Начало История на медицината Хипократово описание и третиране на заболяването пневмония

Хипократово описание и третиране на заболяването пневмония

От -400г.

Хипократово описание и третиране на заболяването пневмония - изображение

Пневмонията е опасно заболяване, наричано често "една от най-старите болести, познати на човечеството". Още повече, тезата, че пневмонията е била сред честите причини за високата смъртност сред населението от далечното минало, е напълно логична.

През малкото моменти, когато лечителите, лекарите-духовници, а по-късно и лекарите, непрактикуващи храмова медицина, са имали възможност да правят дисекции върху пациенти, починали от задух или астма, достигнали до любопитно заключение. По повърхността на белите дробове и бронхите на починалите, медиците често се натъквали на белезникави жилави материи. Тези секрети (с различен оттенък) можели да се наблюдават в различни отдели на дихателните пътища. Благодарение на експериментите древните медици можели да направят разлика дали починалият пациент е страдал от пневмония или друго заболяване на дихателната система.  

Въпреки че заболяването се е срещало толкова назад във времето, не могат да се открият много медицински сведения за него. Най-ранните от тях датират от 400 г.пр. Хр. и принадлежат на самия Хипократ. Въпреки това историците разбират, че болестта е с доста по-древен произход, тъй като бащата на медицината също е записал, че заболяването е: "описано от древните".

В опит да оразличи пневмонията от други заболявания на дихателните органи, Хипократ е провеждал любопитно изследване, прилагайки процедура, наречена сукусиране (пациентът се разтърсва с енергични вертикални движения). Тя позволявала на медика да чуе характерните за заболяването хрипове в плевралната кухина. Хипократ изтъквал, че всеки добър лекар трябва да бъде в състояние да диагностицира заболяването плеврит по този метод.

Въпреки неговите думи, диагностицирането на дихателните заболявания не било толкова лесна задача, а оразличаването на една болест от друга изисквало наличието на време и опитен лекар. По тази причина древногръцките медици създали термина "peripneumonia", или "peripneumony", за да се групират някои общи за дихателните заболявания симптоми. Те са били наясно, че пневмонията е възпаление на единия лоб на белия дроб, те са знаели и, че плевритът е възпаление в плевралната кухина. И все пак, докато пневмонията е придружено от треска и болки в гръдния кош, то плевритът е придружен от висока температура и странична остра болка.

Съвременните медици са наясно, че понякога и двете заболявания се появяват независимо едно от друго, въпреки че (нерядко) те биха могли да се проявяват и заедно. Така че не е неразбираемо защо древните медици са имали проблеми с разграничаването между двете болести, особено при липсата на възможности да се провеждат аутопсии.

Разбира се, има доста общи симптоми и за пневмонията, и за плеврита, а освен това, те могат да бъдат сбъркани и с тези при астмата, която от своя страна е своеобразно заболяване, обединяващо всички състояния, включващи състоянието диспнея (задух), различни от пневмонията и туберкулозата.
От казаното до тук може да се направи извод, че в Древна Гърция е било доста трудно да се постави точна диагноза, независимо от усилията и доброто желание на медика.

За симптомите, касаещи перипневмониите, Хипократ е написал следното:

"Перипневмонията и плевритните състояния, са тези, при които се наблюдава: треска, съпроводена с остра болка при издишването от едната, другата или и двете страни, има кашлица и храчки с жълтеникав, сивкав или друг характер, различен от нормалния".

И така, ако трябва да се "допитаме" до латинските речници, ще открием, че думата "pneumon" означава бял дроб (в ед.ч.), а "pneuma" - бели дробове (в множествено число). Чрез тази "проверка" откриваме, че болестта пневмония засяга белите дробове. Плевритът, от друга страна, се определял от древните гърци като възпаление на плевралната кухина. За съжаление, древногръцките лекари считали наличието на остра болка в гърдите като симптом и на плеврита, и на пневмонията. Следователно лечението на двете заболявания било общо. Медицинското поведение на Хипократ също не правило изключение. Лекарят е третирал по един и същ начин много болести - с добра хигиена, балансирана диета, почивка, спорт и много сън. Тези предпоставки следвало да подпомогнат лечебната сила на природата, считана от Хипократ за първоизточник на целените свойства и средството за баланс между 4-те хумори в човешкото тяло. Тази негова теория е оказала вековно влияние не само на старогръцката медицинска система, но и на тези по света.  

В случаите, когато по-горният метод се окажел безсилен, и в зависимост от стадия на заболяването, възрастта на пациента, цвета на храчките, и годишния сезон, Хипократ препоръчвал лечения с клизми, лапи с ленено семе, които се поставят на гърдите. Приемал се сироп, съдържащ галбан, изцедени хвойнови плодчета и мед.

От следния пасаж се разбира, че Хипократ е бил добре запознат с протичането на заболяването пневмония: "Когато пневмонията е в разгара си, случаят не се влияе от лекарства, докато тялото не се очисти от храчките, лошо е, когато пациентът има задух, и отделя концентрирана урина на тънка струйка. Лош знак са и обилните изпотявания около врата и главата, породени от хрипливата кашлица..."

Хипократ отбелязва, че смъртността от пневмония е най-висока на седмия ден от проявата на болестта, а далновидните му констатации са служили за отправна точка в терапиите на много медици в продължение на векове.

Статията е част от историята на:

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://asthmahistory.blogspot.bg/2015/07/400-bc-hippocrates-defines-pneumonia.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноВидеоМикробиологияНовиниХранене при...Здравни съветиАлтернативна медицинаМедицински изследванияКлинични пътекиЛеченияБотаника