Юлий Цезар и неговата мистериозна болест - епилепсия или микроинсулти

От -100г. до -44г.

Акценти

Юлий Цезар (100-44 г. пр.н.е.) е един от най-емблематичните и велики владетели в древността. Той оставя името си в историята с големите си военни постижения, реформирането на Римската империя и, разбира се, с убийството си. Десетилетия наред изследователи и учени се интересуват от неговото здравословно състояние заради малкото следи, които оставят няколко души по темата. Те са убедени, че генералът е страдал от епилепсия, но някои проучвания не подкрепят тази теза и насочват към възможни мозъчносъдови проблеми.

Дългогодишната теория за епилепсията

Самият Юлий Цезар често обсъжда кампаниите и живота си като цяло, но не споменава нищо за собственото си здраве. По тази причина историците съсредоточават вниманието си върху четирима автори негови съвременници или живели в годините след смъртта му. Писателят Светоний представя болестта на Цезар като "внезапни припадъци" и "кошмари". Хронистът Апиан споменава, че генералът имал "конвулсии", Плутарх конкретно назовава припадъците като епилептични и разказва, че Цезар се срива по време на военна кампания в Кордоба, Испания, през 46 г. пр.н.е. и по-късно му се налага да се оттегли от битката при Тапс в съвременен Тунис, "след като обичайната му болест го завладя".

Освен тези писмени сведения, изследователите смятат, че има и други фактори, които насочват към диагноза епилепсия. Бащата и прадядото на Цезар умират внезапно, докато си връзват обувките, въпреки че са сравнително млади и в добро здраве. Предположенията са, че кончината им е свързана с внезапна неочаквана смърт при епилепсия (SUDEP). Съществуват твърдения, че при негови роднини също се наблюдават симптоми, подобни на припадъци, което може да препраща към епилепсия, наследена в семейството.

>>> История на епилепсията и вярванията за обладаните от духове хора

Хипотезата за микроинсултите

Лекарите Франсиско Галаси и Хутан Ашрафиан от Imperial College London изказват съвсем различна теория за причината за влошеното здравословно състояние на Юлий Цезар. В статията им "Била ли е пренебрегната диагнозата инсулт в симптомите на Юлий Цезар?" ("Has the Diagnosis of a Stroke been overlooked in the Symptoms of Julius Caesar?") те твърдят, че е много вероятно генералът да е бил засегнат от мозъчносъдова болест. Изследването им, публикувано в списание Neurological Sciences, дава нов поглед към мистериозното заболяване на прочутия римски управник.

Като първо потвърждение в полза на тяхната теория е, че състоянието на Цезар се влошава в по-късните му години, което особено не е характерно за епилепсията. Знае се, че нейните симптоми започват предимно в детството, макар че не е изключено да се проявят и след това. Въпреки диагнозата на Плутарх за епилепсия, Галаси и Ашрафиан смятат, че здравословните проблеми на генерала в края на живота му - слабост в крайниците, главоболие, световъртеж, промяна в личността - са провокирани от микроинсулти (транзисторни исхемични атаки), които се появяват, когато има временен недостиг на кръв към мозъка. В същото време депресивните му епизоди може да са резултат от мозъчно увреждане, предизвикано от инсулт.

>>> Възстановяване след микроинсулт

Като доказателства за своето предположение Галаси и Ашрафиан посочват две случки, които според тях са показателни. При първата Цезар възмущава римската общественост, когато остава седнал при оказването му на чест от страна на Сената. Според Плутарх обяснението на Цезар е, че болестта му накарала сетивата му да станат "бързо разклатени и завъртени, причинявайки виене на свят и безчувственост". При друг случай генералът изпада в такова чувствително и странно състояние по време на реч на Цицерон, която дълбоко го засегнала, че цялото му тяло се тресяло и някои от листовете, които държал, се свличат от ръцете му. Изследователите са на мнение, че двете прояви на неразположение биха вдъхновили много повече коментари от съвременниците на Цезар, ако бяха видът припадъци, характерни за епилепсията (morbus comitialis, както я наричат римляните). Те също отбелязват, че епилепсията не се проявява до края на живота му, което е много рядко при една такава диагноза.

В миналото са правени различни предположения от какво точно е страдал Юлий Цезар. Теориите започват от малария и мигрена, през болест на Мениер и паразитна инфекция, до мозъчен тумор и дори сифилис. Интересното е, че във времената, когато е живял римският управник, епилепсията е смятана за свещена болест. Заболяването е описано още от Хипократ в трактат от 400 г. пр.н.е. Съпътстващите я гърчове и припадъци се разчитали като божествено обладаване и това придавало могъщество и уважение на страдащия от тях. Галаси и Ашрафиан дори допускат, че Юлий Цезар може да се е възползвал в това отношение от слуховете за епилепсията му, за да укрепи обществения си имидж.