Големият глад в Ирландия и произтичащите от него болести

От 1845г. до 1852г.

Акценти

Между 1845 и 1849 г. в Ирландия загиват над 1 млн. души. Този период от историята на страната е известен под името Големият глад или Ирландският картофен глад. Причините за смъртта на толкова много хора са многобройни, но анализите на събитията, които продължават и до днес, показват, че липсата на храна като пряка последица представлява от 10 до 15% от смъртните случаи. Недохранването и недостигът на витамини нанасят косвени щети като увеличават податливостта към други причини за летален край - имуносупресия (потискане на имунната система от вътрешните регулаторни системи или външни фактори), физическа слабост или психологическа депресия.

Смята се, че инфекциозните болести като треска, едра шарка, дизентерия и още много други довеждат до настъпването на 50% от смъртните случаи по време на Големия глад.

През годините, в които трае ужасът в Ирландия, силно заразните дизентерия, едра шарка и треска се разпространяват изключително бързо и се превръщат в епидемии. Разрушителността им се подсилва от появата на други инфекции като туберкулоза, морбили, диария, пневмония и бронхит. Като допълнителен съкрушителен удар се явява и азиатската холера през 1848-1849 г., която изостря още повече положението, увеличава психическото и физическото страдание на ирландците и значително вдига общата смъртност.

Ендемичната за Ирландия треска се превръща в основен погубител

Треската е характерна за Ирландия болест от стотици години. До 18-19 в. лекарите все още не разбират какво я провокира. Една част от специалистите и обикновените хора смятат, че гладът е главната причина, други са на мнение, че недохранването е само част от усложняващите фактори. Другите са мизерията, в която живеят бедните, ниското качество на храната, ако изобщо я има, оскъдните дрехи. През този исторически период се стига дотам, че някои лекари правят връзка между повтарящите се огнища на треската и атмосферните или електрическите явления.

С течение на времето се разбира, че причинителят на треската е човешката телесна въшка (Рediculus humanus), а не гладът или бедността. Съвременните учени подозират, че по време на Големия глад хората са нападнати както от рецидивираща треска, така и от тиф. Недостигът на храна принуждава ирландците да напуснат домовете си, за да търсят препитание или хранителни продукти. Хигиената, която и преди не е на високо ниво сред бедните, сега съвсем изчезва. Личната грижа, тази за децата или изискванията за приготвянето на оскъдните порции са силно занижени и заради липсата на физически сили. В края на 40-те години на 19 в. в Ирландия скитниците и просяците, доброволно напусналите домовете си и изгонените са нападнати от кръвосмучещите насекоми, които хапят неизмитата им кожа или пълзят по дрипите им. Така несретниците ги разнасят надлъж и шир и разпространяват заразата, носена от въшките.

>>> Коремен тиф

Гладуването предизвиква относителна имунна недостатъчност и увеличава чувствителността към почти постоянните често срещани инфекции. Рецидивиращата треска се среща най-много сред ирландското бедно съсловие, докато тифът повече разболява висшите класи като свещеници, членове на комитети за подпомагане, лекари, т.е. имащите повече контакти и съответно най-изложени на заразяване. Данните показват, че смъртността от тиф е по-висока сред средната и висшата класа в сравнение с бедните, които вероятно са изградили някакъв имунитет заради дългосрочното излагане на болестта.

Диарията и дизентерията - сигурни спътници

Гладуващите ирландци страдат от различни хранителни заболявания като дизентерията и диарията заради влошеното качество на храната. Количествата продукти драстично намаляват, а накрая и изчезват и хората са принудени да прибегнат до консумирането на водорасли, развалени храни, диви растения. Широкото разпространение на диарийните заболявания е пряк резултат от приемането на лоша, несмилаема, замърсена храна, с гастроентерити или предавани от човек на човек.

Има писмени сведения, че през зимата на 1846-1847 г., която е особено студена и ужасна, т.нар. хронична дизентерия или "дизентерия от глад", е много добре позната на бедните. Лекар от западен Корк, един от най-потърпевшите от глад райони в Ирландия, описва състоянието на болните. Те са със сивкави и студени крайници, пулсът им е много слаб, лицето призрачно и слабо, а носещата се миризма от тях е като на "гниеща плът в горещо време". Постоянното изтичане на фекалии продължава с неотслабваща сила, докато хората се превърнат в ходещи скелети.

>>> Остра амебна дизентерия

Създаване на специални болници за заразените

През първата половина на 19 в. се появяват много болници за изолиране на заразноболни хора. Те се подразделят на три вида - болница за цялото графство, за дадена област, окръг и за бедните, членуващи в сдружение или профсъюз. Лечебните заведения специално за болните от треска бедняци започват да се откриват от 1843 г. нататък. Тяхното финансиране е от такси. Най-големите болници хоспитализират болни от всички части на графството и финансово се поддържат от местните данъци, а окръжните лечебни заведения се издържат от дарители и местни данъци. В последните няма ограничение за броя на приеманите пациенти. Когато започва Ирландският картофен глад, страната разполага с близо 100 болници за болни от треска.

>>> Големият глад в Ирландия

За страдащите се осигуряват дървени навеси и палатки в дворовете на специализираните лечебни заведения при недостиг на места. Там, където липсват такива здравни институции, хората стоят у дома или под карантина в т.нар. "хижи за треска". Те представляват подобия на конструкции от кал или камък, разположени край блата, край пътя или сред полето. Хората, настанени в тях, опитват да оцелеят сред студ и влага, инфекции, глад и жажда, зависими от благоволението на другите и на съдбата.

Някои от болните предпочитат да са под домашна карантина поради няколко причини. Или защото наблизо няма болница, или заради страх от лечебни заведения, трети искат да са близо до семейството си. Онези, които разполагат само с една стая, разполагат страдащия от треска в единия ъгъл, а останалите се опитват да не се заразят, прилагайки най-различни методи. В по-големите жилища изолират болния в отделна стая и залостват вратата. В стената се прави дупка, през която се обслужва пациента.

Много често обществената реакция към отварянето на помещение за прием на болни от треска е крайно негативна заради страха на жителите. Макар че съществува и обратната реакция - призив за откриване на подобни заведения, които да държат страдащите далеч от останалите. Статистиката сочи, че от юли 1847 г. до 1850 г. в тези временни болници са приети 332 462 болни от треска, от които 34 622 души умират. Броят на жените е по-голям от този на мъжете - 173 723 срещу 158 739, но сред представителите на силния пол смъртността е по-висока. В по-голямата си част тези лечебници не предлагат добри условия на своите пациенти, което е още една причина хората да имат враждебно отношение към тях.

По време на Големия глад повечето от лекарите признават своето безсилие и професионалните си ограничения. Те осъзнават, че гладът и ширещите се заболявания са тясно свързани, както и че нямат нужните ресурси, за да се противопоставят на болестите, произтичащи от мизерията и липсата на храна.