"Сладката" болест – представи и проучвания на лечителите в миналото, 4 част

От 2001г.

Към част 3 >>> тук

Хиляда деветстотин петдесет и девета щяла да се окаже повратна точка в третирането на заболяването диабет, наричано в миналото "сладката" болест. Именно през тази година изследователите Соломон Бърсон и Розалин Ялоу успели да докажа пред медицинската общественост, че съществуват два типа диабет. Единият бил диабет тип 1. Той се срещал сравнително по-рядко и се проявявал, когато тялото не може да произвежда свой собствен инсулин. Другият е т.нар. диабет тип 2, при който, макар организмът да може да произвежда достатъчно количество инсулин, клетките "игнорират" сигналите на ендокринната система. От този тип боледуват около 95% от болните от диабет.

По това време ендокринологът Мичъл Лазар, работещ в университета на Пенсилвания, обявил че е намерил решение за борбата със заболяването, а не просто временна мярка за борба с него. Освен това, ученият обяснил, че третирането на ненормалните нива на кръвната захар с инсулинови инжекции е подобно на това човек да вика в слушалката на повреден телефон. Тоест, увеличаването на дозата с цел компенсация на "повредата" в организма би било временна мярка, а не решение на проблема. В същия начин, инжектира инсулин помага на хората с диабет тип 2 компенсират тяхната устойчивост, но не да започне разглеждане на корена на проблема.

До 2001 г. групата от учени, работещи с д-р Лазар успяла да "изолира" причината за част от гореспоменатия проблем: те изследвали интересен хормон, наречен резистин, произвеждан от клетките на имунната система, наречени макрофаги. Както подсказва името му, резистинът повишава устойчивостта на организма към инсулина. Въпреки това, учените не успели да обяснят категорично как функционира хормонът на макрофагите, но по същество той "съумявал" да блокира "инсулиновите сигнали", изпращани до клетките на пациентите, "карайки ги" да започнат да абсорбират глюкозата. Тъй като резистинът се произвежда от имунната система, по-значителни количества от този хормон може да се констатират при хората, страдащи от възпалителни заболявания като лупус и тип 2 диабет. Затлъстяването, което често съпътства диабет тип 2, допълнително "съдейства" и задълбочава проблема (постепенно се образува омагьосаният кръг – затлъстяване, възпаление, повишено производство на резистин).

Въпреки това, имало още какво да се направи. Дори ако учените успеели да повлияят на макрофагите и започнат да контролират производството на резистин, д-р Лазар твърдял, че все още не може да лекува диабет тип 2, предвид факта, че има много други химични вещества и хормони, които допринасят за проявите на болестта.

Все пак, лечението на "сладката" болест извървяло дълъг път. Днес много по-голямо количество от инсулина по света се произвежда от бактерии, отколкото от бозайници, а това се осъществява благодарение на техники, разработени в края на 1970 година. Тези техники правят лекарството по-безопасно за хората, алергични към животинския инсулин.

Последните подобрения в технологиите са дали на хората повече "инструменти" за наблюдение на състоянието на заболяването им. Някои глюкомери могат директно да се свързват със смартфоните, което позволява на потребителите да проследяват нивата на кръвната захар с определени мобилни приложения. Следенето на нивото на глюкозата в продължение на дълги периоди помага на хората с диабет да планират бъдещето си.

Към част 1 >>> тук