Начало История на медицината Туберкулозата в Европа до края на 19-ти век

Туберкулозата в Европа до края на 19-ти век

От 1865г.

Туберкулозата в Европа до края на 19-ти век   - изображение

От началото до средата на 19-ти век Жълтата гостенка позабавила своето "пътешествие" в Европа. Броят на смъртните случаи намалял и хората се чувствали все по-сигурни за живота си. Малко по-спокойната обстановка обаче не отказала практикуващите медици и учените да търсят отговор на въпроса какъв е произходът на коварната болест и, разбира се – има ли лек срещу нея?


Проблемът бил, че в академичните среди циркулирали две коренно противоположни мнения относно произхода й. Ако в Северна Европа Жълтата гостенка била смятана за генетично заболяване, то, напротив, в южните части на континента хората вярвали, че, по своята същност, тя е инфекциозно състояние.


Разделението на позициите е силно изразено в писмото, което френската писателка Жорж Санд изпратила на свой приятел през 1838-та година. Санд разказва за пътуването си до Майорка, което заедно с близкия до сърцето й Шопен предприели, надявайки се, че островният климат ще подобри влошеното здраве на великия композитор. Французойката останала изключително изумена, когато, виждайки състоянието на Шопен, обезпокоени граждани им казали да напуснат столицата Палма де Майорка. "Туберкулозата е много рядко срещана по тези ширини - нещо повече, тук я смятат за заразна" , пише в писмото си Санд.


Всъщност, идеята, че туберкулозата е инфекциозно заболяване, била споделена за първи път много по-рано, още през 18-ти век, от британския лекар Бенджамин Мартен. Още тогава същият изказва твърдението, че болестта се причинява от малки животински организми, а новаторските си схващания медикът изложил подробно в научния си труд "A new theory of consumptions".


Но ако англичанинът имал само интересни теории под ръка, през 19-ти век един друг медик успял на практика да докаже тезата на Мартен – при това съвсем убедително. През 1865-та френският военен хирург Жан-Антоан Вилмен провел експеримент, при който инжектирал заек с малко количество гнойна течност, взета от белите дробове на индивид, починал от коварната болест.

След около три месеца заекът изглеждал видимо добре, но след като бил умъртвен и му била извършена аутопсия, хирургът установил, че животното е заразено от туберкулоза. Интересното е, че в наши дни зайците са резистентни към инфекция с M. tuberculosis. Резултатите на Жан-Антоан обаче очевидно били интригуващи, тъй като той повторил опита с морско свинче. По същото време един друг бележит лекар – Уилиям Бъд, в писмо до свой колега направил предположение, че туберкулозата се "разпространява в обществото от вече заразени хора чрез специфични микроби".


Все пак, коварната болест окончателно била "хваната на тясно" близо две десетилетия по-късно, когато на сцената се появил известният със своите многобройни постижения в областта на медицината Робърт Кох. На 24-ти март 1882-ра германецът изнесъл пред Берлинската лекарска общност изчерпателна презентация за произхода на туберкулозата.

Именно Кох е този, който успял най-накрая да "разпознае" туберкулозния бацил и да го представи на широката публика.  И не само: в своя обемен труд медикът формулирал няколко основни постулата за определяне на причинно-следствената връзка при инфекциозните заболявания. През 1890-та, след поредица от експерименти, Кох се "сдобил" с т. нар. от туберкулин – серум, който германецът смятал за абсолютно ефективен срещу коварната болест. И макар че опитите с въпросното вещество останали в историята като "грешката на Кох" и предизвикали голям скандал в академичните среди, през следващия 20-ти век туберкулинът все пак получил компенсация за "неуспешния си старт".


През този, пълен с промени, 19-ти век започнали да се появяват и първите санаториуми за лечение на туберкулозно болни. Тези сгради били локализирани в отдалечени, планински региони, където пациентите се радвали на чист въздух, почивка и питателна храна. Там болните не се чувствали като прокълнати, а били добре обгрижвани и наблюдавани. Едни от първите подобни заведения били открити най-напред в Германия и впоследствие и на други места в Европа.


Така, по-информиран и малко по-спокоен за живота си, европеецът бил готов да посрещне с вдигната глава новия 20-ти век. Но предизвикателствата, пред които щял да се изправи, съвсем не били малко.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S095461110600401X

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛайфстайлСнимкиЛюбопитноНовиниПсихологияСпортДиетиЛеченияМедицински изследванияАлтернативна медицинаТестовеБотаникаЗаведенияСоциални грижиРецептиНаправления в медицинатаКомпании и организацииОткритияГеография