Хирургични манипулации, превърнали се в част от историята на оториноларингологията

От 1554г.

Историята, разказваща за появата и развитието на оториноларингологията безспорно е обвързана с тази на трахеотомията и други животоспасяващи хирургични манипулации, спасили живота на много хора в миналото на медицинската наука.

Древните медици Гален, Аретий и Павел Егински са споменали в своите медицински записки за извършването на тази хирургическа манипулация, въпреки това, като най-добро, точно и коректно се счита описанието на трахеотомия, направено от медика Фабриций. То гласи следното: "От всички хирургични операции, които се извършват от лекаря, за да се опази човешкия живот, винаги съм считал, че този акт на медика, съхраняващ живота, връщайки го от сигурната смърт, е най-висш подвиг, който причислява работата на хирурга най-близо до делото на бог Асклепий. Операцията изисквала да се направи разрез в областта на  трахеята (дихателната тръба е наречена от римския медик с термина "aspera arteria", тъй като медиците от Древен Рим са вярвали, че кръвоносните съдове са изпълнени с въздух, а не с кръв.), благодарение на който пациента, който до този момент се задушавал, можел отново да диша толкова необходимия на сърцето и дробовете въздух, връщайки се към живота". Въпреки, че древният медик е дал съвети на своите колеги, касаещи техниката на операцията, той подчертал, че тя никога не бива да се извършва от един лекар.

Историческата действителност, разказваща за миналото на медицинската наука още веднъж е доказала колко сложно всъщност било извършването на трахеотомията, тъй като доказателствата на изследователите, потвърждаващи провеждането на успешна трахеотомия датират от 1564 година (много по-късно от разпадането на Римската Империя). Тази хирургическа манипулация била извършена от Антонио Мусер Брасавола.

Безспорно можем да твърдим, че трахеотомията е изиграла съществена роля в историческото развитие на оториноларингологията, но наред с нея и други хирургични манипулации също са повлияни на обособяването на тази медицинска специалност. Например през Средновековието са се извършвали разнообразни операции на носа и гърлото (увулотомия, тонзилектомия, отстраняване на носни полипи, обгаряне на носната лигавица).

Немалко бележити медици са допринесли за цялостното историческо развитие на медицината от седемнадесети век, но вероятно най-известен от тях е Уилям Харви, който описал кръвообращението, въвеждайки качествено нова концепция в медицинската наука.

Най-известното произведение на медика Томас Уилис носи заглавието "Cerebri Anatome” и е илюстрирано от сър Кристофър Рен, който пресъздал изключително точно от анатомична гледна точка малкия кръг на кръвообращение. В областта на отологията д-р Уилис е запомнен с въвеждането в употреба на симптом, който носи името- Paracusis Willisi. Той го описва по следния начин: "Характеризира се с определен вид глухота, при които засегнатите имат слухови усещания, единствено, когато те се намират в изключително шумна среда. Единствено така, тези хора могат да чуят речта на минувачите, но ако шумът е продължителен, слухът им постепенно намалява. Чух от достоверен човек, че той познавал една жена, считана за глуха, до момента, в който чуе барабанни удари в стаята си. Така тя можела да комуникира със съпруга си, който наел свой слуга, който да осигурява шум с барабана си, когато съпрузите желаели да поговорят”.

Всъщност симптомът, който д-р Уилис въвел в употреба бил отличителен за заболяването отосклероза, което се впоследствие започнало да се третира и изучава от отологията.