Откриване на вируса, причиняващ хепатит А

От 1973г.

Не е съвсем ясно, когато точно вирусът, причиняващ хепатит А, е започнал да играе ролята на важен патогенен микроорганизъм в историята на човешкия вид. Предполага се обаче, че това се е случило някъде през последните 10 000 години и вероятно – по времето, когото от ловци и събирачи хората са започнали да се организират в общества, да произвеждат сами храната си и да отглеждат домашни животни.

Прародителят на инфекциозния агент също остава неразгадана загадка – съществува хипотеза, че негов пръв носител може да е бил определен вид домашно животно, но самият му механизъм на пренасяне едва ли някога ще бъде установен. Що се отнася до географския му произход, според една от теориите той трябва да се търси в Плодородния полумесец (регион в Близкия изток) или някъде в Африка.

Така или иначе, в един момент болестите, причинявани от микроскопичния патоген, започнали масово да "покосяват" народите, населяващи гореспоменатите териториални области, при това – с опустошителна сила.

Впоследствие вирусът решил да "прескочи" и до други континенти и в продължение на векове безнаказано създавал неприятности. Въпреки че се опитвали многократно да го идентифицират, до 70-те години на 20-ти век специалистите така и не разбрали с кого точно си имат работа.

Все пак, през 1973г. окончателно бил поставен край на анонимното му съществуване. Американски научен екип се заел с нелеката задача да го разобличи и опознае отблизо. Учените Робърт Пърсел, Албърт Капикен и Стефан Фейнстоун имали ''удоволствието" първи да открият вируса, причиняващ хепатит А.

За целта, те използвали лабораторна техника, при която фекални проби от пациенти в остър стадий на болестта били обработени със специален разтвор и били наблюдавани под електронен микроскоп. Резултатът: специалистите ясно видели малка частица (голяма само 27 нанометъра), която в серологично отношение била специфична за хепатит от тип А. Ето така патогенът най-накрая попаднал под светлините на прожекторите.

Малко по-късно били проведени още проучвания и в други части на света, които потвърдили резултатите на Пърсел, Капикен и Фейнстоун. Чудно или не, мъничката частица, която успели да забележат, била откритие с иначе епохални размери.

Съвсем скоро пък щяла да бъде създадена и първата ваксина срещу заболяванията, причинявани от въпросния вирус.

Статията е част от историята на: