Познанията за туберкулозата и нейните лечения в Европа до 19 в.

От 496г. до 1900г.

Акценти

Етапи, през които преминават познанията за туберкулозата

• Средновековни вярвания
• Развитие на научните схващания през Ренесанса
• Наследствена или заразна е туберкулозата
• Доказване на инфекциозния произход на болестта
• Откритието на Роберт Кох
• Приносът на Пирке и Манту

Методите за справяне на европейците с туберкулозата и лошото здраве

• Историята на трима туберкулозно болни през 19 в.
• Нервната слабост и мастурбацията като обяснения за лошото здраве
• Прибягване до алтернативни методи за лечение

Туберкулозата е заболяване, което нанася големи поражения на човечеството от векове и винаги е свързвано с висока смъртност. През различните епохи представите за болестта варират, тя се среща в средновековните медицински трудове под различни имена. Чак до годините на индустриалната революция заболяването е популярно като "фтизис" (от древногръцки), "бялата чума" или "консумация" - препращайки към прогресивното отслабване на здравето на болния и на неговата жизненост.

През 18 в. в Западна Европа туберкулозата отнема живота на 900 души годишно средно на 100 000 жители. Обикновено възрастта на нейните жертви е между 18 и 35 години, затова болестта често се определя като "крадецът на младостта".

Етапи, през които преминават познанията за туберкулозата

Туберкулозата е изключително често срещано заболяване в Европа още от древни времена. През Средновековието се прибавят нови аспекти към отношението към нея, опитите за лечение и за установяване на природата на заболяването.

Средновековни вярвания

Съществуват археологически доказателства, че болестта е широко разпространена в цяла Европа още в началото на Средните векове. Дотолкова, че хората са с нагласата за неизбежност. В същото време познанията за туберкулозата са много далеч от реалната същност на заболяването, те дори не се доближават до предположения за истинския причинител или до начина, по който протичат процесите. По тази причина хората прибягват до най-различни методи на лечение и до различни интерпретации на проявленията на болестта.

Днес е известно, че туберкулозата не поразява само белия дроб. Болестотворната бактерия Mycobacterium tuberculosis, която провокира заболяването, може да засегне костите и ставите, стомашно-чревния тракт, мозъка и други части на тялото. Но в онези ранни години тези прояви на туберкулозата се смятат за отделни заболявания без връзка помежду си и без представата, че има вероятност те да са с общ корен. Така например известното състояние скрофула, която сега знаем, че е форма на туберкулозата, при която се засягат лимфните възли, през Средновековието се лекува с т.нар. "кралско докосване". Традицията започва с франкския крал Хлодвиг през 496 г. и свършва по време на управлението на британската кралица Анна (родена 1665 - умира 1714 г.), която се оказва последния монарх, докоснал десетки, а може би и стотици болни от скрофула.

Развитие на научните схващания през Ренесанса

По време на Ренесанса вече се забелязва навлизането на нови знания за болестите. Културното течение се разпространява от Италия към Северна Европа и ако досега на почит и професионално уважение се радвали италианските лекари и анатоми, то биват изместени от френските. Имена като Жан-Никола Корвизар, Мари-Франсоа-Ксавие Биша, Гаспар-Лоран Бейл и Рене Лаенак придобиват славата на новите медицински величия. Това особено много важи за Лаенак, който освен че изобретява стетоскопа, достига до същината на туберкулозата и изяснява патогенезата й. В своята книга от 1819 г. D'Auscultation Mediate той описва нейния произход, по-голямата част от физическите признаци на белодробната й форма и назовава с термини всяко от откритията си. Лаенак успява да определи произхода и особеностите на туберкулозата благодарение на богатия си опит с аутопсии на починали от заболяването. Схващането за приноса на френския лекар е, че той поставя началото на съвременното разбиране за туберкулозата.

Наследствена или заразна е туберкулозата

През 19 в. силно се противопоставят две схващания за етиологията на болестта. Едното е, че тя е наследствена, което е по-популярно в Северна Европа, а другото е, че заболяването е заразно по своята природа. Последното твърдение се поддържа от народите, населяващи Южна Европа. Това разделение на възгледите ясно се онагледява от писмо, написано от Жорж Санд, любима на болния Шопен. Тя пише на приятеля си Франсоа Ролина през 1838 г. за перипетиите си в Палма де Майорка, където отива заедно с полския композитор в опит да се подобри здравето му. Санд се оплаква на Ролина, че жителите на градчето ги изгонили, защото "фтизисът е изключително рядък в тези географски ширини и освен това се смята за заразен!".

Доказване на инфекциозния произход на болестта

Първото предположение, че туберкулозата се пренася от човек на човек е изказано от Бенджамин Мартен през 1790 г. Но чак през 1865 г. тази теза е доказана убедително от военния хирург Жан-Антоан Вилеман. Французинът вкарва гнойта течност, взета от починал туберкулозно болен, в заек. След 3 месеца животното е умъртвено, въпреки че не показва никакви признаци на болестта. При неговата аутопсия става ясно, че заекът има обширна туберкулоза.

Приблизително по същото време Уилям Бъд, без да е запознат с откритието на Вилемин, пише до известното научно списание Lancet, че според него туберкулозата "се разпространява в обществото от специфични микроби... изхвърлени от хора... страдащи от болестта".

Откритието на Роберт Кох

На 24 март 1882 г. светът узнава една от може би най-важните новини, които след това променят из основи медицината и борбата с туберкулозата. Роберт Кох обявява, че е идентифицирал бактерията Mycobacterium tuberculosis, която причинява заболяването. Осем години по-късно съобщава, че е извлякъл вещество от бацилите, с което успешно ще неутрализира патогенните микроорганизми в тялото на болен човек, без да му навреди. Назовава веществото туберкулин и то започва да се инжектира на пациенти, но се оказва, че Кох е допуснал голяма грешка - препаратът се оказва неефективен. Кох изпробва върху себе си туберкулина - бие си 0,25 куб. см от него и получава силен пристъп на гадене, както и вдига висока до 39,6 градуса температура.

Приносът на Пирке и Манту

През 1907 г. австрийският педиатър Клеменс фон Пирке разбира за реакцията на Роберт Кох към туберкулина. Пирке се интересува от серотерапията (лечение със серум, вкарват се готови антитела в организма), работи върху разпознаването на серумната болест и въвежда термините "алерген" и "алергия". Лекарят решава да изпробва инжектирането на малко количество разреден туберкулин подкожно и да проследи реакцията. Сред две години публикува изследване, в което описва туберкулиновите прояви и прави заключението, че положителните реакции са знак за латентна туберкулоза при деца, които нямат изявени симптоми за болестта.

Шарл Манту от своя страна въвежда използването на канюлираната игла и инжектирането на туберкулин вътрекожно през 1908 г. На база на работата на Пирке той разработва туберкулиновия кожен тест, чрез който се открива дали в организма има наличие на туберкулозни бактерии.

Методите за справяне на европейците с туберкулозата и лошото здраве

През 19 в., особено последните му десетилетия, се оформя градска средна класа, която изживява своя възход. Именно тя е катализатора на интензивното търсене на медицински услуги и методи за справяне с влошено здраве. По това време, за да отговорят на новите изисквания, медицинските училища се опитват да обучат все по-голям брой специалисти, които след това се борят да спечелят колкото се може повече пациенти, най-вече в големите градове, които се превръщат в медицински средища.

Отсъствието на централизирано регулиране и невъзможността на официалната медицина да предложи ефективни терапии отваря вратата за възникването на множество алтернативни методи и появата на всякакви лечители. През 19 в. научните постижения не са малко, някои от тях са основополагащи, но все още не са в състояние да генерират ефективни нови лечения.

Така туберкулозата се превръща в доходоносен бизнес за някои хора. Тя е ендемично, много често срещано заболяване, което с течение на години подкопава здравето на пациентите и води след себе си до различни медицински проявления и симптоми. Неяснотата по това време относно причините за възникването на болестта още повече затруднява назначаването и прилагането на терапия, както и постигането на съгласие кой метод на лечение е най-ефикасен. Пациентите са изправени пред много несигурности и конкурентни възможности.

Въпреки че през 1882 г. Роберт Кох открива причинителя на туберкулозата в лицето на бактерията Mycobacterium tuberculosis и доказва, че заболяването е заразно, а не наследствено, минава доста време, докато работата на учения бъде общоприета. Затова първоначално концепцията му не задейства веднага механизмите на медицинските и държавните власти за решаване на ситуацията с туберкулозата във всички нейни аспекти. Докато през 20 в. вече има отношение към туберкулозата като към основен проблем за общественото здраве, то през 19 в. все още болестта се възприема като проблем на отделния човек и изцяло в неговите ръце е как ще се справя с нея.

През 19 в. е характерна и една друга културна особеност - в обществото образът на туберкулозно болният е естетизиран и с романтична натовареност. Особено в артистичните и литературните среди той винаги се представя млад, с бледа, нежна красота и блеснали очи, като могат да се открият множество подобни примери в творчеството на сестрите Бронте, Чарлз Дикенс, скулптора Даниел Честър Френч и др.

Историята на трима туберкулозно болни през 19 в.

За онагледяването на начините за справяне с туберкулозата от страна на обикновените хора, както и за анализиране на културните, лични и колективни концепции и практики, които предизвиква болестта, изследователите използват кореспонденцията на трима финландци, починали от туберкулоза. Писмата на братята Елиас и Хенрик Ерко и годеницата на първия Хилда Асп са нагледно доказателство за протичащите в края на 19 в. тенденции и нагласи.

Елиас е по-малкият брат и още докато е ученик (от 1874 г.) започва да пише на Хенрик. Те са наследници на фермер, със скромен селски произход, но успяват да се изучат и да дадат своя принос в политическата и културна история на Финландия. Още от първите писма на малкия брат, когато е 11-годишен, става ясно, че има многобройни здравословни оплаквания. Страда от запек, безсъние, лошо храносмилане, чести промени в настроението, изпада в депресия и не е добре с нервите. Чак през 1887 г. за първи път споменава за проблеми с белите дробове. Към края на януари следващата година Елиас се влошава, има катар и треска и се лекува с хинин. В средата на март, докато е в Париж, вече изкашля кръв, което означава, че той страда от напреднала белодробна туберкулоза. Консултира се с общопрактикуващ лекар, който му казва, че няма "дефект в белите дробове", препоръчва му арсен и го праща при специалист. Другият лекар открива петно в левия бял дроб, но го успокоява, че за 3 седмици ще го излекува чрез най-съвременните лечебни инхалации.

Елиас Ерко остава в Париж, тъй като по това време френската столица е смятана за голям медицински център, събрал едни от най-добрите и известни лекари. До края на април младежът добавя към оплакванията си от кашлица, болка в дясната страна и температура нови симптоми като коремни болки и силен запек, редуващи се с диария. Трудно приема храна и предпочита да консумира кефир.

Финландецът тръгва от Париж на 27 май, като отказва да се върне в родината си, докато не оздравее. Посещава брат си Хенрик в Лайпциг, който се лекува при популярния хидропатичен лечител Луис Куне. Последният не желае да го приеме и му препоръчва да се прибере вкъщи и семейството да се грижи за него. Но Елиас решава да остане и през следващите повече от 5 месеца сменя три лечебни заведения, които се намират сред природата на голяма надморска височина. Годеницата му Хилда пристига при него, докато е в Меран, Южен Тирол, и го заварва в ужасно състояние. Грижи се за Елиас до смъртта му на 21 ноември 1888 г. на 25 години.

Още през март 1888 г. Хилда се оплаква от респираторни проблеми. Лекарят й смята, че страда от "обикновен катар". След една година тя е диагностицирана с туберкулоза, загубила е много от теглото си, кашля постоянно и изпитва болки в гърлото. През 1890 г. сестра й я вкарва в болница с диагноза белодробна и ларингеална туберкулоза. Приложено й е лечение с туберкулин, но умира на 28 февруари 1891 г. на 28 години.

Хенрик Ерко през по-голямата част от живота си изпитва здравословни проблеми. Още като ученик боледува често, също и като студент и учител. Самият той е на мнение, че слабото му място са нервите, макар че периодично се оплаква и от неразположения в гърлото и гърдите. През 1887 г. Хенрик пътува до Санкт Петербург и Хелзинки, за да се консултира с лекари, които не могат да постигнат съгласие болките в гърлото му симптом за туберкулоза ли е или не. През годините той сменя различни лекари, лечения, пребивава в санаториуми, дори влиза в болница и се подлага на терапия с туберкулин за няколко седмици, но я напуска без видимо облекчение. Постепенно спира да вярва на лекарите и смята, че естественото лечение ще реши проблемите му. Умира на 57 години през 1906-а след инсулт, предполага се, причинен от дългосрочна хипертония.

Нервната слабост и мастурбацията като обяснения за лошото здраве

Самата дума "туберкулоза" много рядко се използва от хората през 19 в. Изследователите смятат, че това е така поради три причини - не я познават като термин или не приемат медицинското становище и обяснение; не се считат за болни от туберкулоза; не я произнасят заради социалната стигма или заради асоциацията с нещо зловещо.

Братята Ерко и Хилда Асп са пример за хора, които години наред се опитват да решат своите здравословни проблеми и най-вече да разберат от какво са породени те. Около 20-годишен Елиас пише на брат си, че като че ли е успял да определи какво провокира лошото му здраве. Според него причините са две - нервна слабост и "генитална незрялост", т.е. мастурбацията. До края на живота си той е убеден, макар и с известни съмнения на моменти, че тези две причини стоят зад изтощението на тялото му и зад всички проявления на болестта му.

Интересното е, че не само Елиас е на това мнение. То се споделя и от не малка част от лекарите, по-конкретно от д-р Холмберг от Хелзинки, при когото младият финландец отива на преглед. Подобно становище може да се открие и в тогавашната популярна медицинска литература.

Факт е, че образованите европейци си обясняват много от болестите, както и социални, индивидуални и национални различия, с чувствителността и раздразнителността на нервната система и нервите. Този възглед се превръща в мода още през 18 в. Мнозина пишат трудове по темата, дори шотландският лекар Джон Браун защитава тезата в края на 18 и началото на 19 в., че всички патологични състояния са породени или от стения (прекомерна възбудимост), или от астения (недостатъчна възбудимост). По това време господстващата до този момент медицинска концепция за влиянието на 4-те хумора (черна и жълта жлъчка, кръв и слуз) относно здравето на човека вече няма същия авторитет. Нервната слабост или сила дават удобния отговор защо някои хора се поддават на болестите, а други не.

Набеждаването на мастурбацията като възможна причина за възникването или влошаването на определени патологични състояния е медицинска и общопопулярна практика от втората половина на 19 в. Туберкулозата също влиза в този списък, още повече, че външните й признаци и симптоми пасват идеално на представата на специалисти и неспециалисти как изглежда мастурбиращия човек - блед, с хлътнали страни, апатичен, страдащ от безсъние и загуба на тегло. Според историка Томас Лакер съществува "вековна традиция, според която мастурбаторът е лесно разпознаваем тип". Фактът, че първите симптоми на белодробната туберкулоза се появяват предимно в пубертета, още повече засилва връзката между заболяването и мастурбацията.

Прибягване до алтернативни методи за лечение

В зависимост от това каква представа имат за болестта и от какво смятат, че са болни, хората от 19 в. търсят именно вида лечение, който отговаря на тази представа. Също така от значение е и колко могат и са готови да вложат като финансов ресурс за своята терапия.

Хилда Асп и братята Ерко до последния си миг търсят и опитват различни лечения, консултират се с широк кръг специалисти от всякакви области. Това е характерно за хората от средната класа по това време, независимо дали отскоро са придобили този статут или не. От значение са и социалните, икономически и културни ресурси, с които разполагат. Тримата финландци не са толкова богати, но са част от малкия процент образовани жители на страната, което автоматично, ги поставя в по-изгодна позиция. Знаят няколко езика, имат възможност да пътуват и имат социални контакти със състоятелни хора, които са последен спасителен вариант.

Терапевтичните практики, към които се прибягва при лечението на туберкулозата, са смес от остарели и архаични до нови и експериментални. За облекчаване на симптомите си братята използват народни средства, добре познати от детството им. Когато започват да ги изчерпват, предприемат пътувания както из страната, така и в чужбина. Днес използваме термина "здравен туризъм", но той не е възникнал и не е присъщ само за нашето съвремие, а е добре установена практика през 19 в. сред висшата и средната класа в Европа, най-вече сред белодробно болните. Разрастването на железопътните пътища и услуги и безпроблемното преминаване на границите между държавите преди Първата световна война значително улесняват пътуването за здраве. Направените разходи се считат за нужна и разумна инвестиция в здравето, ползите са срещата с водещи специалисти в доказани за времето си европейски медицински центрове, допитване до популярни алтернативни лечители и не на последно място благотворното влияние на природни места, славещи се с лечебното си въздействие.

Тези природни места са ценени заради въздуха, който е смятан за основния фактор, подобряващ състоянието на болния. Той е главният лечебен елемент в повечето школи за естествена терапия, касаещи белодробните заболявания. Както традиционната фтизиатрия, така и теориите и практиките, залегнали в основата на зараждащата се санаториумна медицина, извеждат на преден план значението на качеството на въздуха.

Допълнително самите лекари изписват на тримата финландци да вземат желязо, специален сироп, направен от вино и кокаин, и арсен против апатия и слабост; хинин за треската; зърнастец против запек; опиум за кашлицата. Един парижки лекар предписва на Елиас лапа, която да налага върху гърдите си, но крайният резултат е появата на болезнен мехур. Независимо, че лапите вече се смятат за остарял метод, някои лекари все още ги използвали в практиката си. Забелязва се, че и кръвопускането, което изключително често се прилага в онези времена, също е отминало като начин за лечение и не се среща сред терапиите, на които се подлагат Елиас, Хенрик и Хилда.

Друг парижки специалист подлага Елиас два месеца и половина на инхалации, които повече влошават състоянието му, отколкото да го стабилизират. Разочарован от обикновената медицина, той се обръща към алтернативната, т. нар. естествено лечение. Нейните привърженици използват водата, слънцето, въздуха и вегетарианската храна за своя терапия. Известният в края на 19 в. лечител Куне прилага сложна система от душове, вани и лапи, терапията на Курхаус, при когото отива Елиас, включва вегетарианска диета и планински въздух. След това той се прехвърля при Арнолд Рикли, натуропат, разположил се във Велдес, словенската част на някогашната Австро-унгарска империя. В писмата си Елиас с голям ентусиазъм описва практиките, прилагани от Рикли. Селището е разположено в алпийска долина, пациентите живеят в малки колиби, а пред погледа им е позиционирано кристално езеро. Едната стена на колибите е изцяло премахната, а на другите има отвори и така въздухът безпрепятствено преминава. Болните се къпят в езерото и правят разходки, облечени са с памучни жилетки и навити панталони. Тези, които са в състояние, изкачват всяка сутрин близкия хълм, събличат дрехите си и през целия ден се излагат на капризите на времето.

Предпочитанията към естественото лечение са разбираеми по това време, тъй като медикаментите, използвани от обикновената медицина, имат много странични ефекти. Терапиите, предписвани от лекарите, често са противоречиви, болезнени и скъпи, нерядко и неефективни. Пациентите не разбират как действат методите за лечение. Докато при естественото лечение механизмът е разбираем, а лечебните съставки са безвредни и достъпни за всеки.

>>> Селман Ваксман и началото, което поставя в разработването на антибиотиците

Изводът е, че пациентите от края на 19 в. в Европа са изправени пред разнопосочни и объркващи методи на лечение. Вековни вярвания се смесват със съвременни медицински и алтернативни практики с надеждата да бъде победена болестта.

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата