Антон Чехов като лекар и пациент с туберкулоза

От 1860г. до 1904г.

Акценти

Един от най-добрите и признати майстори на разкази Антон Чехов през целия си кратък съзнателен живот се подчинява на две свои страсти - писането и медицината. Той е по-популярен като автора на световнопризнати пиеси и произведения като "Три сестри", "Вишнева градина", "Вуйчо Ваньо", "Дамата с кученцето", "Ванка", "Човекът в калъф" и много други. Но по-малко са онези, които знаят какво означава за него медицинската практика и как тя е повлияла на развитието му като писател. Факт е, че медицинското му обучение и лекуването на болни след това се вливат в неговото писане, помагат му да вникне в човешката психика и да изгради често нелицеприятни, но живи образи.

Често е чуван да казва, че медицината е официалната му съпруга, а литературата - неговата любовница. Дълго време упражнява професията си, докато не му забраняват да я практикува заради туберкулозата, която отнема живота му на 44-годишна възраст.

> Съпруга - медицината, любовница - литературата

> Семейното проклятие - туберкулозата

> Престой в Сибир

> Последни години

Съпруга - медицината, любовница - литературата

Чехов е роден в руския пристанищен град Таганрог на 17 януари 1860 г., трето дете от шест оцелели. Баща му се занимава с търговия, недолюбван от писателя заради честия психически и физически тормоз, на които подлагал семейството си. Родителят му фалира и бяга в столицата, за да не попадне в затвора заради дълговете си. След завършването на гимназия писателят получава стипендия, отпусната му от града, която му позволява да запише медицина в университета в Москва през 1879 г. и тогава той се присъединява към семейството си в Москва. Години по-късно Чехов споделя на състудента си д-р Григорий Росолимо, че не помни защо е избрал медицината, но никога не е съжалил за избора си.

Понеже семейството му обитава доста мизерно жилище, бъдещият лекар иска да ги подпомогне финансово, за да се измъкнат оттам, и започва да публикува кратки хумористични разкази, истории и скечове. Става така, че по този начин успява да издържа близките си и да изкарва основните си доходи, които, дори когато практикува като лекар, покриват разходите му.

След като завършва образованието си, отива в близкия до столицата Воскресенск, където започва работа в местната болница. Трупа опит, сблъсквайки се с разнообразни случаи, като в същото време не спира и да пише. Мести се в Звенигород, където остава 3 месеца, правейки аутопсии, разследвания и даване на показания в съда наред с другите си медицински задължения.

През декември 1884 г. се връща в Москва с амбицията да започне голяма медицинска практика, но повечето му пациенти са бедни и не могат да му плащат за услугите, а друга част са приятели и познати, които не иска да обиди. Голяма част от времето му минава в домашни посещения, което е типично за епохата, които също не му носят приходи. Но той сякаш не страда от този факт, казва: "Радвам се, че имам моята медицинска професия, която не практикувам заради пари". Чехов се радва, че тя го държи зает и го среща с много и най-различни хора. В същото време се случва нещо, което променя живота му. През 1886 г. му пише известният романист Дмитрий Григорович, който хвали неговия талант и му препоръчва да се заеме по-сериозно с писането. Досега Чехов смята литературата и художествените си занимания за второстепенни, за него медицината е по-уважаваната и истинската професия. Но след думите на Григорович се отдава на писането, като успява да въплъти медицинските си знания, опит и наблюдения върху различни съдби по такъв начин, че се проявява като дълбок познавач на хората и човешките взаимоотношения.

Още като студент Антон Чехов прави впечатление на своите преподаватели със способността си внимателно и спокойно да изслушва пациентите, да прониква в техните психически състояния и да се интересува от начина им на живот, често за да открие първопричината за тяхното страдание. Писателят винаги държи под ръка тетрадка, в която отбелязва своите наблюдения върху психологията на своите пациенти. Друга област, в която той влага много енергия и време и която също му се отдава, са превантивната медицина и общественото здраве. Стреми се да спазва постулатите на любимия си професор д-р Ерик Ерисман - един от първите руснаци, изследвали влиянието на социалните условия върху здравето. Дори има съществена роля в обществения живот - членува в санитарен съвет, помага за изграждането на болници, пътища и училища.

Семейното проклятие - туберкулозата

Почти през целия си живот Чехов има влошено здраве. Още когато е дете то е крехко - на 5-годишна възраст получава първия от многото след това остри респираторни пристъпи. На 17 години е диагностициран с перитонит, като причината не се установява. Писателят постоянно се оплаква от стомашни и чревни проблеми, което предполага вероятността за стомашно-чревна туберкулоза. След завършването на медицинското училище Чехов получава първия от многото епизоди на хемоптиза (кашлица и храчки с малко кръв). В продължение на години писателят лекар има повтарящи се пристъпи на треска, кашлица и болки в гърдите, които го държат буден много нощи. В писмо до своя издател Суворин от 1888 г. пише, че всяка зима, пролет и есен, както и при влажно време, той кашля, но кашлицата не го тревожи, а повече го притесняват моментите, когато от устата му излиза кръв. Въпреки тези симптоми и много други оплаквания като сърцебиене, мигрена, диария, хемороиди, флебит и мускулни потрепвания, Чехов години наред не приема здравословното си положение сериозно. Несъмнено е наясно като лекар със симптомите, още повече че те приличат много на тези на по-големия му брат Николай, който умира от туберкулоза през 1889 г. Писателят се стряска от своето състояние едва когато получава масивен белодробен кръвоизлив през 1887 г. в един московски ресторант. Случката кара Чехов да отиде на преглед при приятеля си д-р Оболовски. След като кръвоизливите се повтарят няколко пъти, пациентът е поет от проф. Остроумов, белодробен специалист, който приема писателя в клиниката си. Той го диагностицира с напреднала туберкулоза и му забранява да практикува лекарската си професия.

Чехов от години е наясно, че има туберкулоза, но пази в тайна болестта си, защото не може да си позволи да се лекува в Крим или в чужбина, каквото е тогава препоръчваното лечение, а и едно такова признание би затруднило медицинската и литературната му кариери и да му попречи да се грижи за семейството си. Той работи като лекар с прекъсвания, пътува много из цяла Русия и пише, за да се препитава.

Престой в Сибир

След смъртта на брат му Николай Чехов изпада в дълбока депресия и през 1890 г. решава да отиде в Сибир до наказателната колония на остров Сахалин. Писателят отдавна има интерес към затворите и реформирането на условията в тях, като ангажирането му с тези проблеми е провокирано от брат му Михаил, който е студент по право. В продължение на 3 месеца 30-годишният тогава лекар проучва местните условия и открива, че болниците са мръсни и зле оборудвани. Сред затворниците констатира венерически болести, туберкулоза, случаи на проституция, глад, нечовешко отношение и условия. Чехов събира данни за 10 000 затворници, пазачи и заселници, информация за тяхната религия, семеен статус, занимание и, разбира се – имената им. В някои от тези доклади е посочено и медицинското състояние на конкретния човек. Писателят записва данните на малки картони/карти, произведени в печатницата на полицейското управление на острова. Смята се, че това е първото преброяване в страната, извършено на научна основа. Чехов оформя наблюденията си в книга от 400 страници със заглавие "Остров Сахалин" и я публикува през 1895 г. Представя я като дисертация в опит да защити докторска степен по медицина, която би му позволила да преподава, но трудът му е отхвърлен.

Самият писател трудно преживява в Сибир, живее в много тежки условия, видяното там му се отразява. Също така след завръщането му в Москва туберкулозата му се обостря. Клиничната картина показва недвусмислено кашлица с кръвохрачене, главоболие, треска, кръв в изпражненията и болка в корема, което е сериозен показател за туберкулоза в белите дробове и червата.

Последни години

След натоварващите преживявания и заради тежкото здравословно състояние Чехов решава да потърси спокойствие на 80 км от столицата в Мелихово. Там закупува имот и се настанява, често приемайки болни селяни, някои от които идвайки отдалеч за преглед и лечение. През пролетта на 1894 г. състоянието му отново рязко се влошава, за известен период има проблеми с дясното си око и не вижда с него. След три години здравето му отново се влошава и заминава за чужбина на по-топло, където прекарва 8 месеца. Има ясното съзнание, че е нелечимо болен и скоро може да настъпи краят. През 1898 г. продава имота си в Мелихово и строи нов в Ялта, където смята да се установи за постоянно. Спира да приема пациенти и официално вече не практикува. Същата година се запознава с актрисата Олга Книпер, която става негова съпруга през 1901 г. след тайно бракосъчетание. Често във времето са разделени - тя репетира в Москва, той живее в Ялта, състоянието му не му позволява да пътува много. Изпитва силни болки с неясен произход, които толкова се влошават, че се нуждае от силни лекарства, за да ги потисне. Чехов се консултира с д-р Остроумов в Москва през юни 1903 г., който установява, че има емфизем, остатъци от плеврит, влошен десен бял дроб. Лекарят му позволява да остане при Олга през зимата, а през февруари 1904 г. той се връща в Ялта в доста по-добро състояние. В началото на май същата година пътува до Москва за последен път, отново в тежка криза. Остава в леглото 3 седмици, докато се повъзстанови. Лекарите му предлагат да отиде в курортния град Баденвайлер, близо до Базел. Сякаш усещайки близкия си край, Чехов пише на приятел: "Отивам да умра като куче".

>>> Познанията за туберкулозата и нейните лечения в Европа до 19 в.

Антон и Олга отпътуват на 3 юни от Москва. Минавайки през Берлин, отиват на консултация при д-р Карл Евалд, който не им дава никаква надежда. Докато са в германската столица, журналист прави интервю с писателя и след това споделя впечатленията си от състоянието на Чехов. Описва го като много измършавял, кашлящ при най-малкото движение, задъхващ се и тресящ се от висока температура. На 8 юни пристигат в Баденвайлер и остават там до 2 юли 1904 г., когато в ранните часове писателят се събужда с диспнея и с бързо, шумно дишане. Веднага иска да дойде лекар и когато той пристига, на немски му казва: "Аз умирам". В спомените си Олга пише, че му дават чаша шампанско, за да стимулират отслабващото му сърце. Чехов я изпива, усмихва се на съпругата си, започва да говори и изведнъж пада на лявата си страна и умира. Смята се, че причината е асфиксия вследствие масивен белодробен кръвоизлив. Тялото му е поставено в цинков ковчег и пътува в хладилен вагон до Москва. Погребан е до баща си, но през 1933 г. е преместен в гробището, предназначено за актьорите от Московския художествен театър.