Начало История на медицината Чумата от скакалци в Минесота от края на 19-ти век

Чумата от скакалци в Минесота от края на 19-ти век

От 1873г. до 1877г.

Чумата от скакалци в Минесота от края на 19-ти век - изображение

През ранното лято на 1873-та година жителите на американския щат Минесота стават свидетели на страховито, необичайно природно бедствие. На 12-ти Юни фермерите в северната провинция забелязват огромен облак, идващ в тяхна посока. Скоро те осъзнават, че това не е буря, тъй като „облакът“ се движи на няколко метра от земната повърхност. Земеделците всъщност наблюдават една от най-големите популации на прелетни скакалци в историята на САЩ.

Прелетните скакалци са растителноядни насекоми, характерни за степите на Северна Америка. Движат се на огромни рояци, като по пътя си изяждат всички семена и филизи, до които успяват да се докопат. Понякога, когато пролетта е суха, бройката на опасните вредители се увеличава драстично, защото естественият регулатор на популацията е един вид влаголюбива плесен.

През 1873-та в Америка настава небивала суша. Това води не само до намаляване на продоволствията, но и отприщва огромна вълна от нароили се прелетни скакалци. Първоначално насекомите се придвижват из характерните си територии в щатите Южна Дакота и Айова, но след като посевите в двете области са унищожени, опасните паразити се отправят на север, следвайки топлите ветрове.

Прелетен скакалец, рисункаВълната от скакалци в Минесота нанася пагубни щети на отглежданите от тамошните земеделци растения. Насажденията от пшеница, царевица и овес са унищожени до корен. Засегнати са дори фуражните култури. За да избегнат пълното заличаване на реколтата, фермерите от северния щат се опитват да убият възможно най-голямо количество от насекомите. Те излизат в нивите си, въоръжени с палки за мухи. Това се оказва доста неефективен метод за борба с многочислената напаст.

Земеделците търсят помощ от държавата, но се оказва, че управителите на рядко населения щат нямат достатъчно финансови ресурси да организират каквато и да е акция срещу връхлетялата посевите вълна от скакалци. Единственото, което институциите правят, е да се консултират с другите засегнати щати относно ефикасността на някои методи за избиване на насекомите.

Фермерите пробват да унищожат яйцата на вредителите като подпалват собствените си ниви. За съжаление тактиката се оказва не особено добра. През следващата година изпод земята се надига нова, по-голяма вълна от прелетни скакалци, този път излюпени в самия щат. Земеделците изпробват нови методи за борба с унищожаващата зърнени култури напаст. Те прокарват масивни, дебели въжета през нивите си, които смазват с тежестта си хиляди насекоми. Също така изкопават огромни ровове около посевите си, надявайки се, че скакалците няма да успеят да ги прескочат. След това пробват да създадат огнени прегради около насажденията със зърнени култури. Всички тези опит се оказват почти безполезни, защото пораженията, нанесени от вредителите, са по-големи от тези от миналогодишните опустошения.

Управляващите щата власти остават безсилни срещу инвазията на скакалци. В продължение на три години вредителите снасят яйцата си в почвите на Минесота, а в началото на лятото нова вълна от насекоми унищожава посевите. Единственото, което сменящите се всяка година губернатори на Минесота успяват да направят за фермерите, е да изплащат малки компенсации на пострадалите, колкото да не умрат от глад. Другата мярка срещу разпространението на напастта става задължителният доброволчески труд на живеещите в градовете хора, на които е наредено да унищожават яйца на скакалци поне един ден в седмицата.

Фермери от Минесота се борят с Чумата от скакалциПоложението става все по-критично, докато не настъпва пролетта на 1877-ма година. През Април, 1877 изненадваща снежна виелица сковава почвите на северния щат. Замръзналата влага в пръста унищожава повечето яйца на скакалци. Когато в началото на лятото появилата се вълна от насекоми е много по-рехава от предходните години, фермерите удвояват усилията си за изтребване на вредителите. Така последните прелетни скакалци напускат щата в средата на Август, търсейки по-безопасни пасища.

Много от жителите на Минесота вярват, че настъпилото избавление е резултат от Божията намеса. Това твърдение е подхранвано от факта, че тогавашният губернатор обявява 26-ти Април 1877 за национален ден за молитва срещу напастта от скакалци. Суеверието на народа се усилва и от годините на глад, напомнящи на пасаж от Стария Завет.

Напастта се завръща в северния щат само след 12 години, но пораженията никога повече не достигат размерите на тези от 70-те години на 19-ти век. Бедствието остава известно в историята като „Чумата от скакалци в Минесота“. За пагубните последствия от рояците вредители се разказва в множество американски филми и книги, между които класиките „On the banks of Plum Creek” на Лора Инголс Уайлдър и Giants in the Earth на норвежкия автор Оле Едвард Роулваг.

Редактор: Георги Динев

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.mnopedia.org/event

Снимки: timedotcom.files.wordpress.com

lisawallerrogers.files.wordpress.com

www.mnopedia.org

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиРецептиЗдравни съветиЛюбопитноЛайфстайлИсторияСпортНовиниСнимкиСоциални грижиГеография