Чумата от скакалци в Минесота от края на 19-ти век

От 1873г. до 1877г.

През ранното лято на 1873 г. жителите на американския щат Минесота стават свидетели на страховито, необичайно природно бедствие. На 12 юни фермерите в северната провинция забелязват огромен облак, идващ в тяхна посока. Скоро те осъзнават, че това не е буря, тъй като "облакът" се движи на няколко метра от земната повърхност. Земеделците всъщност наблюдават една от най-големите популации на прелетни скакалци в историята на САЩ.

Скакалците унищожават посевите

Прелетните скакалци са растителноядни насекоми, характерни за степите на Северна Америка. Движат се на огромни рояци, като по пътя си изяждат всички семена и филизи, до които успяват да се докопат. Понякога, когато пролетта е суха, бройката на опасните вредители се увеличава драстично, защото естественият регулатор на популацията е един вид влаголюбива плесен.

През 1873-та в Америка настава небивала суша. Това води не само до намаляване на продоволствията, но и отприщва огромна вълна от нароили се прелетни скакалци. Първоначално насекомите се придвижват из характерните си територии в щатите Южна Дакота и Айова, но след като посевите в двете области са унищожени, опасните насекоми се отправят на север, следвайки топлите ветрове.

Вълната от скакалци в Минесота нанася пагубни щети на отглежданите от тамошните земеделци растения. Само през 1876 г. са засегнати 40 окръга на Минесота и са погубени 500 000 акра посеви. Насажденията от пшеница, царевица и овес са унищожени до корен. Засегнати са дори фуражните култури. За да избегнат пълното заличаване на реколтата, фермерите от северния щат се опитват да убият възможно най-голямо количество от насекомите. Те излизат в нивите си, въоръжени с палки за мухи. Това се оказва доста неефективен метод за борба с многочислената напаст.

Опити за справяне с бедствието

Земеделците търсят помощ от държавата, но се оказва, че губернаторите нямат достатъчно финансови ресурси да организират каквато и да е акция срещу връхлетялата посевите вълна от скакалци. Единственото, което институциите правят, е да се консултират с другите засегнати щати относно ефикасността на някои методи за избиване на насекомите.

Фермерите пробват да унищожат яйцата на вредителите като подпалват собствените си ниви. За съжаление тактиката се оказва не особено добра. През следващата година изпод земята се надига нова, по-голяма вълна от прелетни скакалци, този път излюпени в самия щат. Земеделците изпробват нови методи за борба с унищожаващата зърнени култури напаст. Те прокарват масивни, дебели въжета през нивите си, които смазват с тежестта си хиляди насекоми. Също така изкопават огромни ровове, пълни с катран, около посевите си. След това пробват да създадат огнени прегради около насажденията със зърнени култури. Всички тези опит се оказват почти безполезни, защото пораженията, нанесени от вредителите, са по-големи от тези от миналогодишните опустошения.

Властите не оказват почти никаква помощ

Управляващите щата власти остават безсилни срещу инвазията на скакалци. В продължение на три години вредителите снасят яйцата си в почвите на Минесота, а в началото на лятото нова вълна от насекоми унищожава посевите. Единственото, което сменящите се всяка година губернатори на Минесота успяват да направят за фермерите, е да изплащат малки компенсации на пострадалите, колкото да не умрат от глад. Другата мярка срещу разпространението на напастта, въведена от губернатора Джон С. Пилсбъри, е всеки трудоспособен мъж в пострадалите окръзи да унищожава яйца на скакалци един ден в седмицата в продължение на 5 последователни седмици.

Положението става все по-критично, докато не настъпва пролетта на 1877 година. През април изненадваща снежна виелица сковава почвите на северния щат. Замръзналата влага в пръста унищожава повечето яйца на скакалци. Когато в началото на лятото появилата се вълна от насекоми е много по-рехава от предходните години, фермерите удвояват усилията си за изтребване на вредителите. Така последните прелетни скакалци напускат щата в средата на август, търсейки по-безопасни пасища.

Прилики със Стария завет

Много от жителите на Минесота вярват, че настъпилото избавление е резултат от Божията намеса. Това твърдение е подхранвано от факта, че тогавашният губернатор обявява 26 април 1877 г. за национален ден за молитва срещу напастта от скакалци. Суеверието на народа се усилва и от годините на глад, напомнящи на написаното в Стария Завет.

>>> Големият глад в Ирландия произтичащите от него болести

Напастта се завръща в северния щат само след 12 години, но пораженията никога повече не достигат размерите на тези от 70-те години на 19-ти век. Бедствието остава известно в историята като "Чумата от скакалци в Минесота". За пагубните последствия от рояците вредители се разказва в множество американски филми и книги, между които класиките "On the banks of Plum Creek" на Лора Ингълс Уайлдър и "Giants in the Earth" на норвежкия автор Оле Едвард Роулваг.