Шест мистериозни средновековни заболявания, които нямат обяснение до днес

От 1100г. до 1600г.

Средновековието е най-неодходящото време човек да се разболее. В градовете липсват елементарни санитарни условия като водопровод и канализация, да не говорим за селските райони. Въпреки че в някои населени места съществуват елементарни отводнителни канали, хората просто изхвърлят нечистотиите през прозореца директно на улицата. Животински екскременти, мъртви кучета и разлагащи се боклуци се оказват под краката на минувачите и впоследствие биват пренасяни в техните домове.

Католическата църква покровителства медицинските грижи, ако те могат да се нарекат по този начин. Според Църквата Бог изпраща болести на хората за наказание на греховете им, и единственият лек са смирението и молитвите. Основната медицинска школа през този период прокламира, че доброто здраве зависи от баланса между четирите хумори (телесни течности), което става чрез редовно кръвопускане и пречистване. Въпреки че тези терапии (в повечето случаи) не убиват пациентите, те не оказват никакви реални ползи върху състоянието на човешкото тяло. Тук се намесват суеверията и народните медицински практики, които се предават от векове от бабите.

Разбира се съществуват и лицензирани лекари, които правят всичко по силите си, за да помогнат на пациентите – чрез различни билки и „изпитани” терапии. Някои заболявания се лекуват с висок успех, други са извън средновековните разбирания и лекове. А какво да кажем за онези, които ще ви представим в нашия списък? За някои от тях все още нямаме обяснение и не бихме намерили лек дори днес.

Огънят на Св. Антоний

Картина на хора, преживели отравяне с мораво рогче

През 945 г. стотици хора в Париж се разболяват тежко: те се оплакват от силно гадене, изгарящи обриви ръцете, краката и слабините. Много се стичат към църквата „Св. Мария“, в която ги лекува графът на Париж. След като се възстановяват, те се връщат по домовете си.

Оказва се, че парижани са се натровили, след като консумирали ръжен хляб, заразен с мораво рогче, въпреки че по онова време никой не осъзнава този факт. Тогава симптомите на интоксикацията се смятали за вещерство, поради халюцинациите, които получавал заразеният.

През Средновековието отравянето с мораво рогче се среща често и от него умират хиляди хора. Моравото рогче е гъбичка, която расте по ръжта и други зърнени култури през особено дъждовни сезони. Отравянето причинява многообразие от симптоми: конвулсии, халюцинации и гангрена, която предизвиква гаденето, парещите рани, болката и загубата на крайници.

Докато са в църквата „Св. Мария“, граф Хю храни хората с хляб, направен от незаразено зърно от собствените му хамбари, което е причината за облекчаването на симптомите. През 1093 г. е основан Орденът на Св. Антоний с цел да се лекуват други засегнати хора. Поради тази причина заболяването е наречено Огънят на Св. Антоний.

Танцувалната чума

Мораво рогче, обладано от демони или проклятието на Св. Витий?

Един ден през 1518 г. жена от Страсбург започва да танцува на улицата. Само по себе си в това няма нищо странно, но тя продължава и продължава да танцува, а към нея се присъединяват 34 човека само за седмица, а след това още 400. Никой от тях не можел да спре да танцува, сякаш тялото им не подлежи на контрол. Градската управа и лекарите смятали, че щом се уморят, те ще спрат да танцуват, затова построяват сцени, наемат музиканти и ги оставят да се мятат в ритъма на танца. Но за изненада на всички, хората продължили да танцуват, докато не нападали от изтощение, сърдечен удар или дехидратация.

Може да ви звучи странно, но танцувалните чуми не са толкова рядко срещани. Десет други вълни от компулсивно танцуващи хора се появяват до 1518 г. Една от най-големите епидемии е през 1374 г., която превзема цели градове в Белгия, Люксембург и Франция. Не съществува лек за този безумен танц – молитвите са най-добрата, вероятно и единствена стратегия.

В този случай съвременните учени отново предполагат, че е намесено моравото рогче. Но както обяснихме по-рано, отравянето с този гъбичен организъм причинява ужасяващи симптоми, включително загуба на моторен контрол, а не продължителни и добре координирани движения. Историкът Джон Уолър изучава явлението и стига до заключението, че най-вероятно става дума за масова психоза в следствие на интензивен стрес. Като причина за него той посочва размирните времена – тежки зими, глад и вярата в свръхестествени същества и феномени, включително легендата, че ако разгневите Св. Витий, той може да ви изпрати танцувално проклятие.

Болестта воден елф

Воден елф или вид шарка?

Тази странна болест причинява болезнени сърбящи червени обриви, почерняване на ноктите, умора и влажни очи. Засегнатите вярват, че причината е проклятие, изпратено им от някоя вещица. До днес са достигнали някои англосаксонски лекове, прилагани през X в. Единият е описан в произведението „Саксонски лекове“ от автора Кокейн и включва 13 билки, които се смесват в гърне и се поставят под олтар. Над съда трябва да бъдат изпети 9 служби, след което билките се сваряват в масло, овча лой и сол, прецеждат сеи се хвърлят в поток. Болните трябва да мажат с мехлема челото, очите и всяка болезнена част от тялото.

Според друг източник, за да се излекуват болните от воден елф, трябва да се изрекат заклинания, за да се развали вещерската магия. Според днешните лекари това мистериозно заболяване най-вероятно е варицела или морбили.

Кралското зло

Френският крал Хенри IV докосва над 1500 болни...

Това заболяване се изразява в инфекция на лимфните възли – форма на туберкулозата. В резултат се получават болезнени черни лезии по врата, които могат да прераснат в големи отворени рани. Лекът е меко казано необичаен – докосване от крал или кралица.

Не е съвсем известно дали докосването на кралска особа наистина лекувало живеницата, както е известно още заболяването, въпреки че в историческите извори е засвидетелствано, че френският крал Хенри IV докоснал 1 500 болни. Вероятно някои от тях наистина са почувствали облекчение вследствие на плацебо ефекта. Много крале и кралици са извършвали подобни церемонии като докосвали вратовете на страдащите, или им подавали монета с ангелско изображение.

Луди, непокорни монахини

Да си отдаден на Бог не е лесно...

През Средновековието метосите често са засягани от масова моторна истерия, която започва около 1400 г. и продължава 3 века. Повечето монахини или поне някои със сигурност са отдадени на Бог, но други са вкарвани в манастирите насила. Животът в повечето метоси е тежък и включва лишения, ограничения, физически труд и непрестанни молитви. Поради стреса много монахини започват да се държат истерично – отдават се на сексуален разврат или проявяват признаци на обладаване от демон като пяна по устата, припадъци, писъци и поведение, граничещо с животинското.

В един френски метох една от монахините започва да мяука като котка. Скоро много други сестри се присъединяват към нея – всички започват да мяукат като котки, като поведението се наблюдава по няколко часа всеки ден.  Хората в близкото село чуват котешкия концерт, стряскат се и накрая местната управа изпраща войници. Те заплашват монахините, че ако не спрат, ще ги набият с камшици.

Английска пот

Английската пот пожалва Ан Болейн, но не и Хенри VIII...

Близо 70 години друга средновековна епидемия бушува из Англия и част от Европа. Това заболяване се нарича английска пот и при него заразените започвали да се потят буквално до смърт, която настъпва след няколко часа. Всичко започва през 1485 г., след което епидемията се повтаря през 1608, 1517 и 1551 г. След 1551 г. изчезва напълно. Лекарите от това време отчаяно се опитват да разберат какво причинява мистериозното потене, но напразно.

Болестта започва с чувството за схващане, треска, силни болки, стомашни спазми и повръщане. Обилното потене е последвано от ледено втрисане, след това от слабост, трудно дишане, болки в гърдите и накрая смърт. Силно заразно, заболяването се разпространява предимно в Англия, като само веднъж преминава Ла манша и се прехвърля в Германия, където за отрицателно време убива хиляди. Въпреки че не може да се сравнява с Черната смърт (чумата), английската пот успява да убие стотици хиляди. Не е известна причината, нито лек за болестта. От нея оцеляват малко, включително Ан Болейн, една от съпругите на крал Хенри VIII. Днес лекарите смятат, че може би става въпрос за ханатавирус, тъй като клиничните симптоми напомнят тези на английската пот.  

по статията работи: Величка Мартинова