Алое вера: произход на името

от 21 юни 2016г., обновено на 11 фев 2019г.

От 1705г.

Едва ли има човек по света, който да не е чувал за съществуването на така популярното алое вера. Нещо повече, вероятно на мнозина от вас някога им се е налагало да се доверят на неговите доказани лечебни свойства – през летния период, например, за облекчаване на нерегламентирани слънчеви изгаряния.

Бързаме да кажем, че "зеленият бодливко" не е кактус, въпреки че много наподобява такъв на външен вид. Той е по-скоро многогодишен сукулент, а за негова родина се смята Африка. Интересното е, че днес са познати повече от 360 вида алое вера, ала, внимание!, не всички могат да се похвалят със здравословен профил. Всъщност, само четири от тях се изявяват в ролята на лечители, другите… си имат различно предназначение. А безспорно най-известният герой от тази великолепна четворка е Aloe vera, чието ботаническо название, както забелязвате, съвпада с общото име на растението.

"Алое" е латинското наименование на лечебния "познайник", което пък наименование е наследено от арабското "аlloeh", означаващо "горчив". Така, първата част от името, кратко и ясно, препраща към специфичния вкус на сока от растението – леко нагарчащ. "Vera " също идва от латински и означава "истински".

За своеобразен "кръстник" на растението се смята шведският ботаник Карл Линей, който първоначално го нарекъл A. Perfoliata, а после обаче променил мнението си на A. p. var. vera.

Същевременно, в средата на първото десетилетие на 18-ти век биологът Филип Милър дал друго предложение за наименование - A. Barbadensis, акцентирайки върху широкото разпространение на алое вера на територията на остров Барбадос. Малко по-рано пък, специалистът Н.Л. Бърман, независимо от всички останали, посочил и своя версия (най-кратката възможна) – А. vera. Това име обаче останало незабелязано чак до началото на следващия век, където се появило в научна публикация на негови колеги. В крайна сметка версията на Бърман надделяла и алое вера си останало алое вера.

Зеленият "познайник" е известен и с редица, твърде подходящи за "личността" му, прозвища, като: "медицинското растение" или "растението чудо". Казано накратко, и в миналото, и днес малко са тези, които си позволяват да се съмняват в неговите медицински качества.

Статията е част от историята на: