"Circa instans" – най-продаваната средновековна медицинска творба

От 1497г. до 1590г.

В древността и Средновековието фармацията е един от стълбовете на медицинската терапия. Основните медикаменти в миналото се срещат или в естествено състояние в природата (те са с растителен, минерален, животински произход), или са комбинация от различни вещества, всяко от които се отличава със специфични свойства и терапевтични ефекти.

Необходимостта ценните познания за свойствата и терапевтичните възможности на природните лекарства да се предават на лекарите и фармацевтите допринася за сравнително бързия напредък в написването и натрупването на богата литература по темата. Любопитни древни източници могат да се намерят както от Запад, така и от Изток. Някои от текстовете разказват за билките и употребите им, за някои поучителни басни и съчинения, описващи чудотворните въздействия на минералите. Съществуват и цели колекции от медицински рецепти, наричани с термина "антидотарии".

Много изследвания са посветени на възстановяването, усъвършенстването и развитието на древната фармакологичната и фармацевтичната литература, написана на гръцки, арабски и латински. С тази задача са заети немалко съвременни учени, които желаят да знаят повече за цялостната картина, разказваща за историята на фармакологията и фармацията. Това начинание, без съмнение, е динамично, сложно и очарователно.

Работата в медицинската школа в Салерно, която процъфтява между 11 и началото на 13 век, изиграва значителна роля в това развитие. Повлияни от преводите на Константин Африкански, роден около 1087 година в Монтекасино на известни арабски медицински творби, а и благодарение на богатата литература от гръцките и латинските медицински източници, изобилстващи в Южна Италия, салернските автори създават широко разпространени текстове като "Antidotarium Nicolai" (колекция от медицински рецепти) и два сборника, описващи естеството и терапевтичните свойства на природните елементи, "Glossae Platearii", "Liber iste", "Liber de simplici medicina", "Circa instans" и "Circa instans". Счита се, че голяма част от тези текстове са писани от салернски лекар на име Платеарий.

Изследвайки произхода, източниците, разпространението на ръкописите в "Circa instans" позволява на изследователите да разберат и открият повече не само за самия текст, но и за неговия "живот" като своеобразен инструмент на медицинското знание.

Успехът на "Circa instans" се дължи на неговата прагматична и удобна за потребителя структура, която го прави особено полезен за практикуващите лекари. Колекцията в древния документ предлага селекция от около 270 естествени терапевтични вещества, получени от растения, животни и минерали. Растенията са последователно подредени по категория. Текстът е структуриран по азбучен ред, независимо от това дали е описано вещество с минерален, растителен или животински произход. Тази азбучна организация улеснява търсенето на конкретен елемент в текста.

Благоприятният за читателите ефект от четенето и разбирането на колекцията се подсилва от последователната структура на съдържанието. Всяка глава се фокусира единствено върху терапевтичните свойства на продукта, който би могъл да се използва за лечението на болести (като корените, листата или соковете на растенията) и пропуска подробностите, които биха се считали за ненужни за работата на лекаря или фармацевта. Авторът на "Circa instans" почти никъде не посочва кои са източниците му, но попълва отделните глави с информация, която счита за надеждна, структурирайки я по последователен и съгласуван начин. Първоначално той припомня каква е природата на лечебните веществата (дали се касае за „студено”, „топло”, „влажно”, „сухо”, а това е сред основните характеристики за приготвянето на т.нар. Геленови лекарства). След това описва какъв е нейният ефект (хидратиране, дехидратиране, пречистване), а накрая - отбелязва какво е терапевтичното приложение. Чрез този метод на писане, авторът на древната творба запознава читателите първо с генералните факти, а след това с детайлите по конкретната тема.

В миналото "Circa instans" е изключително популярен текст. Съществуват около 240 оцелели ръкописа, преведени на няколко езика (английски, френски, немски, италиански, холандски, датски, еврейски и сръбски). За пръв път творбата е отпечатана през 1497 г. във Венеция. Тя се превръща в авторитетен източник, важен за написването на няколко други билкови и фармакологични колекции и енциклопедии, четени поне до края на 16 век.

Успехът на "Circa instans" не се измерва само чрез разпространението на изданията, но и чрез адаптивността на съдържанието на творбата. Благодарение на ясната структура и простата вътрешна организация читателите имат възможност лесно да съкращават, разширяват, вмъкват, адаптират и актуализират съдържанието на древния труд според собствения си вкус, нужди и културна ориентация. Това, логично, довежда до появата на множество форми и версии на текста, които често са трудни за идентифициране в изложението на някои ръкописи и каталози.

Значението на "Circa instans" се вижда и от присъствието на негови абзаци в различни ръкописи, включващи малки антологии на медицински текстове. Някои такива ръководства се съхраняват в прочутата библиотека "Wellcome Library" (създадена през 1949 година). "Circa instans" често се среща в такива антологии на текстове, касаещи медицинската практика, които се появяват заедно с произведения, описващи заболявания и лекове, колекции от рецепти, дори ръководства по хирургия. В рамките на тези антологии "Circa instans" предоставя съществена информация за свойствата и ефектите на лечебните лекарства.

В заключение ще добавим, че "Circa instans" не само е четена и ползвана за медицински цели. Творбата се превръща еталон, демонстриращ как следва да бъдат илюстрирани билките. Освен това, текстът служи както лекарите и фармацевтите, така и на читателите, които не се занимават с лечебното изкуство.

По статията работи: Виктория Милова