност), също се смятало, че смъртта наближава.

>>> Приносът на Хипократ към историята на медицината

Клиничните наблюдения и действията на Хипократ за преценяване състоянието на пациента и лечението на остри респираторни заболявания, както и на усложнени спешни случаи, са били много напред за времето си. Няколко аспекта от подходите на лекаря са се запазили в съвременните медицинска практика и мислене. Разбира се не всички са и валидни например кръвопускането и доктрината за четирите хумора (кръв, черна и жълта жлъчка, храчки). Забележителни са философията и мисленето, които древногръцкият лекар влага в своята дейност. Те могат да бъдат разбрани от написаното в трактата "Епидемии I":

Статията е част от историята на:

• История на Хипократ