Рамаяна – староиндийската творба, описваща сънната апнея около 800 г. пр. н.е.

От -800г.

"Рамаяна" е творба, написана от староиндийския мъдрец Валмики около 800 г. пр. н.е. На практика, трудът е един от двата велики епоса в индуизма. От санскрит "Рамаяна" се превежда като "Пътуването на Рама". Освен това, епическото произведение е история за вечната битка между доброто срещу злото. Добротата е представена чрез Рама, един от боговете в индуизма, а злото е въплътено в крал Равана. Както сочи повествованието - води се война между доброто и злото. Крал Равана усеща, че армията му не е толкова силна, колкото тази на лорд Рама. Затова той се обръща към брат си Кумбакарна. В историята, той е описан като гигант с огромен апетит. Прокълнат е да спи в продължение на шест месеца, за всеки ден, в който е буден. Когато си почива, дишането му е накъсано, а хъркането му - по-силно от слонски рев. Събуждането му също не е лесна задача. Когато се разсънва след дългата си дрямка, героят е сънлив и ядосан, че е бил прекъснат от непълноценния си сън. Към днешна дата учените считат, че това е отлично описание на коварното патологично състояние, наречено сънна апнея. Тя, от своя страна, е много често срещана болест. При нея човек спира да диша за няколко минути, докато си почива вечер. Това явление се случва много пъти през нощта. На следващия ден човек чувства, че не е имал добър сън и е непълноценен през деня. Някои хора имат по-голяма склонност да развият заболяването, а особено застрашени са лицата с наднормено тегло. В епоса Кумбакарна е носител на всички от изброените характеристики.

Възможно е героите в историята да са въплъщение на лекарски наблюдения над живота и здравето на реални хора. Ако действително и в "Рамаяна" случаят е такъв, то и учените, и историците могат спокойно да твърдят, че сънната апнея (състояние, регистрирано от съвременната медицина през 1960 г.), може би е описана за пръв път около 800 г. пр. н.е. Вълнението на изследователите е огромно. Все пак, "Рамаяна" е една от двете велики епически истории в индуизма.

Творбата е дело на древния мъдрец Валмики, който я създава около 800 г. пр.н.е. и разказва историята за живота на бог Рама - едно от въплъщенията на божеството Вишну, отговорно за поддържането на живота на земята. Винаги, когато злото започва да тържествува над доброто, Вишну се преражда на земята, за да победи това зло и да върне баланса (в полза на доброто над злото). "Рамаяна" ни разказва историята за живота на Рама, във времето, когато той изпълнява целта на съществуването си - да победи коварството в света, вселило се във формата на демоничния крал областта Ланка. Той се казва Равана - Царят-демон.

"Рамаяна" е съставена от седем книги, написани в санскритската форма, наречена шлока ("shloka"). Шлока са стихове от два реда, всеки с по шестнадесет срички, написани и издържани в определен ритъм. Тъй като цялата "Рамаяна" е в стихотворна форма, тя се рецитира и често се предава устно от поколение на поколение.

Рама се ражда като най-големия от четиримата сина на цар Дашараха от Айодхя. Момчето е принц и наследник на трона. Независимо от това, неговата мащеха иска собственият й син (по-младият полубрат на Рама) да стане крал. Преди години Дашарата обещава на съпругата си да й изпълни две желания. Тя решава да ги реализира по-късно. Едното й искане - Рама да бъде изпратен да живее в гората в изгнание в продължение на цели четиринадесет години. Другото – синът й да бъде коронясан като следващия цар на Айодхя.

Рама, неговата съпруга Сита и най-малкият му брат Лакшама отпътуват заедно, за да прекарат четиринадесет години в изгнание. Задържат се тринадесет години, живеейки тихо в гората. За съжаление, последната година се оказва най-трудна за Рама. Събитията, които се случват тогава, му позволяват да изпълни целта, за която е роден.

Рама, Сита и Лакшама живеят щастливо и безоблачно. Построяват си удобен дом, където прекарват прекрасни четиринадесет години от изгнанието си. Един ден, обаче, крал Равана от Ланка се промъква и веднага е пленен от чара на съпругата на Рама - Сита. Той мисли непрекъснато за красотата й и не може да я премахне от мислите си. Решава да я направи една от съпругите си. Приближава се към нея и й казва, че ако тя се откаже от отшелничеството и Рама, ще я направи негова невяста. Тя ще изживее дните си в разкош като кралица на Ланка и съпруга на един от най-силните демони в света. Сита категорично отказва. Оскърблението ядосва Равана много. Той е свикнал да получава всичко, което пожелае. Решава да я вземе със сила. Маскиран като просяк, демонът се приближава към дома им, когато Рама и Лакшама са навън. Сита е отвлечена.

Когато Рама разбира какво се е случило, той предлага на крал Равана, да върне жена му, а той ще му предложи опрощението си. Равана отказва. Наследникът на Айодхя няма избор – обявява война. Въоръжени с лъкове и стрели, подкрепени от армия от маймуни и мечки, Рама и Лакшама, се отправят към Ланка.

Войната продължава много дни, загубени са безброй животи. С всеки изминал ден армията на цар Равана се стопява. Все пак, той отказва да се предаде. Демонът организира преговори в своя палат, знаейки, че единственият начин, по който може да спечели, е, да открие начин да да увеличи армията си. Осъзнава, че той притежава тази власт – обръща се към брат си: гиганта Кумбхакарна. За да получи помощта му обаче, Равана казва на съветниците си, че трябва да се заемат с трудна задача. Трябва да го събудят. Неговите съветници го питат, защо пък трябва да бъде събуден Кумбакарна и защо изобщо той спи. Тогава Равана им разказа за братовото си проклятие.

Кумбакарна винаги е бил голям за възрастта си, дори като дете. Той използва преимуществото си, за да измъчва околните. Пораствайки, той придобива размерите на гигант. Ръстът му му вдъхва кураж да бъде безстрашен и могъщ, а така, той е способен на нарани дори боговете. Гигантът си извоюва възможността или да получи божественото благоволение, или да му се изпълни желание. Боговете разбират по-късно, че Кумбхакарна ще използва това си желание, за да ги измъчва още повече. Това, което Кумбакарна иска отчаяно, е да се възкачи на мястото на Индра - владетелят на небето. Като върховен бог, Кумбакарна би притежавал властта да измъчва боговете колкото пожелае, а те няма да могат да направят нищо. Божествата научават предварително за злощастната си съдба и се жалват пред богинята Сарасвати. Искат помощта й, защото тя е тази, която може да изпълни желанието на гиганта. Тя казва на боговете да не се притесняват, защото ще се погрижи за ситуацията. Когато идва моментът Кумбакарна да реализира мечтата си, вместо да се появи пред него, богинята Сарасвати се материализира на езика му. Тя знае, че при изричането на желанието си, гигантът ще "изкриви" езика си. Така, вместо да поиска "Индрасън", което на санскрит означава мястото или владението на Индра (владетел на небето), Кумбакарна пожелава "Ниндрасън", което означава вечен сън. Желанието му е изпълнено и той незабавно заспива.

Когато Равана, по-големият брат на Кумбхакарна, чува за случилото се, ужасно се разгневява. Отива при бог Брама, създателят на вселената, и изисква отмяна на желанието на брат си. Той казва, че Кумбакарна е измамен, а съдбата му би била несправедлива. Брахма твърди, че веднъж изречено, желанието не може да се отмени. Той е единствено в състояние да го смекчи и да направи така, че Кумбакарна да спи в продължение на шест месеца за всеки ден, в който е буден.

Така завършва историята за това как Кумбакарна е прокълнат. Когато разбират за размера и мощта на Кумбакарна, съветниците на Равана възкликват, че именно той е тайното оръжие, от което се нуждае отчаяно армията на Равана. Царят-демон им нарежда да събудят Кумбакарна. Тази задача се оказва по-лесна за изричане, отколкото за изпълнение. Гигантът се оказва огромно предизвикателство – носят му храна, но миризмата й не го събужда. Той хърка силно, а дишането му е накъсано. Всъщност, когато издишва, хората се олюляват като листа, подухвани от вятъра. Великанът не се буди дори от бойните рогове. Не срабтоват и ухапванията по ушите, дърпането на косата, заливането с вода. Въпреки всичко – сънят на гиганта остава непрекъснат. Пратениците на Царя-демон са отчаяни. В крайна сметка, пускат стадо слонове да се "разходи" по гиганта. Все още замаян от неспокойния си сън, Кумбакарна се ядосва, че е събуден. Той забеляза храната и започва бързо да яде, разпалвайки и апетита, и гнева си. След като приключва с храненето си, великанът се среща с Равана. Демонът разказва на своя брат за положението, в което е изпаднал. Моли го да се бие на негова страна. Кумбакарна не е впечатлен от глупавите действия на по-големия си брат, но му казва, че въпреки всичко, ще го подкрепи.

На следващия ден Кумбакарна е на бойното поле. Не отнема много време на Рама да победи гиганта, въпреки преимуществото на неговия ръст. В този момент Равана осъзнава, че самият той трябва да се бие с принца. След десетдневна война Рама убива Равана в битка. Съпрузите са изключително щастливи. Така, по пътя на войната, доброто побеждава злото. Рама се завръща от изгнанието си в Айодхя, където другият му брат, с радост връща трона му. Рама става крал на Айодхя, а Сита - негова кралица. Те управляват мъдро и щастливо заедно.

Както става ясно от историята, героят, който вероятно страда от сънна апнея, е Кумбакарна: братът на Равана. Сънната апнея е често срещано разстройство, идентифицирано от медицинските специалисти едва през 60-те години. То се характеризира с често закашляне през нощта, а в тези моменти човек спира да диша. Въпреки че апнея може да се прояви и при здравите индивиди, тя е по-често срещана при хората, страдащи по принцип от нарушения на съня. Заболелите пациенти може да имат стотици апнеични закашляния на вечер. В края на всеки епизод човекът се събужда, за да възобнови дишането си. Това пробуждане може да бъде толкова леко, че човекът дори да не го осъзнае. Тъй като болните се будят толкова много, те рядко успяват да си починат. Ето защо, много пациенти страдат от сънливост в ежедневието си.

Кумбакарна притежава много от характеристиките, които се срещат при хората със сънна апнея. Кумбакарна е мъж, а болестта се проявява до осем пъти по-често при силния пол. Той е и гигант, а разстройството на съня не е рядкост при хората с гигантизъм. Затлъстяването също е спътник на сънната апнея, а Кумбакарна покрива и този критерий. Нещо повече, великанът хърка силно и упорито, когато спи, а това състояние продължава повече от нормалното, диша накъсано по време на сън, чувства сънливост, когато е буден. Известни са и изблиците му на гняв. Всички тези характеристики са общи за хората, страдащи от коварното състояние.

Целта на древната творба не е толкова да докаже със сигурност, че великанът страда от сънна апнея, а по-скоро да ни демонстрира колко голяма е вероятността да се описва именно това заболяване. Авторът може би създава героя си чрез наблюдения, направени над действителни хора. Ако такъв е случаят и с "Рамаяна", тогава най-малкото можем да видим, че сънната апнея – заболяване, което медицинската наука не разпознава до 60-те години на 20 век, не е пропуснато от лекарите, практикували около 800 г. пр.н.е.

По статията работи: Виктория Милова