Четките за зъби през Първата световна война

Любопитен е фактът, че английските войски, участвали в Първата световна война, са едни от първите, получавали редовно четки за зъби като част от полевите си комплекти с принадлежности. Войнишките чанти (наричани и мешки) обикновено съдържат: месингови копчета (полираният метал пази униформите от оцветяване с ръжда), бръснач, четка за зъби, четка за бръснене, резервни кожени ботуши, нож, вилица и лъжица. В лявата част от снимката по-долу се вижда, че жената държи кутийка с фин прах, който по това време, изпълнява функциите на паста за зъби. Прахът за почистване на зъби не е сред стандартните средства за дентална хигиена през Първата световна война. Този продукт е допълнителен и доста луксозен артикул за войските.

Англичанинът Рейчъл Бейросто, ръководител на музейните услуги в Британската стоматологична асоциация (ББА), дава известна историческа информация за производството на четки за зъби в началото на двадесети век, а тяхната история е вплетена в тази на стоматологичната практика и денталното здраве като цяло.

Производството на четки за зъби е много трудоемко и обхваща над 50 отделни процеса. За направата на дръжките и основите им се използват бедрени кости на говеда. За да се получи суровината, костите се сваряват – месото се използва за кулинарни цели, а от по-малките и фини костици се правят копчета. След това основите за бъдещите четки за зъби се предават на майстори, които оформят „грубата” форма на средствата за дентална хигиена с дърводелски инструменти. Четките се предлагат с различни размери на измиващата глава и краища на дръжките.

След като този етап премине, четките минават в ръцете на други работници, които пробиват фини дупки. В тях в ще се „присадят” сноповете косми. Това се прави ръчно с малка дрелка, задвижвана с лък или крачен механизъм. След това по гърбовете се правят фини каналчета, свързващи дупките, в които се поставят снопчетата косми.

Оформените четки се потапят в големи въртящи се барабани. Така повърхността им се изглажда, а после - се полира допълнително и ръчно. След това четките се избелват: първоначално се слагат на силна слънчева светлина и се накисват във водороден пероксид. Най-накрая "възлите", както се наричат снопчетата, се вмъкват в дупките чрез жици, разположени в задната част на четката. Традиционно косъмчетата за четки са от свинска четина или конски косми. Събирането на космите най-вече е женска работа. След това четината се подрязва с чифт ножици, а гърбовете на четките се пълнят с восък, смола, а по-късно – с цимент. През 1906 г. на английския пазар се въвежда в употреба пастата за зъби. Тя се състои от компресиран прах за зъби в алуминиева тубичка. Тя става фаворит и неразделна част от продуктите за лична хигиена и „най-добър” приятел на четката за зъби.

Историческите документи показват, че четките за зъби на някои войници са използвани за почистване на ботуши, а не за целите на денталната хигиена. Войниците, които след завръщането си от войната, въвеждат употребата на четките за зъби и в семействата си, са причина за повишеното им търсене. На пазара качествените кости и четина пък биха могли да бъдат закупени за 1 шилинг.

По статията работи: Виктория Милова