Човешките малформации – необяснимият ужас в акушерството и гинекологията до 18 век

От -2000г.

За съжаление, малформациите на плода са познати на медицината и човечеството от векове. Изображения, статуи и писания свидетелстват за интереса, проявен към раждането на деца с физически и психически увреждания. Сред най-старите източници, пресъздаващи медицинското събитие е мраморна фигура на двуглава богиня от Южна Турция (артефактът е на около 7500 години) и Вавилонски глинени плочки (на около 2000 г. пр.н.е.).

Раждането на дете с анатомични дефекти е събитие, посрещано през отделните епохи от обществото със силни емоции. Често те са доста контрастни - от страхопочитание и ужас до откровено възхищение. Ранните теории за тератологията (от гръцки: тератос - чудовище, логос – наука) включват някои свръхестествени обяснения, влиянието на човешкото здраве от положението на небесните тела, дяволското начало, вещерството, евентуалната хибридизация с животни, аномалиите в репродуктивната функция на отделните двойки.

Една от теориите се радва на най-голямо поддръжничество. В общи линии, тя е обвързана с начина на живот на бъдещата майка. Или по-точно – с преживяванията й по време на бременността. Още в Древността лекарите стигат до извода, че визуалният, слуховият или тактилният контакт на бъдещата майка с различни аспекти на нейната среда са от голяма важност за развитието на бебето. Ще се запитате защо? Много просто – според тях тези фактори оставят "отпечатък" върху детето и бъдещето му. Гореспоменатите фактори (много подобни на стигма) могат да окажат влияние както още след зачеването, така и през периода на бременността. Неслучайно хората се стремят да направляват впечатленията, които трупат бременните жени. Нещо повече – те са на мнение, че външните влияния могат да са причина за раждане както на здрави деца, така и на малчугани с деформации. Например, майките в Древна Гърция са насърчени да гледат често статуите на Кастор и Полукс, за да създадат силно, красиво и здраво потомство.

В същото време, бременните са насърчавани да избягват ситуации, в които могат да изпитат силен стрес или срещи с определени животни (например - съприкосновението с маймуни или зайци е нежелателно, защото се счита, че бебето ще прилича на тях).

Макар да ни изглежда невероятно – гореописаната теория възниква независимо в различни географски и културни области: в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Изглежда, че начинът на мислене на нашите предци не се влияе от тези фактори. Това вярване по-късно се оборва, тъй като научните познания на лекарите по акушерство и гинекология постепенно се увеличават. Оборване, обаче, не значи изкореняване – влиянието на впечатленията на бъдещите майки върху децата им все още е сред суеверията, характерни за много части по света (при нас също).

Едно е сигурно - погледът на обществото към малформациите отразява религиозните, културните и научните вярвания на конкретния времеви период. Промените в тези вярвания трансформират и начина им на тълкуване от обществото, както и приемането им като медицински феномен.
Човешките малформации са констатирани и документирани от хиляди години. Децата с увреждания винаги са били посрещани със силни емоции, вариращи от възхищение до откровено отхвърляне и враждебност. В някои древни цивилизации тези бебета са считани за божие дело, достойно за преклонение. Един от най-старите известни образци, представящи човешка аномалия, е статуя на двуглава двойна богиня, открита в Южна Турция. Датирана е около 6500 г. пр. н.е. Двуглави човешки фигури са откривани и върху древни скални рисунки в южните тихоокеански области, въплътени са в Предколумбовите глинени фигурки (открити в Мексико) и средновековните европейски дърворезби.

Странно или не - раждането на дете с малформации в миналото се разглежда и като предзнаменование за бъдещи събития (добри или лоши). Най-старите писмени сведения, обръщащи внимание на децата с увреждания са от Вавилон и датират от 2000 г. пр. н.е. Тези глинени плочки „каталогизират” както човешките, така и животинските малформации и предполагаемите им значения. От изброените 62 човешки телесни дефекти, няколко могат да се приемат като пример за написаното по-горе. Най-показателният от тях е, когато се роди дете без дясна ръка – древните категорично считат, че страната ще бъде поразена от земетресение.

Често съдбата на тези злощастни бебета е ужасна. Те биват умъртвявани от ръцете на родителите си или от общността. Повечето исторически източници потвърждават тази зловеща тенденция. Детеубийството е често срещано сред ранните гърци и римляните, а практиката да се отнема животът на увредените деца продължава до Средновековието. През Тъмните векове раждането на бебе с малформация се счита за наказание на греховете на родителите.

Става ясно следното – уврежданията сред новородените се третират като отклонение от утвърдения ред в природата, а човечеството изисква обяснение за тях. Лекарите се стремят да ги дадат, а за целта те използват своите знания, наблюдения, опит, въображение и разум.

Свръхестественият свят често е сред експлоатираните обяснения, универсални не само за малформациите сред децата, но и за други медицински състояния. В случая, символизмът кореспондира с идеята, че децата с увреждания са своеобразно послание от боговете (какъвто е случаят с вавилонските глинени плочи, описан по-горе).

Древните общества смятат, че малчуганите с увреждания са демонстрация на божественото творчество и начин да се забавляват злонамерените богове. Понякога тези деца са третирани като предупреждение за страшни събития, които предстои да се случат. Неслучайно думата "чудовище" (от английски "monster") се счита, че произхожда от лексемата "monstrare", която означава "показвам" или от "monere", значещо "предупреждавам".

Древните народи вярват, че положението на небесните тела също оказва влияние за появата на бебета с увреждания. Астролозите смятат, че малформациите са просто още един неизбежен резултат от неблагоприятното подреждане на звездите.

Процесите на хибридизация според древните напомнят за идеята, че животните може би също са обвързани в появата на децата с малформации. Културите на древна Индия и Египет почитат определени животни, както и малчуганите, родени с определени прилики с животни. Те се смятат за свещени. Въпреки това, в християнските и европейските култури тези така наречени „хибридни” деца са плод на смъртен грях. И майката, и детето са застрашени от смърт чрез изгаряне.

През XV и XVI в. идеята за дяволското човешко начало и вещерството (като причина за появата на децата с малформации) е на мода. Децата са възприемани като потомство на дявола, а както е описано по-горе, в тези случаи детето и майката, бързо биват умъртвявани.

Друга разпространена теория за раждането на деца с малформации е свързана с недостатъци в оплодителната способност на семенната течност. Идеята е, че по правило спермата притежава всички качества, необходими за създаването на дете, но проблемите са на лице, когато семенната течност е твърде стара, прекалено много или твърде малко.

Странно или не, някои от теориите, обясняващи защо се раждат бебетата с малформации, са дело на небезизвестния френски медик Амброаз Паре. Те се съдържат в популярната му медицинска творба от 1575 г. – "Les Monstres et Prodiges" ("Книга за чудовища и феномени"). Той е на мнение, че има 13 базисни причини за появата на деца с увреждания, наричани  от него "чудовища":

• първата се крие във величието на Бога;
• втората - на неговия гняв;
• третата - на твърде голямото количество семенна течност;
• четвъртата - на твърде малкото й количество;
• петата - на влиянията на средата и впечатленията, с които се сблъсква майката;
• шестата – на увреждания на утробата на майката;
• седмата – неприличната поза на жената, заемана по време на зачеването;
• осмата – вследствие на травма или удар по утробата;
• деветата - вследствие на  наследствено или случайно заболяване;
• десетата – негодна или увредена семенна течност;
• единадесетата - чрез хибридизация (смесване на различни видове семенна течност);
• дванадесетата – вследствие на ужасните условия в болниците през Тъмните векове;
• тринадесетата – чрез намесата на демони, дяволи вещери.

Нека насочим вниманието си към петата причина от списъка: влиянието на средата и впечатленията, с които се сблъсква майката. Това схващане достига до Средновековието като "наследство" от Древността. Смята се, че развитието на детето в утробата може да бъде повлияно от впечатленията на неговата майката (включително нейните мисли, емоции и тактилен контакт със заобикалящата среда).

Теорията може да бъде проследена още от 400 г. пр.н.е. Илюстрирана е и от цитат на Платон: "Специално внимание трябва да се отделя на бременните ни жени, за да се опази бъдещата майка от преживявания, включващи насилие, болка или непрестанни удоволствия. Така у детето ще се култивира милостив, светъл и ведър дух".

Теорията за майчиното впечатление (в една или друга форма) е повсеместна. Нейни интерпретации произхождат независимо от различни географски и културни среди. Убедеността на обществото в схващането относно влиянието на психогенните фактори върху състоянието на бременната жена и ембриологичното развитие на детето има много форми. Въпреки това, могат да се отбележат две широки категории:

• впечатленията на майката при зачеването или по време на бременността могат да окажат "фотографски" ефект, който се "нанася" и върху детето;
• силните емоции (положителни или отрицателни) могат да окажат неспецифични ефекти върху развитието на плода;

Класически пример за първото може да се намери в Библията. По точно - в Генезис, глава 30, където се разказва историята на Яков. Той иска да притежава стадо с шарени кози и овце, които трябва да се родят от едноцветни родители. За целта той обелва части от кората на клоните на няколко дървета. Поставя ги край полезрението на пасящите животни, за да може шареният вид на клоните да се пренесе и у потомството на овцете и козите.

Жените в Древна Гърция пък са съветвани да гледат статуи и образи на силни и красиви хора (като например братята Кастор и Полукс), за да се сбъднат надеждите им, че тези желани качества ще се "култивират" и у техните деца.

На древните е известно, че за появата на тъмнокожите деца, родени от бели родители, се дължи на майката, взирала се през бременността си в картини на маври (в Тъмните векове думата е използвана като нарицателно за мюсюлманите от арабски, берберски или северноафрикански произход).

За децата, наследили маймуноподобен външен вид (днес знаем, че тези бебета вероятно страдат от заболяването аненцефалия), се твърди, че са "последствие" от впечатленията на майката, наблюдавала маймуни по време на зачеването или бременността. Препратки, потвърждаващи това твърдение, могат да се открият в Талмуда и ранното християнство.

Теорията продължава да бъде популярна през XVII и XVIII век. Средновековното общество вярва, че когато бременна жена гледа изтезанията и екзекуциите на престъпници (и се разстрои от гледката) по-късно ще роди дете със счупени кости (съвременните лекари твърдят, че това състояние може би касае форма на заболяването остеогенеза).

Друг уникален пример за впечатлението на жените през бременността  датира от XIX век в Шотландия. Според историята мъж, на име Джон Ууд, е обвинен, че е баща на нероденото дете на млада жена, която е неомъжена. Той отрича това твърдение в съда, заявявайки, че единственият начин да признае детето като свое собствено е, ако името му е изписано на челото на новороденото. Това изявление очевидно засяга много младата майка. Когато бебето се ражда, на ирисите му е изписано - "Джон Ууд" (на левия) и "роден 1817" (на десния). Джон Ууд бързо напуска града и никой никога не чува нищо повече за него.

До началото на 20-ти век шумотевицата около теорията за майчиното впечатление намалява, тъй като научното разбиране за ембриогенезата и тератологията "надигат глас". Признато е, че не съществува подобна връзка между майката и плода.

Въпреки това, все още има достатъчен интерес към тази теория. И то, в такава степен, че учените стартират научно изследване, проверяващо дали психо-емоционалните фактори играят роля в появата на малформации на плода. В това проучване бременни плъхове се подлагат на всекидневно на 3-минутен стрес. Потомството и на тестваната, и на контролните групи е подложено на изследване. Само при стресираните мишлета са открити малформации. При контролните групи нарушения няма. Освен това, при стресираните майки се констатират хипертрофия на надбъбречната жлеза и повишени нива на кортизон.

Проведено е и ретроспективно проучване на над 400 жени, които раждат деца с малформации. От тях ¾ от съобщават за наличие на психологическа травма през първия триместър на бременността си. Разбира се, през епохата на Средновековието, медицината, базирана на доказателства и рандомизирани контролирани проучвания, е далеч от съвършенството. Така че няма как да се направят изводи от гореописаното проучване. Това, което демонстрира то, е, че обществото има интерес и се опитва да провери дали психо-емоционалните фактори, стресът и излишните нива на кортизон може да навредят на развиващото се дете. Най-малкото - тези фактори може би имат роля в многофакторната полигенна етиология на вродените малформации.

Теорията за майчиното впечатление, в една или друга форма все още присъства в представите на обществото. Изследване, направено през 70-те години в Австралия, разглежда как преобладава това суеверие сред бременните жени на континента. Проучването заключава, че 25% от тях считат, че в майчиното впечатление има определен резон, а 10% от бъдещите майки вярват в конкретни примери, за които са чували.

Влиянието на гореспоменатото вярване е дълготрайно и повсеместно. Нещо повече, то е цялостна теория за етиологията на вродените малформации. Макар да не е научно валидна, тя все още се смята за истинна от някои. Днес се приема, че вродените малформации са следствие от генетични дефекти, мултифакторно унаследяване или тератогенни фактори (като токсини в околната среда, радиация, диета, лекарства, инфекции или метаболитни нарушения).