Приносът на Карл Линей към историята на биологията

От 1735г. до 1778г.

Акценти

Биографични данни

"Бог създаде, Линей организира" - класификацията на видовете на учения

Експедициите на Линей и на неговите "апостоли"

Шведският ботаник, зоолог и лекар Карол (Карл) Линей (Carolus Linnaeus) оставя ярка следа в историята на науката. Благодарение на него растителният и животинският свят, които ни заобикалят, са класифицирани в система, "подреждаща" голямото разнообразие от видове на нашата планета. Тази система е наречена таксономия, тя стандартизира назоваването на видовете и ги поставя на точното място според техните характеристики и връзки един с друг.

Гениалността на Линей се състои в това, че неговият метод продължава и до днес да служи като основа, върху която биолозите продължават да групират свързани видове в генеалогични дървета, които от своя страна показват еволюционната линия на съвременните организми - от кои и от какви общи предци произлизат.

Биографични данни

Шведският учен се ражда на 23 май 1707 г. в с. Рашулт, Смоланд, най-голямото от 5 деца. Баща му е кюре (католически енорийски свещеник) и запален градинар, който често взимал и показвал на сина си различните растения в градината си. Майка му Кристина била дъщеря на ректора духовник на Стенброхулт.

В гимназията учител забелязва живия му интерес към ботаниката и го насочва към по-разширено изучаване - запознава го с растителната система на френския учен Жозеф де Турнефор, с произведение на друг ботаник от Франция - Себастиен Вайлан, в което той пише за сексуалността на растенията.

Заради интереса на младия Линей към науката преподавателят му Йохан Ротман го насърчава да запише медицина. Това става факт през 1727 г., когато започва обучението му в университета Лунд. Но недоволен от качеството на образованието там, той се прехвърля в университета в Упсала на следващата година. Линей изучава приложението на растения, животни и минерали в медицината. Привлича вниманието на преподавателя Олоф Целзий (чичо на Андерс Целзий, изобретил целзиевия термометър) със своите знания. Финансовите възможности на младия швед били много ограничени и именно професорът се превръща в своеобразен негов меценат като му предоставя жилище и достъп до богатата си библиотека. В същото време познанията и таланта на Линей не остават незабелязани и от други преподаватели, Олоф Рудбек е толкова впечатлен от негово есе за класификацията на растенията на принципа на техните полови органи, че му предлага да стане асистент по ботаника в университета.

От 1732 до 1735 г. Карл Линей пътува из Швеция, най-вече из Лапландия и северозападните части на страната. Той записва и събира данни за природните ресурси. Посещава Фалун, главният град на медодобивния регион Даларна в Централна Швеция. Там живее и неговият приятел и състудент Клаес Солберг, чийто баща е кралски инспектор в медната мина. Във времената, в които живее Линей, имало изискване шведските студенти по медицина да защитят докторските си степени в чужбина. Младият учен се насочил към университета в Хардервейк в Холандия, като именно бащата на приятеля му му отпуска стипендия заради забележителните му познания. В холандското висше училище Линей получава медицинската си степен, има 3-годишен престой там. През това време пътува до Франция, Германия и Англия.

Още в Упсала Линей започва да пише различни есета и научни текстове, но изчаква по-благоприятни обстоятелства за тяхното публикуване.

Преди да замине за Холандия младият швед се сгодява през 1735 г. за Сара Елизабет Морей, дъщеря на богат лекар във Фалун. Уговорката им е церемонията да се състои, след като той се върне от чужбина. Това става факт през 1739 г., двамата имат седем деца, от които пет достигат зряла възраст.

"Бог създаде, Линей организира" - класификацията на видовете на учения

Чарлз Годфрай от Катедрата по зоология в Оксфордския университет с ясни и прости думи обяснява какво всъщност е направил Карл Линей: "Таксономията е изключително важна, за да помогне за разбирането и опазването на биоразнообразието. Харесва ми да мисля, че Линей се е сблъскал с първата криза в биоинформатиката: проблемът с организирането на информация за нарастващия брой видове, които са били открити през 18 в., и той е разработил решения, използвайки най-добрите налични технологии по онова време." А оценявайки собствения си принос за науката, шведският учен изрича думите: "Бог създаде, Линей организира".

Разбира се много учени и философи преди световноизвестния швед са правили опити да организират природното многообразие в някаква система. Аристотел е един от първите, макар че при него не може да се каже, че формира система - описанията му са на база противоречив набор от физиология, анатомия и етнология. Когато попада на неизвестен организъм, го слага в графа анонимен. Въпреки това, Аристотел има класификации, които се запазват през вековете. Така например той разделя животните на "кръвни" и "безкръвни", което съвпада със съвременното "гръбначни" и "безгръбначни", както и това, че добавя правилно китоподобните морски бозайници към групата на останалите бозайници.

Друг учен от древния свят - Теофраст, пръв използва термина "ботаника" и се опитва да "подреди" растенията въз основа на техния произход - дали се раждат от семена, корени, спрямо техните клони и стволове.

Плиний Стари сътворява огромния си труд Naturalis Historia и в него преплита сериозни описания на растения и животни с астрологични и езотерични текстове.

Учените от Европа получават все по-големи познания за живия свят по време на Ренесанса благодарение на пътуванията до други континенти и земи. Възражда се интереса към естествената история и все повече се чувства нуждата от добре устроена класификационна система, а не от схема, изготвена по лични критерии и създаваща повече объркване, отколкото ред.

Карл Линей прави революция в класификацията на растителните и животинските видове и заявява мястото си в научната общност с два ръкописа - Systema Naturae (издадена 1735 г.) и Species Plantarum (издадена 1753 г.). Във времената, в които е живял шведския учен, било нормално едно цвете например да бъде описано с 60 думи, докато Линей установява и посочва окончателно разграничение между понятия като "вид", "род", "разнообразие", "разред" и "клас". Например медоносната пчела била наричана Apis pubescens, thorace subgriseo, abdomine fusco, pedibus posticus glabis, untrinque margine ciliatus, което означава Космата пчела, с полусив гръден кош, кафяво коремче и задни крака с косми, ресничести от двете страни. След нововъведението на Линей тя получава названието Apis mellifera, образувано от рода и вида на насекомото.

"Половата система" на Линей при растенията

През 18 в. латинският език е универсален език, използван в научния свят. Затова Линей дава названия на организмите на този език, за да не внася допълнителни сътресения и да избегне езиковите колебания. Изданието Species Plantarum включва класификация на растенията, разделена на 24 класа. Дефинирането е на база на репродуктивните им органи. Линей разпределя растенията спрямо броя, размера и начина на поставяне на тичинките (мъжките полови органи) и на плодниците (женските полови органи) на растенията. Веднага срещу неговата "полова система" се надигат неодобрения и спорове заради еротичните конотации, които предизвиква, обвиняват го, че е "ботанически порнограф". Но тя бързо се налага и започва да се използва заради своята яснота и простота. Друг неин плюс е, че не е необходимо човек да е учен, за да характеризира дадено цвете по броя на мъжките и женските му части.

Основополагащи трудове

Първото издание на неговия ръкопис Systema Naturae, който възлиза на 11 страници, представя животинското царство в 6 класа: Quadrupedia (четириноги), Aves (птици), Amphibia (влечуги и земноводни), Pisces (риби), Insecta (насекоми) и Vermes (червеи и мекотели). През годините информацията става все повече и повече, трудът му претърпява множество промени и до 1758 г. има десет издания (общо са 12). Пример за това е преименуването на Клас Четириноги на Клас Бозайници, тъй като Линей смята, че наличието на млечни жлези е по-определящ белег. Също така ученият разделя бозайниците на примати, маймуни и хора, той пръв започва да използва термина "Хомо сапиенс".

>>> Хомо сапиенс - единственият оцелял човешки вид

Други основополагащи произведения на Карл Линей са Fundamenta Botanica, Bibliotheca Botanica (1736 г.), Critica Botanica (1737 г.), Classes Plantarum (1738 г.), Genera Plantarum (1737 г.) и др. Последното издание се смята от шведския учен за най-доброто му таксономично постижение. В него той излага система, базирана на естествените характеристики на родовете, както самият учен казва. Става дума за морфологични описания на всички части на цветето и плода. Тази нова система е по-усъвършенствана дори от предишната му т.нар. полова система. Всички негови трудове се разпространяват в многобройни преводи на основните европейски езици, под формата на адаптации и дори пиратски версии.

Биномиалната номенклатура

Името на Карл Линей винаги ще се свързва с класификацията, която той прави на растения и животни и с биномиалната номенклатура, посредством която наименува и "подрежда" организмите според техния род и вид. Преди неговата система имената били диагностични фрази, с биномиалните названието не се натоварва с пристрастия относно качеството или стойността на именуваните растителни видове. Биномиалното име по-скоро играе ролята на етикет, чрез който конкретен вид може да бъде универсално адресиран.

За първи път Линей прилага своята биномиална номенклатура, когато със студентите си изпълняват проект, в който те трябва да установят и посочат какви растения ядат различни видове говеда. Тази система за именуване много добре се вписва в работата им, тъй като служи като вид стенограма за полевите наблюдения.

Независимо от ползата, която открива в използването на биномиалната номенклатура, шведският учен започва да я прилага последователно едва след излизането му от печат на Species Plantarum през 1753 г.

Експедициите на Линей и на неговите "апостоли"

Академията на науките в Упсала изпраща шведския учен на експедиция в Лапландия през 1732 г. Желанието му било да открие нови видове растения, животни и ценни минерали. Също така бил привлечен от обичаите и живота на местния народ саами, който отглеждал северни елени и бил популярен с номадските си нагласи. Обикаля из региона 6 месеца и събира близо 100 непознати до този момент растения, които включва в книгата си Flora Lapponica.

В периода от 1735 до 1738 г. Линей живее в Холандската република. Там той учи и получава докторска степен. по време на престоя си в страната се среща с именити учени като Гроновиус, Херман Бурхаве и Йоханес Бурман. Бурхаве му предлага да направи пътуване до Южна Африка и Америка, но младият Линей отказва заради опасенията си, че няма да издържи на горещината.

В периода, когато е установен в Холандия, шведският учен пътува до Лондон и Оксфордския университет, където се среща с видни ботаници и обсъжда новата си класификационна система.
През май 1738 г. се връща в Швеция, за да не я напусне повече. Другите му експедиции са из родната му страна и в някои от случаите са му поръчани от правителството. През 1741 г. е назначен като професор по медицина в университета в Упсала и буквално дни след това заминава за Йоланд и Готланд с малък екип от студенти да търсят растения, приложими в медицината. През годините правителството го изпраща във Вестергьотланд (1746 г.) и Скания (1749 г.).

През 1750 г. поема ректорската длъжност в университета в Упсала и успява да постави естествените науки в центъра. Превръща се в преподавател ментор, който обучава и изпраща в различни краища на света свои студенти. Избраните са 17 души, нарича ги "апостоли" и ги натоварва със задачата да търсят, събират, класифицират и носят редки и непознати представители на флората и фауната, както и минерали. Те отиват до Северна Америка, Китай, Япония, пътуват заедно с Джеймс Кук до Океания. Благодарение на своето събирачество и на това на учениците му, той оформя мащабна колекция от 5900 растения и 4378 животни, като по-голямата част от тях сега принадлежат на Linnaean Society в Лондон.

Линей се славел като остроумен събеседник и завладяващ лектор, съумявал да поддържа контакти със сътрудници, приятели и други учени от цял свят. През 1761 г. шведският крал го удостоява с благородническа титла и след това той приема името Карл фон Лине. Умира на 10 януари 1778 г. след пореден инсулт.