Начало История на медицината Антон Чехов в ролята му на медик от края на 19-ти век

Антон Чехов в ролята му на медик от края на 19-ти век

От 1890г.

Антон Чехов в ролята му на медик от края на 19-ти век  - изображение

Знаете ли, че, освен един от най-умелите руски писатели, Антон Павлович Чехов е бил и уважаван медик? Показателен за еднаквата му голяма привързаност и към двете, по своята същност – противоречиви, поприща е прочутият му цитат: "Медицината е законната ми съпруга, а литературата е любовницата ми".

По време на своите многобройни пътувания, освен да пише, руснакът страшно се вълнувал, когато се натъквал на нови медицински знания и когато общувал със специалисти. Никак не е случайно, че най-голямата му самостоятелна творба не била пиеса или колекция от разкази, а нехудожествен текст, коментиращ медицинския профил и здравословно състояние на каторжници в наказателна колония. През 1890 години, когато бил само на 30 години и вече известен писател, Антон се впуснал в предизвикателно пътуване из цяла Русия и отвъд Сибир, достигайки до остров Сахалин, северно от Япония /там той прекарал цели три месеца/. По време на това пътешествие, при сравнително тежки условия на живот, руският медик сам неведнъж си мислел, че ще се прости с живота си. По-късно, като редактор и изследовател на писмата му, професор Симон Карлински отбелязва, че: "Нито едно събитие в живота на Чехов не е заобиколено от толкова много митове, толкова неразбирателства и често – толкова често неправилно тълкувани факти, колкото неговото пътуване до Сахалин". Важно е да споменем, че в края на 19-ти век отдалеченият остров бил наказателна колония: място, където били изпращани хора, извършили тежки престъпления. Същите били осъждани да изпълняват тежък физически труд. След изтичане на присъдата, каторжниците получавали правото да живеят в местните селища със статут на "престъпници" за определен, изпитателен срок. След това те можели да напуснат острова, но не им се разрешавало да се връщат в Русия; можели да получат право да пребивават в Сибир.

И днес остава неясна подробност защо лекарят-писател е решил да отпътува именно за Сахалин. Някои историци предполагат, че може някой критик да го е обвинил, че възгледите му не били достатъчно радикални; може той да се е опитвал да докаже, че другите са грешали по отношение на тези възгледи. Съществува теория /"художествена"/, която приписва решението му по-скоро на творческа криза и на стремежа му да открие нови идеи за написване на велик роман. Според трета теза, мотивацията му била свързана преди всичко със здравословен проблем в семейството: брат му бил починал наскоро в ръцете му от туберкулоза, коварна болест, от което Чехов също страдал и, която, в крайна сметка, отнела живота му на 44-годишна възраст.

Що се отнася до "разследването" му в Сахалин, то безспорно може да се смята за мащабно. В продължение на три месеца, работейки по 17 часа на денонощие, Чехов събрал данни за 10,000 затворници, пазачи и заселници: информация за тяхната религия, семеен статус, занимание и, разбира се – имената им. В някои от тези доклади било посочвано и медицинското състояние на конкретния човек. Данните руснакът записвал на малки картони/карти, произведени в печатницата на полицейското управление на острова. От съхраненото става ясно, че много от лишените от свобода там страдали от туберкулоза или сифилис. Други били слепи. Някои били необвързани, други – семейни. Медицинските картони на Чехов бил попълвани без да демонстрират каквато и да е било емоция, просто давали информация за осъщественото медицинско наблюдение.

Когато се прибрал у дома, Чехов поискал да използва проучването си за написване на докторска дисертация, но комисията не признала труда му, обявявайки го за "недостатъчен". Без да се отказва обаче, през 1893-94 година Чехов публикувал книгата си "Остров Сахалин". Когато описвал острова, текстът без съмнение се отличавал с поетичност, но той определено не можел да се нарече художествен. Разказвайки за болестите, върлуващи в наказателната колония, руският експерт използвал строго медицинска тематика, като се противопоставял на дехуманизиращите методи /на глад, бруталност и изтощение/, употребявани за превъзпитание на провинилите се. Изглежда, че авторът много добре е съзнавал, че, за да изрази възгледите си, описателният потенциал няма да му е достатъчен, затова засилил посланията си, прилагайки към тях именно гореспоменатите медицински данни. Няма две мнения по въпроса, че, по своята същност, произведението му било изключителна синергия между два коренно различни свята – медицинския и художествения.

Почти до края на 80-те години на 19-ти век руснакът живял със задругата си в имение в малко селище, разположено близо до Москва. Може да се каже, че там той най-активно се изявявал в ролята си на медик. Чехов посещавал пациентите си; третирал тежки инфекциозни състояния; купувал лекарства; давал здравни съвети. Точно тогава писането за него останало на втори план, което не означава, че по време на медицинската си практика мъжът не събирал мисли и идеи за следващия си амбициозен литературен проект.

И ако животът му не беше свършил толкова бързо /през 1904 година/, той вероятно щеше да остави зад гърба си не само богато литературно наследство, но и немалко медицински открития. И може би към днешна дата щеше да е по-известен в амплоато си на лекар, отколкото на писател и драматург. Може би.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://wellcomehistory.wordpress.com/2013/10/17/medicine-in-the-cards/#more-1281

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНовиниДиетиСнимкиЛюбопитноЛеченияЗаведенияМедицински изследванияАлтернативна медицинаТестовеБотаникаСоциални грижи