Хонконгският грип - третата най-смъртоносна грипна пандемия през 20 в.

От 1968г. до 1970г.

Акценти

През 1968 г. в Китай възниква глобална пандемия от грип, популярна като хонконгския грип. Това е третата с такъв голям мащаб през целия 20 в., другите две са испанският грип през 1918-1919 г. и пандемията през 1957 г. Заразата от 1968 г. причинява смъртта на 1 до 4 млн. души - много по-малко например от тази, която се появява 50 години преди нея и отнема живота на между 25 и 50 млн. души, но пак се смята за една от най-смъртоносните.

Началото

Пандемията от хонконгския грип е причинена от появата на вирус, наричан H3N2, подтип на грип А. Учените почти са убедени, че той произлиза от щам на грипа, предизвикал пандемията през 1957 г. - H2N2. Те смятат, че H3N2 се появява чрез т.нар. антигенна промяна, при която хемаглутинин (Н) антигенът (вещество, стимулиращо имунен отговор), на външната повърхност на вируса търпи генетична мутация, за да го произведе. Новият вирус запазва невраминидазния (N) антиген и поради тази причина хората, които са били в досег с вируса от 1957-а, имат имунна защита срещу вируса от 1968-а. Това дава отговор защо жертвите на заболяването са доста по-малко в сравнение с тези от 1918-1919 г.

На 13 юли 1968 г. в правителствена клиника в Хонконг забелязват внезапно и необичайно повишаване броя на болните от грип. Само за същия летен месец заразените достигат 500 000. Вирусът е силно заразен и това спомага за изключително бързото му разпространение. Плъзва из цяла Югоизточна Азия, към декември достига Района на Панамския канал и САЩ, където е внесен от войници, прибиращи се от Виетнам. След това продължава към Великобритания, Западна Европа, Япония, Австралия и не пощадява дори държави в Африка, Източна Европа, Южна и Централна Америка. Открояват се две вълни на пандемията - едната е юли-септември 1968 г., а втората е декември 1968 - януари 1970 г., като последната е по-смъртоносна.

>>> Клинична патология на грип

Реакциите

Вирусът причинява заболяване с различна степен на тежест сред различните популации. Например, докато заболяването е дифузно и засяга само малък брой хора в Япония, то е широко разпространено и смъртоносно в Съединените щати. Инфекцията причинява симптоми на горните дихателни пътища, типични за грипа, като втрисане, треска, мускулни болки и слабост. Признаците обикновено продължават между четири и шест дни. Най-високи нива на смъртност са наблюдавани при хората под 65-годишна възраст, които развиват усложнения или пневмония.

Макар и все още прохождащ, търговският международен въздушен транспорт спомага много за разпространението на грипния вирус по света. В Съединените щати първият случай е млад морски пехотинец, върнал се от войната във Виетнам. Една седмица след регистрирането на първия заболял от хонконгския грип Националният център за заразни болести (предшественик на CDC) започва да обсъжда ситуацията с новия щам с държавни служители.

Изследователи от Хонконг успяват бързо да изолират изменения щам H2N2. САЩ и Великобритания обединяват усилия и оглавяват световните опити за създаването на ваксина срещу грипа. Д-р Морис Хилеман, прочут американски вирусолог и микробиолог, открива способността на грипните вируси да се променят на генетично ниво и така предвижда пандемията от 1957-58 г. Тогава създава ваксина срещу т.нар. азиатски грип. През 1968 г. отново се включва в борбата срещу заболяването и допринася за разработването на имунизационен препарат срещу новия щам. Ваксината става достъпна едва след като пандемията достига своя пик в много страни. Към днешна дата вирусът H3N2 е щам на сезонния грип.

15 милиона дози в света са налични до пика на пандемията през януари 1969 г. Специално в Съединените щати в някои градове се затварят училища, но не е масова практика. Прави се и засилен скрининг на летищата. Въпреки това САЩ тежко преминават през пандемията - смята се, че над 100 000 души са загинали, в Обединеното кралство броят на починалите е 30 000. Засиленото наблюдение на грипа е един от уроците, които научават институциите от пандемията през 1957 г. Тогавашното CDC прилага различни методи, за да има точни данни за ефектите на болестта през 1968 г.

Тъй като грипният вирус тръгва от Азия, по-специално от Хонконг и Китай, расовата ненавист към тях се засилва в Щатите и Европа. Дори в пресата дават ново название на болестта и я наричат "грипа Мао" (по името на тогавашния ръководител на Китайската народна република Мао Дзедун).