Арабската пръчица за зъби мисвак като предшественик на съвременната четка за зъби

Макар че модерната четка за зъби направила своя "дебют" едва през 19-ти век, още от хилядолетия насам хората използвали разнообразни средства и инструменти в грижата за оралната си хигиена. Някои от най-ранните такива пособия били различни клечки, клонки или платове, които били увивани около пръста.

Всъщност, вероятно ще ви е интересно да разберете, че употребата на клечките за зъби, например, датира още от праисторически времена. Такива били открити при разкопки на вавилонския град Ур, заедно с няколко други тоалетни принадлежности. В древноиндийския писмен документ "Законите на Ману" (X-V в. пр.Хр.) миенето на зъбите се споменава като неразделна и важна част от ежедневните хигиенни ритуали. В аюрведическите старинни книги "Susruta Samhita" и "Charaka Samhita" пък се говори за специални билкови пръчици, които изпълнявали същата функция. През втори век пр. Хр. гръцкият софист Алкифрон препоръчвал почистването на "усмивката" също да става с клечка, тъй като тя лесно отстранявала остатъците от храна след ядене. С термина "karphos" Алкифрон описвал въпросното приспособление, който в свободен превод от гръцки означава "заострения край на сламка". Римляните, разбира се, за да не останат назад, използвали клечки за зъби, изработени от мастиковото дърво Pistacia lentiscus.

Все пак, интересната вавилонска пръчица за дъвчене, употребявана приблизително от около 3000 година пр.Хр., се приема за исторически предшественик на модерната четка за зъби. Тя била дървена, дълга около 160-180 см, а в единия си край имала снопче от влакна с дължина около 6 мм (получавано след сдъвкването на единия връх на "четката"). Пособието било изработено от дървото Salvadora persica (известно още като Арак). Пръчицата била широко разпространена сред арабското население и била позната с името "сeвак" ("sewak") или "мисвак" ("miswak").

Твърди се, че сам пророкът Мохамед препоръчвал употребата на мисвак веднага след събуждане, след храненията и преди молитва. Процедурата с нея се възприемала като своеобразно прочистване не само на устната кухина, но и на душата. В ранния ислямски период употребата на интересната пръчица се превърнала в неделима част от начина на живот на хората. Тя е такава и към днешна дата.

По-интересното обаче е, че днес мисвакът също се ползва с голяма популярност и на запад. Не е случайно, че още през 1986-та Световната здравна организация се обявява твърдо "за" употребата на ориенталската натурална четка. Оказва се, че, освен с освежаващ вкус, тя съдържа "коктейл" от полезни вещества, а витамин C съвсем не е най-важният от тях. В съдържанието й могат да се открият редица важни минерали, които са "лоша новина" за зъбния камък. Смята се, че мисвак има сериозни антисептични свойства и, че почиства зъбите отлично. Последното твърдение доказват редица научни изследвания, с любопитните резултати на които обещаваме да ви запознаем в отделен материал.

За финал можем да направим заключението, че с хилядолетната си "биография" древната четка, която между другото, много прилича на днешната, безспорно е доказала полезността си и едва ли има нужда от допълнителна реклама.

Снимка: I Breath Bad