Чарлз Секар – медикът иноватор, създал тестостероново лекарство, което забавя ефектите на времето

От 1840г.

Чарлз Едуард Браун Секар е една от интригуващите и ексцентрични личности в медицинската история, който е само на крачка от безумието. Неговият живот и кариера може се приеме като предупредителна приказка с поука за онези, които търсят променящи статуквото медицински пробиви, които трябва да бъдат постигнати на всяка цена. Браун-Секар, на когото е наименувано рядкото състояние, причинено от увреждане на гръбначния стълб, е истински медицински новатор. Чрез работата си, посветена на уврежданията на гръбначния мозък, той драматично подобрява нашето разбиране за това колко фина и съвършена е човешка нервна система. За съжаление неговият новаторски блясък и кариера не само оформят границата на медицината, медикът я преминава, дерайлирайки в криещата опасности неизвестност.

Чарлз Браун Секар е син на американец и французойка, живееща в британската колония на остров Мавриций. Синът на двойката е роден през 1817 г. (година след изобретяването на стетоскопа). Чарлз  прекарва професионалния си живот в Париж, Ричмънд, Вирджиния, Харвард и Лондон, където става член на Кралското дружество. Секар израства в период, който предхожда широката употреба на  антисептиците,  анестезията и антибиотиците. Лекарите нямат лицензи, позволяващи им да практикуват, много от тях основават работата си върху теорията за четирите "хумори". Въпреки че кръвопускането вече е на път да се премахне от практиката, манипулацията все още е сравнително обичайна. Лекарите все още прибягват до пиявиците или ножа, вярвайки че са в състояние да лекуват по този начин разнообразни неразположения, вариращи от обикновена настинка до женска истерия.

Докато е студент по медицина, а след това - и като лекар в Париж, Секар се посвещава на работата си до такава степен, че често ощетява дори собственото си здраве и финанси. Преминавайки през планини от лабораторни жаби (благодарение на които медикът натрупва познания за анатомията на гръбначния стълб), лекарят подготвя и медицинското си наследство, което ще завещае на поколенията.

Той става автор на над 100 статии, а това го тласка до почти пълния му финансов банкрут.
Но чрез тази усърдна практика Чарлз Секар успява да преобърне конвенционалното схващане, че всички неврологични връзки са съсредоточени в мозъка. Той провежда опитите си върху овце и коне и се увери в научната общност и обезсмъртява себе си и работата си върху гръбначния мозък.

Темпераментен и непостоянен в кариерата си, Браун-Секар е известен и с импулсивните си експерименти със собственото си тяло, провеждани в името на самото научно изследване. По време на избухването на холерна епидемия на остров Мавриций през 1853 г. той поглъща повърнати частици на един от пациентите си в опит да заболее от холера, за да може да експериментира с ново лечение. Във Вирджиния пък лекарят се опитва да изучи функцията и необходимостта (или липсата на такава) на човешката кожа, покривайки се целия с плътен лак. Той е открит в безсъзнание на пода. Реанимиран е от студент по медицина. Изплашеният бъдещ медик облива Секар с алкохол, за да се разтвори максимално бързо токсичното вещество, покриващо тялото му.

Но въпреки всичките си ексцентрични странности - той е гений. Неговите новаторски идеи са добре известни и почитани. Студентите се запътват към класните стаи, за да слушат в захлас дори и най-неразбираемите и скучни лекционни материали. Преподавани от лекаря, те звучат увлекателни, ценни и интересни. Неговите колеги също очакват с нетърпение най-новите прозрения, отразени в писането и преподаването му. По този начин, през 1889 г., когато той гордо обявява, че е направил следващия си голям пробив. Той отново е осъществен благодарение на неговите самостоятелни експерименти. Хората тръпнат в очакване и са запленени от новаторския дух на медика.

Въпреки всичко, на 72-годишна възраст, медикът бавно започва да губи силата и издръжливостта си. Секар вече не може да работи по 18 часа дневно, както когато е бил млад мъж. И все пак в „Société de Biologie” в Париж (през 1889 г.) той представя документ, описващ действието на инжекции, които променят ефектите на времето: „Мога, за почуда на асистента ми, да остана на работа часове наред ... Сега мога без затруднения (дори без да мисля за това) да изкачвам и слизам по стълби, почти тичайки.”

Лекарят е в състояние да вдига тежест, която е с 15 кг повече от преди (той твърди, че дори средната дължина на неговата струя урина се увеличава с 25 процента). Неговите "магически инжекции" са съставени от екстракти от тестиси, приготвени от млади кучета и морски свинчета. Полученото вещество се смесва с кръв. Въпреки че ниските нива на тестостерон в инжекциите му може би наистина са имали някакъв ефект, методът на лечение на Секар бързо е дискредитиран. Ако не е била неговата репутация, научната общност бързо е щяла да го нападне за неправилните му научни методи. Налице е и скептицизъм сред колегите му учени относно истинността на твърденията на Секар.

Търговците обаче нямат подобни скрупули. "Еликсирът на Браун Секар", както става известен, се продава като панацея и бързо се превръща в лекарство за почти всичко. Използван е често от бейзболния играч Джим Галвин, сред първите мъже в историята на спорта, които използват определен вид допинг за подобряване на представянето си на спортни събития.

Тази експлоатация довежда до провал в развитието на ендокринологията. В продължение на десетилетия хормоните са асоциирани с имената на учени с фалшиви и съмнителни експанзивни претенции. Едва през 1920 г., когато Фредерик Бантинг и Чарлз Бест изолират хормона инсулин, предоставяйки на обществото първото ефективно лечение за диабет. Чак тогава областта на ендокринологията си възвръща добрата репутация.

Медицинската история свидетелства, че Браун Секар определено няма да бъде последният иновативен учен, който обявява бързо свое успешно лечение, предизвикало общественото недоверие. Двадесет и пет години след смъртта му грипната пандемия преминава през целия свят и засяга близо половин милиард души, убивайки пет процента от населението на света. Изключително високата степен на смъртност се дължи отчасти и на токсичността на салицилатите, тъй като американските лекари по това време препоръчва дневни дози между 8,000-12,000 мг от новия генеричен аспирин на засегнатите от грипа - доза, за която сега знаем, че е токсична.

Дори в средата на 20-и век някои радикални и доста опустошителни за организма лечения се препоръчват от именити и утвърдени лекари. Американците д-р Уолтър Фрийман, (невропсихиатър), заедно с  д-р Джеймс Уотс (неврохирург) публикуват и представят по целия свят своите претенции за ползите от фронталните лоботомии за лечението на различни психиатрични състояния - от депресия до шизофрения. Фрийман дори се опита да отстрани част от мозъка през очната ямка, като заявява, че процедурата може да се направи в кабинетите на лекарите, без да се използва анестезия.

През последното десетилетие "иновациите" в медицината се превръщат в модерна дума. Университети като Харвард и Станфорд създават своите "стипендии за иновации", обхващащи медицината и биотехнологиите. Провеждат се и редовни "срещи за иновации" в здравната сфера. Хората търсят онова лидерско мислене, което може да доведе до появата на лекарства, които да осигурят следващия голям пробив в медицината.

Историята на Браун Секкард пък ни напомня, че основната задача на научната общност е непрекъснато да балансира между оригиналните идеи и здравословната доза скептицизъм.

По статията работи: Виктория Милова