Чумната епидемия в Исландия - една неразкрита загадка

От 1402г. до 1496г.

През Средновековието една от най-фаталните пандемии, разтърсили обществото из корен, е Черната смърт. Чумни епидемии върлували из цяла Европа. Смъртоносната болест отнемала живота на всеки втори човек. На места хората умирали толкова бързо, че труповете били събирани в каруци и изгаряни накуп. Исландия, поради своята изолираност, остава незасегната от болестта през целия 14-ти век.

През 1402-ра година чуждестранен кораб донася вируса на Черната смърт в островната страна. Смята се, че поради липса на имунитет, заразата убива голяма част от жителите на пристанищата. Във вътрешността смъртността е по-ниска - около 25-30%. Пандемията трае две години, като в края на века се завръща и сее смърт още три лета.

За да разберем защо възникналата епидемия е загадка за учените и до днес, трябва да разгледаме няколко противоречиви факта.

И трита типа чума, разпространени през Средновековието, се предават по кръвен път. За гостоприемник на вируса, предизвикващ заразата, служат плъховете. Гризачите са покрити с бълхи, които внасят в къщите. Паразитните насекоми, търсещи нови жертви, започват да хапят живеещите в дома хора. Така болестта преминава от един носител на друг.

Странното в случая на пандемия в Исландия е, че на острова няма плъхове. Без основния си гостоприемник вирусът на чумата не би трябвало да се разпространява из територията на целия остров. Тук ще изложим водещите теории за това как Черната смърт е успяла да опустоши страната, при това два пъти за един век.

Първото предположение на историците е, че чумната епидемия, ударила Европа, изобщо не се пренася от гризачи. Те са убедени, че болестта, върлувала из Средните векове, не е същата, която причинява масова смърт в Китай и Индия през 19-ти век. Именно тогава биолозите установяват, че заразата се пренася от плъхове, които преминават от къща на къща, както и разпространяват епидемията в нови държави, прониквайки по талигите на керваните и в трюмовете на корабите. Тази група от учени смята, че през Средновековието чумата се пренася по друг начин, който все още е непознат за науката и именно Исландия е доказателство за това.

Те посочват още, че дори противните гризачи да успяват да проникнат на Острова, не е възможно да се разпространят за 2 години из цялата територия на страната. Такава миграция просто е невъзможна. Освен това първите тленни останки на плъх, намерени в Исландия, са датирани от 17-ти или 18-ти век.

Другата група от историци е на мнение, че скандинавската страна вече е била населена от достатъчно добър гостоприемник за вируса на Черната смърт - сивата мишка. Според тях зловредните микроорганизми имали достатъчно време да мутират, докато Европа била обхваната от пандемията и да се приспособят към друг тип носител.

Учените смятат, че най-вероятно няколко чумави плъха се спускат от трюма на кораб през 1402 и успяват да пренесат бълхите си на местните мишки. Предварително приспособена към този вид гостоприемник, болестта се отприщва с пълна сила из цялата страна, а след края на епидемията вирусът остава латентен у местните полски вредители.

За съжаление, няма нито едно твърдо научно доказателство, което да сочи, че това е истина. Биолозите са на мнение, че Черната смърт се е пренасяла само от плъхове. Попаднал в организма на други гризачи, вирусът просто умирал.

Каквато и да е причината за избухване на чумна епидемия в скандинавската държава, факт е, че една трета от населението намира смъртта си. Тъй като Островът е слабо населен, след двете вълни на заразата в Исландия остават да живеят не повече от 50 000 души. Самата икономика на страната се намирала пред колапс. За щастие, днес тя се е възстановила напълно, дори се счита за една от най-екологичните и бързоразвиващите се индустрии в целия свят.

По статията работи: Георги Динев